Неговият последен път

На 26. януари 1959г. Бруно Грьонинг умира в Париж

Диагноза: рак на стомаха в напреднал стадий

В късната есен на 1958 г. Бруно Грьонинг заминава за Париж с втората си съпруга Жозет, за която се оженва през май 1955 г., и се подлага на преглед от приятел на семейството, специалист по онкологични заболявания, д-р Пиер Гробон. Разглеждането на многото рентгенови снимки установява: рак на стомаха в напреднал стадий. Д-р Гробон иска да направи операция веднага, обаче Бруно Грьонинг отказва.

Той се връща в Германия и подготвя коледните празници на общностите. На 4. декември записва една магнетофонна лента, която трябвало да се пусне на всички празнични коледни сбирки. После отново заминава за Париж със съпругата си. Д-р Гробон междувременно е информирал най-уважавания специалист по онкохирургия д-р Беланже. В неговата клиника на "Рю Енер", недалеч от Монмартър, на 8. декември се стига до операцията. Резултатът е стряскащ за лекарите: нещата са доста по-лоши, отколкото са могли да предположат въз основа на рентгеновите снимки - вече не може да се оперира. Раната бива затворена веднага.

Учудващо бързо възстановяване

Жозет Грьонинг пише за това: "Те обаче не можеха да проумеят факта, че външният вид на Бруно не издаваше почти нищо от ужасното му вътрешно страдание, че можеше все още да диша нормално, че неговата обмяна на веществата през последните седмици функционираше все още безупречно, че кръвната му картина беше отлична. В този напреднал стадий нормално има постоянно повтарящо се повръщане при поемането и на минимално количество храна и подложеният на тежки изпитания пациент е обречен на бавно умиране от глад. При Бруно всичко това го нямаше."

За изумление на лекарите си, той се възстановява твърде бързо и се връща в Германия, където прекарва коледните празници. В средата на януари 1959 г. Бруно Грьонинг се среща три дни с ръководителите на новото сдружение и дава инструкции, как да се изгражда делото. Двамата не подозират, че това е последната им среща с него.

Операция в Париж, придружена от природна стихия

На 21. януари той отново лети за Париж. Поради запушване на извивката на дебелото черво операцията е неизбежна. На 22. януари 1959 г. в 9.00 ч. сутринта - по същото време когато в Мюнхен започва заседанието за преразглеждане на делото, Бруно Грьонинг отново е на операционната маса. Той трябваше да изтърпи онова, което е спестявал на безброй люде, не е могъл и не му е било позволено да помогне на самия себе си.

Когато в онази сутрин той лежи под упойка, над Париж внезапно се разразява силна буря. Съпругата на Грьонинг разказва: "Странно е и следното природно явление. На 22. януари 1959 г., докато мъжът ми все още беше под упойка, една съвсем внезапно разразила се буря с гръмотевици и светкавици помрачи ведрото и светло утро. Стана толкова тъмно, че се наложи посред бял ден да светнат лампите. Сестрата изрази удивлението си от силната буря. В дните след операцията температурата, кръвното налягане, пулсът на Бруно бяха напълно нормални. Той дори стана два пъти от леглото и седна на един фотьойл."

„Пълно вътрешно изгаряне“

На 25. той изпада в кома, а на следващия ден - 26. януари 1959 г., в 13.46 ч. Бруно Грьонинг издъхва в клиниката "Енер" от рак, както е записал лекарят в смъртния акт. Наистина ли е било рак? След втората операция д-р Беланже казва: "Поражението в тялото на Бруно е ужасно, това е тотално изгаряне на вътрешностите. Как е могъл да живее толкова време и то без да изпитва адски болки, това е загадка за мен."

Още години преди това Бруно Грьонинг е казал: "Ако ми забранят да работя, аз ще изгоря вътрешно."

