Бруно Грьонинг (1906-1959г.)

Един необикновен човек в обществен сблъсък

През 1949 година за един ден името Бруно Грьонинг застана в центъра на вниманието на немската общественост. Пресата, радиото и списанията съобщават за него. В продължение на месеци събитията около “Чудодейния доктор”, както той скоро бе наречен, държаха младата република със затаен дъх. Бе заснет филм, свикани бяха научно- изследователски комисии, а и властите, до най-високите инстанции се занимаваха със случая Бруно Грьонинг. Социалният министър на провинция Северен Рейн – Вестфалия се разпореди Бруно Грьонинг да отговаря за нарушение на Закона за лечителската практика, в противовес на това министър-председателят на Бавария заяви, че едно такова “изключително явление” като Грьонинг не бива да бъде възпрепятствано заради параграфите. Баварското вътрешно министерство окачестви дейността на Грьонинг като "свободна практика, извършвана от любов".

Във всички слоеве на населението бе дискутиран бурно и неспирно случаят Бруно Грьонинг. Емоционалните вълни бушуват нависоко. Духовници, лекари, журналисти, юристи, политици и психолози: всички говорят за Бруно Грьонинг. Неговите чудодейни изцеления за едни са милостиви дарове на една висша сила, а за други шарлатанство. Но фактологията на изцеленията е доказана с медицински изследвания.

Голям световен интерес към един обикновен работник

Бруно Грьонинг, роден през 1906г. в Данциг и емигрирал след войната в Западна Германия, прогонен от родното си място, бе един обикновен работник. Преживявал е от различни дейности, бил е дърводелец, работник във фабрика и пристанищен работник. И изведнъж застава в центъра на обществения интерес. Вестта за неговите чудодейни изцеления се разпространява по целия свят. От всички страни идват болни, писма с молби и предложения. Десетки хиляди търсещи изцеление се стичат към местата, където той действа. Започва революция в медицината.

В хватката на забрани, съдебни дела и алчни за печалба сътрудници

Обаче и противниковите сили са на линия. Те мобилизират всичко, за да възпрепятстват дейността на Бруно Грьонинг. Преследват го забрани за лекуване, инспирирани са съдебни процеси. Пропадат всички усилия делото му да се вкара в нормални рамки. От една страна, поради съпротивата на влиятелни обществени сили, от друга, поради неспособността или алчността за печалби на неговите сътрудници. Когато през 1959 г. Бруно Грьонинг умира в Париж, последният процес срещу него е в пълен ход. Делото е прекратено, никога не е произнесена присъда. Но много въпроси остават открити.