Първият съдебен процес за лечителска забрана (1951-1952г.)

Дейността на Грьонинг – лечителска дейност в медицински смисъл?

Обвинение заради непозволено упражняване на лечителство

През 1951/52 г. в Мюнхен Бруно Грьонинг застава за първи път пред съда заради непозволено практикуване на лечителство. Макар че през 1949 г. баварското Министерство на вътрешните работи разглежда дейността му само като свободен акт на човеколюбие, сега тя бива окачествена като лечителска практика в медицинския смисъл на думата.

Обвинението се базира на Закона за лечителите от 1939 г., който прекратява съществуващата дотогава свобода на лечителството и има за цел да предаде нетрадиционната медицина от онова време в ръцете на лекарите националсоциалисти.

За и Против нарушаването на Закона за лечителите

Бруно Грьонинг бива оправдан както на първа, така и на втора инстанция. Председателят на Областния съд Мюнхен заявява тогава при обявяването на присъдата през март 1952 г.:

"Съдът би счел за прекалена дързост да осъди обвиняемия въз основа на едностранна преценка. Понеже това, дали дейността на Грьонинг изобщо се вписва в границите на Закона за лечителите, е повече от съмнително, понеже тя попада в една област, която днес все още е твърде малко изследвана."

При разглеждането на процеса на втора инстанция оправдателната присъда всъщност е потвърдена, обаче действията на Бруно Грьонинг биват ясно окачествени като лечителска дейност в смисъла на Закона за лечителите:

"С това обвиняемият е упражнявал без разрешение и без да е бил повикан като лекар действия за установяване, изцеление или облекчение на болести, страдания или телесни повреди при хора, нещо, което би следвало да се разглежда като лечителство в смисъла на Закона за лечителите. [...]"

Невиновно заблуждение, равнозначно на забрана за лечение

Присъдата по-нататък: „Въпреки всичко, осъждане на обвиняемия заради това не може да се извърши, тъй като по отношение на обективния признак на фактите на упражняване на лечителство той се е намирал в невиновно заблуждение и следователно не е извършвал това умишлено."

Тъй като "невиновното заблуждение", в което сe бил намирал Бруно Грьонинг, бива разяснено чрез произнасяне на съда, то въпреки оправдателната присъда, се равнява на съдебна забрана за лечителство. От този момент нататък, Бруно Грьонинг трябва да знае, че дейността му е била упражняване на лечителска практика в смисъла на Закона за лечителите и като такава е била забранена. Истинските взаимовръзки на неговата дейност, вследствие на които начинът му на действие няма нищо общо с каквато и да било лечителска дейност в медицинския смисъл на думата, не се вземат предвид.