Последващи сведения

Как Бруно Грьонинг е носил тази горчива съдба, свидетелства едно писмо, което д-р Гробон пише до вдовицата му на 26. февруари 1959 г. "Тези [посветени на Бруно Грьонинг усилия на лекаря] бяха нещо съвсем естествено и мога със сигурност да кажа, че те имаха мощна опора в храбростта, силния дух и значимата личност на Бруно Грьонинг. [...]".

Д-р Беланже изразява възхищението си от Бруно Грьонинг в едно писмо от декември 1974 г.: "Бруно Грьонинг беше изпълнен с добродетели човек, с голямо сърце, който отстоява позициите си; и достойното му държание пред лицето на страданието и смъртта и днес предизвиква възхищение."

След кремирането на тялото отпада окончателната съдебна присъда

Тялото на Бруно Грьонинг е изгорено в един крематориум в Париж и урната му е положена в горското гробище в Диленбург.

Поради кончината на обвиняемия процесът е обявен за приключил, окончателна присъда никога не е произнесена.

Всеки сам може да получи помощ и изцеление

"Чудодейният доктор от Херфорд", който е дарил здраве на хиляди, хиляди хора, умира самотен и изоставен на една малка уличка в Париж. Защо трябваше да се случи това? Защо той трябваше да понесе това жестоко страдание? Защо не успя да помогне на самия себе си?

Грете Хойслер (1922-2007г.), изцелена, дългогодишна съратничка на Бруно Грьонинг и основателка на „Приятелския кръг на Бруно Грьонинг “, пише за това в своята книга Да преживееш изцелението, това е истината: "През краткото време на земното си пребиваване Бруно Грьонинг допринесе да се случат много добри неща. Дарбата да помага и лекува му бе дадена по рождение. Навсякъде, където и да отиваше, ставаха чудни неща, които не могат да се обяснят логически. Пред обществеността той се появява през 1949 г. След големите изцеления, които настъпват в Херфорд, и след като за него започва да се говори навсякъде в страната и в чужбина, три месеца след това той получава забрана да лекува. Следят го и го гонят, устройват му голям процес и искат да го накажат и осъдят. Защо? Кому е причинил нещо лошо? Никому, а на хиляди хора е направил такова добро, каквото не биха могли да получат от никой друг. Искаха да го накажат без да има някаква вина! Без да е виновен му забраниха да върши онова, което Бог му бе повелил да прави - да помага на хората! Тази злост му поднесе горчива чаша, която трябваше да изпие в Париж, в онкологичната клиника на "Рю Енер"! В адски болки той изгаря отвътре от Heilstrom, който му е забранено да разпространява. Създаденият от хора закон иска да му забрани това в Германия. Бруно Грьонинг е изправен като обвиняем, като престъпник, залят от мръсните потоци на лъжите и клеветите! Безмълвен и сам - никой приятел не знаеше за това - той изнесе цялото страдание на човечеството на плещите си. Беше тежко изнасяне, но то не беше напразно! Така трябваше да се случи, по друг начин вече не бе възможно да се помогне на хората."

А в книгата си Живея, за да може човечеството да продължи да живее тя пише: "Ние хората трябва много да внимаваме с думата "жертва". Но в този случай, когато Бруно Грьонинг умира в Париж, тази дума - с цялата й тежест - е самата истина."

Само така беше възможно да се изпълнят думите му, както днес се доказава с безбройните съобщения за успех: "Когато няма да бъда вече на тази Земя като човек, т.е., когато ще съм напуснал тялото си, тогава човечеството вече ще е стигнало дотам, че всеки от себе си ще може да получава помощ и изцеление ".

По-нататъшният ход на големия съдебен процес

Обжалване на присъдата и ревизия

Неблагоприятна изходна позиция на Грьонинг

При заседанието за обжалване на присъдата през януари 1958 г. в ущърб на Бруно Грьонинг се оказва обстоятелството, че не той, а прокурорската колегия е поискала обжалване. Обаче не само тази немарливост на тогавашния му адвокат е в негова вреда, а и закъснялото предаване на папката по делото на новия защитник на Грьонинг, което възпрепятства подготовката му за заседанието.

