Нови пътища и задънени улици
Гешефтари около Грьонинг
Самозван мениджър на Грьонинг със специални претенции
От благодарност за изцелението на съпругата си бизнесменът от Вангерооге Ото Мекелбург иска да подкрепи Бруно Грьонинг и му представя конкретни планове за създаване на лечебници. Бруно Грьонинг проявява интерес към това и Мекелбург става негов “мениджър”.
В края на декември двамата се отправят към Вангерооге. Тук Грьонинг говори на организираните от Мекелбург събирания и предизвиква безброй изцеления. Той се доверява напълно на този човек. В една нотариално заверена декларация от 8. януари 1950 г. във Вангерооге, той изцяло оставя бъдещето на своята дейност в ръцете на Мекелбург:
"Г-н Грьонинг декларира своето съгласие с този план на г-н Мекелбург и се задължава да предостави изцяло личността си за постигането на тази цел, да оказва всяка необходима подкрепа на г-н Мекелбург при плануваното от него основаване на сдружение и на самото сдружение при дейността му по-късно и изобщо да прави всичко, което е по силите му и което може да послужи за осъществяване на споменатите цели. Това задължение г-н Грьонинг поема както по отношение на г-н Мекелбург лично, така и към основаващото се сдружение с назованите по-горе цели. Г-н Грьонинг се задължава още да не оказва такава помощ на никое друго лице и на никакъв друг кръг от лица. Той ще упражнява дейността си само в рамките на сдружението и само със знанието на г-н Мекелбург."
Още през януари Мекелбург основава Сдружение за изследване методите на лечение на Грьонинг. Самият той става ръководител на сдружението и получава месечна заплата от 1000 марки. Бруно Грьонинг не получава пари. Става ясно, че Мекелбург не спазва обещанията си. В лицето на Грьонинг той вижда само източник на пари и подигравателно го нарича “най-добрия кон в моя обор”. Болните са му безразлични. С договора е обвързал Грьонинг и “Чудодейният лечител” трябва да прави онова, което той иска.
Едва през юни 1950 г. Грьонинг успява да скъса с Мекелбург, при което последният се заклева да му отмъсти: "Ще накарам Грьонинг да клекне, ще му строша гръбнака."
Лечител с предложения за доклади
След това Грьонинг работи няколко месеца съвместно с мюнхенския лечител Ойген Ендерлин. Той е бил изцелен в Траберхоф и кани Бруно Грьонинг да изнася беседи в неговия кабинет. Но и Ендерлин се оказва гешефтар. За него не е важно да помага, а да трупа капитал от “феномена Грьонинг”. Към края на годината Грьонинг се разделя и с него, а и още една съвместна работа през 1952/53 г. се проваля по същите причини.
Лечител-кариерист
След това Грьонинг изнася доклади в приюта за чужденци Вайкерсхайм в Грефелфинг. Журналистът д-р Курт Трамплер го приема в дома си и организира събиранията. Той познава Грьониг още от есента на 1949 г. После отива в Траберхоф като пратеник на един мюнхенски вестник и неочаквано получава изцеление от болки в краката. От благодарност написва книгата Великият обрат и се застъпва пред властите за Грьонинг. Както и при Ендерлин, докладите в Грефелфинг са доста посещавани. Случват се невероятни изцеления. Но и връзката с Трамплер се разпада. Един ден той решава, че е научил вече достатъчно от Грьонинг и се отделя като самостоятелен лечител.