"Феноменът Грьонинг" и науката

Медицинският изпит в Хайделберг трябва да завърши с писмен сертификат

През този Херфордски период медицинските сътрудници на списание Ревю, започват да проверяват успешните изцеления на Грьонинг. Маргбургският психолог и лекар проф. д-р Х. Г. Фишер заминава с извънреден щаб от кореспонденти за Херфорд. Там той провежда разговори с изцелени и изненадан установява, че "методът" на Грьонинг действително е успешен. Вследствие на това Ревю, взема решение да помогне за изясняването на "Феномена Грьонинг". В Хайделбергската университетска клиника е трябвало да бъде изследван "лечебният метод" на „Чудодейния доктор”.

Бруно Грьонинг приема предложенията на Фишер, защото той му обещава при добри резултати да му издаде положителен сертификат. Грьонинг се надявал, че се е отворил път за свободна дейност.

Изцеления пред очите на лекарите – „Бруно Грьонинг не е шарлатанин”

Изследванията започват на 27 юли. Хората, върху които той е трябвало да докаже своите способности, били избрани от онези болни, които му били писали в над 80 000 писма, за да го молят за помощ. Към тях били добавени и няколко пациента на Хайделбергската клиника Лудолф Крел. Те всички били внимателно изследвани предварително и им били поставени точни диагнози. Накрая те дошли при Грьонинг, който задействал "своя метод" върху тях. Постоянно присъствали лекари. Те стават свидетели на това как в някои случаи болестите изчезват спонтанно. Проведените в клиниката контролни прегледи потвърждават изцеленията. Дори нелечими заболявания като болестта на Бехтерев са изчезнали.

В една отпечатана в Ревю предварителна експертиза проф. д-р Фишер заявява категорично, че Бруно Грьонинг не е шарлатанин, а надарен от природата лекар по душевни болести. По този начин той прави опит да обясни от своя гледна точка "Феномена Грьонинг", без да го e осъзнал напълно.

Грьонинг отказва сделки

Окончателният сертификат следвало да се издаде след оценка на всички резултати. Уверили са Бруно Грьонинг, че пътят за неговата по-нататъшна дейност ще бъде окончателно освободен. В промеждутъка между двата документа професорите Фишер и фон Вайцзекер (под чийто „чадър” било цялото мероприятие) направили на Бруно Грьонинг следното предложение. Те искатли да открият лечебници, в които той да работи заедно с лекарите. Ръководството и подбора на пациентите обаче запазили за себе си.

На това Бруно Грьонинг отговаря: "Поставените ми в тази връзка от господин професор Ф. финансови условия и пр. бяха такива, че за мене бяха неприемливи. Естествено за това бяха водени много разговори, също и с господата, които искаха да финансирам това дело. Не можех да се съглася с предложенията на г-н проф. Ф. и ги отхвърлих, защото: 1. не разполагах с нито един пфених пари, заради това не можех да поема спрямо него никакви финансови задължения, които не бих могъл да изпълня; 2. никога не съм мислел, да правя бизнес от тази работа. Поради това всичко за мене бе едно неизпълнимо изискване. Освен това исках да правя само това, което ми е дадено чрез моето призвание: Да помагам на търсещите помощ и да се поставям на разположение на лекари, като например психотерапевти, но никога да не правя сделка с това нещо."

Лишаване от сертификат и потенциален конфликт със закона

Отказът на Бруно Грьонинг кара професорите да загубят интереса си към него. Обещаният сертификат не бе издаден никога. Вместо да му предоставят свобода на действие, бяха му поставени само нови камъни по пътя. В хода на изследванията неговият "метод на лечение" бе наречен с понятия като "манипулация", "пациенти" и т.н. и оценен като медицинска дейност. С това бе предварително планиран конфликт със закона за лечителската практика.