По-нататъшният ход на големия съдебен процес
Обжалване на присъдата и ревизия
Неблагоприятна изходна позиция на Грьонинг
При заседанието за обжалване на присъдата през януари 1958 г. в ущърб на Бруно Грьонинг се оказва обстоятелството, че не той, а прокурорската колегия е поискала обжалване. Обаче не само тази немарливост на тогавашния му адвокат е в негова вреда, а и закъснялото предаване на папката по делото на новия защитник на Грьонинг, което възпрепятства подготовката му за заседанието.
Друг неблагоприятен факт се оказва доста по-увереното държание на свидетелстващите против Грьонинг, в сравнение с първото заседание. Изглежда те са постигнали единодушие по точката "Забрана за лекари".
Затвор и парична глоба като условна присъда, „позор“, без изясняване на въпроса с изцеленията
Присъдата този път гласи: Осем месеца затвор за причиняване на смърт поради небрежност и 5 000,- DM глоба заради нарушаване на Закона за лечителите. Присъдата е условна.
Анни Фрайин фон Ешенбах, която присъства както на първото, така и на второто заседание като наблюдател в съдебната зала, окачествява присъдата като „позор за Германия”.
Бруно Грьонинг заявява, че е наказан за това, че върши добро. Той изразява съжаление, че по време на целия процес никой - дори и собствените му адвокати, не е проявил интерес как се осъществява едно изцеление. Ако бяха проучили този въпрос, щеше да се установи, че неговата дейност няма нищо общо с терапевтичните методи на научната медицина. Процесът е трябвало да бъде прекратен. Обаче изясняването на този въпрос не заинтригувало никого по време на процеса. Съществувало е предварително създадено мнение за Грьонинг и никой не е проявил готовност то да го промени.
Молба за ревизия малко преди смъртта
Обаче и това не е краят на процеса. Този път Бруно Грьонинг иска преразглеждане. Заседанието бива насрочено за 22. януари 1959 г. пред Върховния областен съд в Мюнхен. Но дотам не се стига, тъй като същия месец Бруно Грьонинг умира.