Неговият последен път

На 26. януари 1959г. Бруно Грьонинг умира в Париж

Диагноза: рак на стомаха в напреднал стадий

В късната есен на 1958 г. Бруно Грьонинг заминава за Париж с втората си съпруга Жозет, за която се оженва през май 1955 г., и се подлага на преглед от приятел на семейството, специалист по онкологични заболявания, д-р Пиер Гробон. Разглеждането на многото рентгенови снимки установява: рак на стомаха в напреднал стадий. Д-р Гробон иска да направи операция веднага, обаче Бруно Грьонинг отказва.

Той се връща в Германия и подготвя коледните празници на общностите. На 4. декември записва една магнетофонна лента, която трябвало да се пусне на всички празнични коледни сбирки. После отново заминава за Париж със съпругата си. Д-р Гробон междувременно е информирал най-уважавания специалист по онкохирургия д-р Беланже. В неговата клиника на "Рю Енер", недалеч от Монмартър, на 8. декември се стига до операцията. Резултатът е стряскащ за лекарите: нещата са доста по-лоши, отколкото са могли да предположат въз основа на рентгеновите снимки - вече не може да се оперира. Раната бива затворена веднага.

Учудващо бързо възстановяване

Жозет Грьонинг пише за това: "Те обаче не можеха да проумеят факта, че външният вид на Бруно не издаваше почти нищо от ужасното му вътрешно страдание, че можеше все още да диша нормално, че неговата обмяна на веществата през последните седмици функционираше все още безупречно, че кръвната му картина беше отлична. В този напреднал стадий нормално има постоянно повтарящо се повръщане при поемането и на минимално количество храна и подложеният на тежки изпитания пациент е обречен на бавно умиране от глад. При Бруно всичко това го нямаше."

За изумление на лекарите си, той се възстановява твърде бързо и се връща в Германия, където прекарва коледните празници. В средата на януари 1959 г. Бруно Грьонинг се среща три дни с ръководителите на новото сдружение и дава инструкции, как да се изгражда делото. Двамата не подозират, че това е последната им среща с него.

Операция в Париж, придружена от природна стихия

На 21. януари той отново лети за Париж. Поради запушване на извивката на дебелото черво операцията е неизбежна. На 22. януари 1959 г. в 9.00 ч. сутринта - по същото време когато в Мюнхен започва заседанието за преразглеждане на делото, Бруно Грьонинг отново е на операционната маса. Той трябваше да изтърпи онова, което е спестявал на безброй люде, не е могъл и не му е било позволено да помогне на самия себе си.

Когато в онази сутрин той лежи под упойка, над Париж внезапно се разразява силна буря. Съпругата на Грьонинг разказва: "Странно е и следното природно явление. На 22. януари 1959 г., докато мъжът ми все още беше под упойка, една съвсем внезапно разразила се буря с гръмотевици и светкавици помрачи ведрото и светло утро. Стана толкова тъмно, че се наложи посред бял ден да светнат лампите. Сестрата изрази удивлението си от силната буря. В дните след операцията температурата, кръвното налягане, пулсът на Бруно бяха напълно нормални. Той дори стана два пъти от леглото и седна на един фотьойл."

„Пълно вътрешно изгаряне“

На 25. той изпада в кома, а на следващия ден - 26. януари 1959 г., в 13.46 ч. Бруно Грьонинг издъхва в клиниката "Енер" от рак, както е записал лекарят в смъртния акт. Наистина ли е било рак? След втората операция д-р Беланже казва: "Поражението в тялото на Бруно е ужасно, това е тотално изгаряне на вътрешностите. Как е могъл да живее толкова време и то без да изпитва адски болки, това е загадка за мен."

Още години преди това Бруно Грьонинг е казал: "Ако ми забранят да работя, аз ще изгоря вътрешно."

Последващи сведения

Как Бруно Грьонинг е носил тази горчива съдба, свидетелства едно писмо, което д-р Гробон пише до вдовицата му на 26. февруари 1959 г. "Тези [посветени на Бруно Грьонинг усилия на лекаря] бяха нещо съвсем естествено и мога със сигурност да кажа, че те имаха мощна опора в храбростта, силния дух и значимата личност на Бруно Грьонинг. [...]".

Д-р Беланже изразява възхищението си от Бруно Грьонинг в едно писмо от декември 1974 г.: "Бруно Грьонинг беше изпълнен с добродетели човек, с голямо сърце, който отстоява позициите си; и достойното му държание пред лицето на страданието и смъртта и днес предизвиква възхищение."

След кремирането на тялото отпада окончателната съдебна присъда

Тялото на Бруно Грьонинг е изгорено в един крематориум в Париж и урната му е положена в горското гробище в Диленбург.

Поради кончината на обвиняемия процесът е обявен за приключил, окончателна присъда никога не е произнесена.

Всеки сам може да получи помощ и изцеление

"Чудодейният доктор от Херфорд", който е дарил здраве на хиляди, хиляди хора, умира самотен и изоставен на една малка уличка в Париж. Защо трябваше да се случи това? Защо той трябваше да понесе това жестоко страдание? Защо не успя да помогне на самия себе си?

Грете Хойслер (1922-2007г.), изцелена, дългогодишна съратничка на Бруно Грьонинг и основателка на „Приятелския кръг на Бруно Грьонинг “, пише за това в своята книга Да преживееш изцелението, това е истината: "През краткото време на земното си пребиваване Бруно Грьонинг допринесе да се случат много добри неща. Дарбата да помага и лекува му бе дадена по рождение. Навсякъде, където и да отиваше, ставаха чудни неща, които не могат да се обяснят логически. Пред обществеността той се появява през 1949 г. След големите изцеления, които настъпват в Херфорд, и след като за него започва да се говори навсякъде в страната и в чужбина, три месеца след това той получава забрана да лекува. Следят го и го гонят, устройват му голям процес и искат да го накажат и осъдят. Защо? Кому е причинил нещо лошо? Никому, а на хиляди хора е направил такова добро, каквото не биха могли да получат от никой друг. Искаха да го накажат без да има някаква вина! Без да е виновен му забраниха да върши онова, което Бог му бе повелил да прави - да помага на хората! Тази злост му поднесе горчива чаша, която трябваше да изпие в Париж, в онкологичната клиника на "Рю Енер"! В адски болки той изгаря отвътре от Heilstrom, който му е забранено да разпространява. Създаденият от хора закон иска да му забрани това в Германия. Бруно Грьонинг е изправен като обвиняем, като престъпник, залят от мръсните потоци на лъжите и клеветите! Безмълвен и сам - никой приятел не знаеше за това - той изнесе цялото страдание на човечеството на плещите си. Беше тежко изнасяне, но то не беше напразно! Така трябваше да се случи, по друг начин вече не бе възможно да се помогне на хората."

А в книгата си Живея, за да може човечеството да продължи да живее тя пише: "Ние хората трябва много да внимаваме с думата "жертва". Но в този случай, когато Бруно Грьонинг умира в Париж, тази дума - с цялата й тежест - е самата истина."

Само така беше възможно да се изпълнят думите му, както днес се доказава с безбройните съобщения за успех: "Когато няма да бъда вече на тази Земя като човек, т.е., когато ще съм напуснал тялото си, тогава човечеството вече ще е стигнало дотам, че всеки от себе си ще може да получава помощ и изцеление ".