Големият процес (1955-1957г.)

Обвинение за смърт по невнимание и оправдателна присъда с окончателна забрана за лечение

На 4. март 1955 г. прокурорите отново повдигат обвинение срещу Бруно Грьонинг. И този път му приписват вината, че е нарушил Закона за лечителите. В друга точка на обвинението го подвеждат под отговорност за смърт по невнимание в един случай.

Грьонинг възразява срещу приписваното му обещание за изцеление и срещу забраната за лекарско лечение

След като му връчват обвинителния акт, той се обръща към приятелите си: "Мили приятели! Тези дни цялата преса и радиото разпространиха за мен едно съобщение, нагласено повече или по-малко тенденциозно, в което ви съобщиха, че Мюнхенската втора прокурорска колегия е подготвила срещу мен обвинение за причинена поради небрежност смърт. В края на 1949 г. съм бил обещал изцеление на едно седемнадесетгодишно момиче, болно от туберкулоза и съм му бил попречил да потърси санаториум и лекар. Приписват ми вината за смъртта на тази девойка. Който е прочел или чул тези съобщения с трезв разум, би трябвало да е разбрал какво целят с тях: да внесат объркване сред приятелите ми и да възпрат всички търсещи помощ да се запознаят по-отблизо с нашите стремежи и със знанията, които разпространявам. С всички средства се опитват да попречат на моята дейност, на тази на Съюза Грьонинг, както и на вашата. Разбира се нещата стоят по съвсем друг начин, а не както биват представени! Няма защо да обяснявам надълго на моите приятели, те знаят, че аз не давам "обещания за изцеление" и че никога не разубеждавам хората, които искат да потърсят лекарска помощ.

Забележително късни разкрития на следствието

Грьонинг продължава към приятелите си: „През 1952 г. бях оправдан. Не е ли странно, че "случаят Куфус", който стана още в края на 1949/1950 г., не бе разглеждан още тогава, в оня процес срещу мен през 1951/1952 г., макар че всички материали по него вече бяха представени! Не е ли фрапиращо, че разследванията за възбуждане на нов процес срещу мен започват точно в момент, когато на обществеността стана известно, че на 22. ноември 1953г. в Мурнау бе основан Съюзът Грьонинг! Именно от януари 1954 г. мнозина ръководители на общности по места и приятели, както и членове на Съюза бяха разпитвани и следени с полицейски методи."

Свидетелите на защитата са отклонени, свидетелите на обвинението са добре дошли

Подготовката за процеса продължава повече от две години. Защитата на Бруно Грьонинг е значително затруднена. Почти всички свидетели, оневиняващи обвиняемия, биват отпратени, а свидетелите в полза на обвинението все пак биват допуснати. Сред тях се намират и двама бивши сътрудници на Грьонинг: Ойген Ендерлин и Ото Мекелбург. Особено Мекелбург - в първия процес все още като съобвиняем - се обърна против Грьонинг по впечатляващо рязък начин. Той направи всичко възможно, за да му напакости. При точката от обвинението за причиняване на смърт поради небрежност той изигра решаваща роля. Ставаше дума за един случай от времето на неговата "мениджърска дейност“" за Грьонинг.

Манипулираният съдебен спор Рут Куфус

През ноември 1949 г. служителят от Спестовна каса Емил Куфус отива на една беседа на Грьонинг със седемнадесетгодишната си дъщеря Рут, заболяла от двустранна туберкулоза на белите дробове. Грьонинг веднага разбира, че на момичето вече не може да се помогне и се изказва съответно в полза на един присъстващ там лекар. Мекелбург обаче го притиска настойчиво и държи Грьонинг да се заеме със случая. Така след беседата се стига до лична среща между Бруно Грьонинг и Рут Куфус. Той вдъхна кураж на болната и иска от бащата след девет дни да се погрижи детето да бъде прегледано от лекар-специалист. С това Грьонинг цели момичето, което не иска и да чуе вече за лекари, отново да се насочи към лекарска грижа. Бащата го уверява, че ще се заеме с това.

