Траберхоф – масов наплив в Розенхайм

През септември 1949г. пред Грьонинг се събират ежедневно до 30000 търсещи помощ хора

След приключването на изследванията в Хайделберг през август 1949 г. Бруно Грьонинг се насочва към Южна Германия. Той иска да се откъсне от шума около своето име и се оттегля в едно частно имение при Розенхайм, в близост до Мюнхен. На първо време му се удава да запази в тайна своето местопребиваване. След като първите вестници публикуват съобщения за неговото пристигане в Бавария, започва истински масов наплив на хора.

До 30 000 души се стичат всеки ден към Розенхаймския Траберхоф. За него съобщават пресата, радиото и седмичният преглед. Дори е показан и филм, който носи заглавието "Грьонинг" и документира ставащато около него.

Библейски сцени

Вестник Цайтунгсблитц в извънредно издание през втората седмица на септември съобщава в извънредно издание: "Междувременно се бяха събрали повече от десет хиляди души, всички в горещата жега от часове чакаха големия момент, в който Грьонинг излезе на балкона, говореше пред множеството и излъчваше своята благотворяща сила. Хората стояха нагъсто, притиснати един към друг, за да използват напълно неговите "благотворящи лъчи". Вече започваха да се задействат реакциите при най-тежкоболните в техните инвалидни колички и кресла или при самотно стоящите в периферията. Полуслепи започнаха отново да виждат , досега неможещи да ходят се надигаха и задвижиха отново своите схванати крайници. Стотици разказваха за засилени болки на заболелите места, за дърпане, бодежи и мравучкане, за чувство на неописума "лекота" или за изведнъж изчезващи главоболия."

Не само в Траберхоф се стигаше до библейски сцени. Навсякъде, където се появяваше Грьонинг, той биваше обкръжен със скоростта на вятъра от безброй болни. Анита Хьоле в своята книга Духовни лечители днес: описва обстановката около Грьонинг така: "Още щом Грьонинг съобщеше за своето идване, се тръгваше като на поклонение. Типични са сцените, които е наблюдавал журналистът Рудолф Шпитц при едно посещение на Грьонинг в Мюнхен, през септември 1949 г.

"В 19,00 часа стояха хиляди на огрятата от слънцето улица. В 22,30 те все още бяха там. През петте години на войната бях изживял много неща, никога обаче не съм бил така покъртен, както през четирите часа, през които седях срещу Бруно Грьонинг и наблюдавах един ужасяващ парад на мизерията и страданията. Епилептици, слепи и сакати на патерици се блъскаха към него. Майки носеха своите парализирани деца при Грьонинг. Имаше хора в безсъзнание, звучаха крясъци, умоляващи викове за помощ, молби, желания, тежки въздишки.”

Държавните органи са благоразположени

Анита Хьоне цитира по-нататък журналиста Рудолф Шпитц : „‚Болни на носилки, сакати, голямо множество хора е наблюдавал един друг журналист, д-р Курт Трамплер, също в Траберхоф при Розенхайм, където живееше тогава Бруно Грьонинг. Трамплер е дошъл като репортер на седмичника Мюнхенер алгемайне - един сдържан журналист, който отбелязва само това, което сам е видял и чул: "Сега чуваме от балкона един глас, който не е на Грьонинг, и бързаме към прозореца. Мюнхенският полицейски президент Питцер говори на събралите се. Той разказва, че едно страдание от ишиас, което го е мъчило от години, е отшумяло в присъствието на Грьонинг. Питцер определено не е човек, който е склонен към свръхемоционални изявления, но това, което е наблюдавал на самия себе си, може да го засвидетелствува. Сега той публично застава на страната на Грьонинг. И депутатът от ХСС Хаген го последва с една подобна декларация."

Също и баварските власти бяха добре настроени към Бруно Грьонинг. Ежедневникът Мюнхенер Меркур съобщава на 7 септември 1949 г. под заглавие "Добронамереност спрямо Грьонинг": „Министър-председателят д-р Ерхард заяви в понеделник, че не бива заради параграфите да се провали дейността на едно такова "извънредно явление" като Бруно Грьонинг. Според неговото виждане няма големи пречки за разрешението за дейността на Грьонинг в Бавария.

Баварското държавно министерство на вътрешните работи съобщи при редакционното приключване: Досегашната проверка на лечебната дейност на Бруно Грьонинг показа, че тя може да бъде разглеждана като свободна дейност от любов и в тази рамка не се нуждае от разрешение съгласно закона за лечителската практика."

След проваляне на репутацията към медицинскато документиране на изцеленията

В Траберхоф се получи голяма дандания около Грьонинг. Намериха се много гешефтари, които искаха да направят капитал от неговите способности. Те нанесоха вреда на неговото име и престиж и предизвикаха дистанциране на властите. Когато обстановката стана неудържима, Грьонинг се оттегли в баварските планини. Искаше да приеме няколко предложения за изграждане на лечебници. Неговата цел бе да се създадат институции, в които търсещите помощ да придобиват изцеление по определен ред. Лекари трябваше да правят предварителни и последващи контролни прегледи по образеца на Хайделберг и да документират настъпилите изцеления.