Съюзът Грьонинг
Надежда за свободна дейност по пътя на обединението
За да може въпреки забраната да лекува да достигне до възможно най-много хора, Бруно Грьонинг още в началото на петдесетте години събужда за живот общностите. Там той само изнася беседи и насочва всичките си усилия към това, да продължи да предава на търсещите помощ своите познания.
Законова защита и реномирано ръководство
На 22.ноември 1953 г. той основава в Мурнау/Зеехаузен като организация на немскоговорящите Съюзът Грьонинг. Съюзът трябвало да бъде вписан в Регистъра на сдруженията и да осигури на Бруно Грьонинг законова защита на дейността му. По този начин е трябвало окончателно да се предотврати по-нататъшен конфликт със Закона за лечителите.
В ръководството на Съюза Грьонинг влизат между другото: граф Цепелин, граф Матушка, Анни Фрайин Ебнер фон Ешенбах, главният съветник по строителните въпроси инж. Херман Рийдингер и директорът Константин Вайсер, отначало като съосновател и Рудолф Бахман, с когото Съюзът все пак скоро прекратява отношенията си. Пожизнен президент става Бруно Грьонинг.
Любовта към парите на деловодителя побеждава над добруването на болните
Деловодител на Съюза е хайделбергският журналист и редактор Егон Артур Шмид. Още в Херфорд той сериозно застава на страната на "Чудодейния доктор" и основава сдружението Кръг на приятелите на Бруно Грьонинг. Той обаче не функционира в духа на Бруно Грьонинг и не след дълго се разпада. Грьонинг се разделя тогава с Шмид, понеже последният е злоупотребил с парите от даренията.
През 1952 г. Шмид отново се обръща към Грьонинг и заявява, че е осъзнал грешките си. Той моли за позволение да помага при създаването на делото и Бруно Грьонинг отново го приема като сътрудник. Така Шмид повторно е имал възможността да покаже, дали на сърце му лежи доброто на болните или само собствената му финансова изгода.
През 1955 г. Бруно Грьонинг окончателно скъсва с Шмид, понеже той не е променил убежденията си. Продължава, както и преди, да се опитва да извлича полза от способностите на Грьонинг. Шмид се стреми след раздялата да възбуди съдебни процеси срещу Грьонинг. Той иска да си извоюва със закъснение пари за доброволното си сътрудничество.
Кой за кого и за какво е тук – Съюзът за дейността на Грьонинг или дейността на Грьонинг за Съюза?
Деловото ръководство на Съюза поемат Константин Вайсер и Херман Рийдингер. От една страна това изглежда доста многообещаващо, понеже те са били с богат жизнен опит, а и тяхното образование би могло да се окаже от полза за делото на Бруно Грьонинг. Това обаче е криело и опасността, те да постъпват надменно против волята на обикновения работник, тъй като той не им е равен по образование.
С времето нещата наистина се развиват в такава посока, и на двамата господа им е все по-трудно да се вслушват в казаното от Бруно Грьонинг. Те сякаш напълно забравят,че Съюзът не само носи името на Грьонинг, но и съществува заради него. За тях Съюзът Грьонинг се превръща все повече в самоцел. Те напълно изгубват от погледа си истинската му цел - да помага на страдащите. Изглежда те не искат да признаят, че Грьонинг е този, чрез когото биват предизвикани изцеленията, a не Съюзът.
Така Съюзът Грьонинг все повече се развива като противоположност на това, което би трябвало да бъде. За човека, чието име носи, организацията се превръща в затвор, който вместо да го прави свободен, го ограничава все повече.
