Раздяла със Съюза Грьонинг

Време е да се направи равносметка на щетите

Тесногръдият бюрократизъм гледа безучастно на паричната глоба на Грьонинг

През октомври 1957 г. се стига до конфликт между Бруно Грьонинг и ръководството на Съюза Грьонинг. С тесногръдия си бюрократизъм тази организация е навредила доста на Бруно Грьонинг. Повод за диспута става присъдата от процеса, вследствие на която Бруно Грьонинг е трябвало да изплати в кратък срок паричната санкция от 2 000,- DM. Тъй като за дейността си той не е вземал пари и поради това не е разполагал с достатъчно средства, ръководството на Съюза Грьонинг взема решение още в началото на процеса, да поеме възникващите разходи. Дали обаче глобата спада към тях, е било спорно за ръководството. Искали са да проверят по безкрайно проточващ се във времето бюрократичен път, дали Съюзът изобщо е длъжен да заплати тези 2 000, - DМ. Чак след това щели да се погрижат за намирането на парите. Така става ясно, че Бруно Грьонинг много късно би получил нужните средства - ако изобщо се стигне дотам. Значи Съюзът би гледал със скръстени ръце, как при неплащане на определената паричната санкция Бруно Грьонинг би трябвало да отиде в затвора, като алтернативен вариант. Така се стига до открит конфликт и в края на краищата до разрив.

Фалшиви приятели

В своята обхващаща 62 страници Равносметка за дейността на Съюза Бруно Грьонинг засяга всички пунктове, по които организацията му е навредила. В заключение той заявява: "Ако днес направя сравнение между предишното ми обкръжение (гешефтарите Мекелбург, Ендерлин, Шмид и Хюлзман) и днешното ми обкръжение (членовете на ръководството на Съюза), ще стигна до същия краен резултат: Днес в крайна сметка се случи същото, което ставаше и тогава. Днес, благодарение на онези, които ми се пишеха най-големите, най-близките и най-добрите приятели, не стана нищо по-различно от преди. Тогава ме излъгаха мръсни далавераджии. Днес ме предадоха приятели, като спокойно наблюдаваха, как аз ходя по процеси, как получих и присъда, предадоха ме с това, че не ми оказаха помощ, с това, че не можех да ходя в своите общности без кола, с това, че не направиха нищо срещу клеветническата кампания в пресата, че създаваха само объркване, с това, че просто не бяха с мен когато имах нужда от хора, които с образованието и положението си в обществото биха могли и би трябвало да ме подкрепят, и тогава можеше да не стигна до това положение, в което се озовах в края на краищата. Никой от тези приятели не си послужи със своето Аз, за да извоюва свободата ми, никой нямаше куража, наистина да се застъпи за мен. Нищо не се случи. Като педантични бюрократи вземахте решение след решение. Никой на практика не застана зад мен, никой не се захвана наистина с това, влагайки всичко от себе си, за да ми спести най-сетне всички тези борби по време на процесите, срещу пресата, никой не ми предложи помощ, дори и за колата, която бе повредена, никой не се изправи рамо до рамо с мен срещу мръсотията и клеветите и т.н. и т.н., за да мога да върша това, за което съм тук, на тази земя. Да давам на хората жизнена сила и да ги водя към вярата.

Никой не помисли за това, че ми е нужно спокойствие, а не постоянно да ми се пречи със светски, външни влияния, че имам нужда от истинска защитна стена, за да мога необезпокояван от никого да оставя да работи онова, което ми е дадено, никой от моите приятели, от онези, които ми се пишеха приятели, не се сети за това. И то е срамното и разочароващото за мен:

- • Гешефтарите искаха да извлекат своята полза, те бяха признати за лоши хора.
- • Приятелите от Съюза Грьонинг са твърде вяли, равнодушни, твърде лениви, не ми се иска да кажа злонамерени.

И резултатът е същият: Аз не получих свобода. Много приятели от ръководството на Съюза Грьонинг не удържаха на обещанията си. Само с всевъзможни мерки ми запушваха устата."

Провал по пътя на сдружението

Вайсер се оттегля от длъжност и Съюзът Грьонинг, на който никога не се удаде да попадне в Регистъра на сдруженията, бива разпуснат след кратко време. На негово място се появява Дружество за насърчаване на духовните и естествени принципи на живот. То бива основано през 1958 г., и неговите ръководители са Ерих Пелц за Германия и Александър Лой за Австрия. Обаче и тази последна организация, създадена докато Бруно Грьонинг е бил жив, не успява да направи онова, което той очаква от нея. В Устава й дори не се споменава неговото име.