1949 г.– във фокуса на общественото внимание

Дейността на Бруно Грьонинг в Херфорд

Хиляди болни и търсещи помощ обграждат Грьонинг

Деветгодишният Хюлсман от дълго време бил на легло. Той страдал от прогресивна дистрофия на мускулите и никой от потърсените лекари и професори не можел да му помогне. След като Бруно Грьонинг се заема с момчето, то отново прохожда. Инженер Хюлсман – впечатлен от спонтанното изцеление на своя син – моли госта си да остане. Искал е да покани и други болни, на които „Чудотворецът”, както се изразява Хюлсман, да помогне.

Бруно Грьонинг приема предложението и от ден на ден идват все повече търсещи помощ. Все повече хора научават за чудодейните събития около Грьонинг. Не минава много време и всички заговарят за него. Вестниците съобщават за "Чудодейния доктор", а в Британската зона той се превръща в тема на деня. Хиляди прииждат на Вилхелмсплатц, тълпи от хора обграждат къщата.

Манфред Лютгенхорст от ежедневника Мюнхенер Меркур на 24 юни 1949 г. пише следното: "Когато в 10,30 часа предиобед пристигнах в Херфорд, пред малката двуетажна къща на Вилхелмсплатц имаше около хиляда души. Това бе една неописуема картина на нищетата. Безброй парализирани в инвалидни колички, други, носени от своите близки, слепи, глухонеми, майки с ненормални и парализирани деца, стари бабички и млади мъже се тълпяха и стенеха. Почти сто коли, камиони и автобуси бяха паркирани на площада и всички идваха отдалече”.

Парализи, язви на стомаха, слепота: „Г-н Грьонинг ме погледна и сега съм отново напълно здрав.”

Манфред Лютгенхорст продължава: „,Вярвате ли, че ще се излекувате? ‘, питах болните. Те кимаха.‚Вчера трябваше да сте тук‘, ми каза един човек. ‚Господин Грьонинг бе във Фирзен в Райнланд, докато тук, в двора, петима парализирани се изправиха и си тръгнаха здрави за вкъщи. Изцеление от разстояние – дворът им помогна да оздравеят‘. Другите болни потвърдиха това.

Продължих да вървя през множеството и стенографирах техните странни разкази. Само те стигаха да се напълни цяла книга. Докато си палих цигара, един млад мъж до мене каза: ‚Моля, продайте ми една!‘ Той носеше шинел и изглеждаше като завърнал се от руски плен. Дадох му цигара. Той я запали и каза уверено: ‚Вижте, сега мога да върша отново всичко сам.‘ При това той раздвижи дясната си ръка с пръстите и десния си крак. ‚ Вие също ли сте изцелен от Грьонинг? ‘ попитах аз. ‚Да, в Русия получих парализа на дясната страна. Господин Грьонинг ме погледна и сега съм отново напълно здрав, все още не мога да го повярвам. ‘ Той движеше щастлив своите крайници.

Насочих се към една група, която се трупаше около една белокоса, около четиридесетгодишна жена. ‚Разбира се‘, чух да казва жената, ‚аз също съм изцелена от господин Грьонинг. Имах огромни язви в стомаха, отслабвах все повече и от болки вече не можех да спя. Едновременно бяхме дванадесет души при Грьонинг. [...] Той ме погледна и тогава ми се стори, че язвите паднаха като камъни на земята. Оттогава вече нямам никакви болки, постоянно наддавам на килограми, а рентгеновите снимки, които направих, показват без съмнение изчезването на язвите. Отидох на изследвания пред лекарска комисия. И да Ви кажа, те бяха смаяни!‘

Жената продължи: ‚Но това е нищо. Миналата седмица тук в двора стоеше един млад сляп мъж. Той беше чакал без прекъсване няколко дни и нощи. Понеже често идвам тук, той ми направи впечатление. Съжалих го и го поканих да похапне. "Не", отговори той. "Не бива да пропускам момента, когато господин Грьонинг ще излезе." Тогава му занесох хлебчета и му казах, че ще се погрижа да бъде закаран до гарата. ‚Нямам нужда от никого, тъй като ще мога сам да отида до гарата. ‘ И след това го видях със собствените си очи. Господин Грьонинг дойде и младият мъж извика: ,Аз виждам отново!‘

Действително булото пред очите му бе изчезнало. Той ми описа каква чанта нося в ръката си. Каза: ‚Там се движи една кола, а ето там е табелката с номера‘, и сам намери пътя до гарата. Всички наоколо плачеха от радост."

Забрана за лечение от страна на институциите и лекарското съсловие

Не минава много време и институциите – преди всичко здравните власти – се заемат със случая. Образувана е комисия за проверка и Бруно Грьонинг получава забрана да лекува. Някои влиятелни лекари са негови отявлени врагове. Те полагат всички усилия, за да забранят неговото дело и настояват той да подложи на проверка способността си да лекува. Какъв замисъл се крие зад забраната, става ясно от следното изказване на ангажираните лекари: „Грьонинг може да доказва каквото си иска, но няма да получи разрешение за лекуване." „Недопустимо е за професионалната ни чест да се занимаваме с Грьонинг.” В края на юни той трябва окончателно да напусне Херфорд. Всички усилия да получи разрешително за лечение, били осуетени.