Кореспонденцията, осъществена в периода след това, се води от Мекелбург и не стига до Бруно Грьонинг. Той чува отново за Рут Куфус през май 1950 г. Междувременно бащата е изпращал писма с горещи молби към Грьонинг и го умолява да отиде у тях. Мекелбург не предава писмата, а си уговаря на своя глава - без знанието на Грьонинг- среща с г-н Куфус. Едва минути преди определеното време Мекелбург уведомява Грьонинг за срещата и го принуждава да отиде с него.

По-късно Мекелбург твърди, че Бруно Грьонинг е обещал на момичето изцеление. При това той самият е онзи, който е уверявал бащата, че ще накара Грьонинг да излекува дъщеря му. Мекелбург вижда в служителя от Спестовна каса добър източник на пари, от когото е искал да черпи до възможния предел, обаче за целта му е бил нужен Грьонинг. Малко след това посещение Грьониг прекратява отношенията си с Мекелбург.

Тежко обвинение, повдигнато срещу Грьонинг, е това, че бил забранил на Рут Куфус да се лекува при лекар. В опровержение на това обаче е фактът, че той изпраща момичето при лекар още при първата им среща - което потвърждават и самите свидетели на обвинението. В едно обръщение по радиото през есента на 1949 г. той призовава хората "до края да се преглеждат при лекари". Винаги е съветвал търсещите помощ да се доверяват на своите лекари.

Рут Куфус, която е преминала вече през няколко болезнени, но безрезултатни методи на лечение, се противопоставя на това да бъде подлагана на следващи процедури. На 30. декември 1950 г. тя почива вследствие пораженията от болестта.

Медицинските документи потвърждават невъзможността за изцеление

Д-р Ото Фрайхофер осветлява случая Рут Куфус от медицинска гледна точка, в едно експертно изказване: "При разумно разглеждане всеки непрофесионалист трябва да стигне до убеждението, както бе казано и от здравната служба на Зекинген, че според човешките предвиждания е било невъзможно да се очаква изцеление, като се има предвид "много тежкото състояние", според лекарската констатация "опасно за живота", съответно при това "опасността приближава бавно". Също така всеки лекар, който мисли честно и sine ira et studio (без гняв и пристрастие), който не страда от прекалената самонадеяност, че притежавайки най-новите медикаменти, може да се откаже от силите на природата, би трябвало да се съгласи с експертната оценка на г-н проф. Людтин от Мюнхен, според която "не може да се каже, че преди 5. ноември 1949 г. е имало висока степен на вероятност за изцеление".

Според мен обаче е повече от изненадващо, че пациентката изобщо е доживяла до 30. декември 1950 г., така че въздействието на Грьонинг все пак е могло да удължи донякъде живота й. В резюме бих искал да приключа моето експертно изложение с това, че твърденията: • "че е имало изгледи за изцеление", • "че животът на пациентката Куфус е могъл да бъде удължен още, ако г-н Грьониг никога не се е приближавал до нея", нито могат да се предскажат със сигурност, нито пък са оправдани по тази причина."

Неубедителна съдебна присъда

В края на юли 1957 г. в залата със съдебните заседатели на Мюнхенския областен съд се стига до разискване. По точката за причиняване на смърт поради небрежност Бруно Грьонинг бива оправдан. Обаче въпреки всичко, за нарушаване на Закона за лечителите му се налага глоба от 2000,- DM.

Макар че на пръв поглед присъдата да изглежда положителна, тя е неприемлива за него. Равносилна е на окончателна забрана на дейността му. Чрез грешка на адвоката му, който оценява присъдата далеч по-положително от Грьонинг, не той я обжалва, а прокурорската колегия. Второто заседание се състои в средата на януари 1958 г. пак в Мюнхен.