Друг неблагоприятен факт се оказва доста по-увереното държание на свидетелстващите против Грьонинг, в сравнение с първото заседание. Изглежда те са постигнали единодушие по точката "Забрана за лекари".

Затвор и парична глоба като условна присъда, „позор“, без изясняване на въпроса с изцеленията

Присъдата този път гласи: Осем месеца затвор за причиняване на смърт поради небрежност и 5 000,- DM глоба заради нарушаване на Закона за лечителите. Присъдата е условна.

Анни Фрайин фон Ешенбах, която присъства както на първото, така и на второто заседание като наблюдател в съдебната зала, окачествява присъдата като „позор за Германия”.

Бруно Грьонинг заявява, че е наказан за това, че върши добро. Той изразява съжаление, че по време на целия процес никой - дори и собствените му адвокати, не е проявил интерес как се осъществява едно изцеление. Ако бяха проучили този въпрос, щеше да се установи, че неговата дейност няма нищо общо с терапевтичните методи на научната медицина. Процесът е трябвало да бъде прекратен. Обаче изясняването на този въпрос не заинтригувало никого по време на процеса. Съществувало е предварително създадено мнение за Грьонинг и никой не е проявил готовност то да го промени.

Молба за ревизия малко преди смъртта

Обаче и това не е краят на процеса. Този път Бруно Грьонинг иска преразглеждане. Заседанието бива насрочено за 22. януари 1959 г. пред Върховния областен съд в Мюнхен. Но дотам не се стига, тъй като същия месец Бруно Грьонинг умира.

„Словото му прогонва болестта”

Изцеленията продължават – въпреки съдебните процеси и забраната за лечение

Външно оздравяване и вътрешен обрат

По време на тези разправии и борби делото на Бруно Грьонинг продължава. Така през 1957 г. журналистът по медицина д-р Хорст Ман разказва в серия статии в Нойес блат под заглавие: "Словото му прогонва болестта" следното:

"На следващата сутрин пътувах от Хамелн за Шпринге, малкото градче на Дайстер. И тук се бе създала общност на Грьонинг. Изцелението на редица хора е станало повод за това. И тук преживях онова, което ми се бе случвало и преди на различни места в Шлезвиг-Холщайн, в Аугсбург, Хамелн, Виена, Плохинген и в други градове: ставаха хора и ми разказваха за болестите си. Назоваваха имената на лекарите си, които ги бяха лекували. Разказваха за оздравяването си, което дължаха на Грьонинг. И винаги бяха готови, да вдигнат ръка и да потвърдят с клетва казаното.

"Още като бебе и двата ми крака са били изкълчени в тазобедрените стави. - разказва петдесетгодишната Юли Пронерт от Хановер. - "После можех да ходя единствено с патерици. Лекарят можеше само да облекчи страданието ми. Когато слушах една беседа на г-н Грьонинг, усетих силна реакция. Гърбът ми, който вече бе напълно изкривен, се изправи отново. Пак можех да ходя. Повече не съм имала рецидиви на страданието ..."

"Имах ставен ревматизъм и постоянно ме тормозеха обриви и абсцеси. Г-н Грьонинг ме освободи от това." - каза Вилхелм Габерт от Хамелн.

"Болката в жлъчката ми можеше да стане поносима само с помощта на морфин." - съобщи Курт Северит от Еверсторф. - "Благодаря на Бруно Грьонинг, че ме избави от тези мъки."

"Имах висока захар." - сподели Роберт Тийс от Шпринге. - "Още по-страшна обаче бе слабостта на сърдечния мускул. И двете страдания днес вече не ме измъчват. За това благодаря на г-н Грьонинг."

Тази поредица може да бъде продължена. Хората, които ми разказваха, бяха на различна възраст. Мъже, жени и деца. Много болести бяха изброени, започвайки с главоболие, през възпаления на нервите, ишиас, бъбречни и жлъчни страдания, до увреждания на сърцето и парализи.

Обаче тук имаше нещо друго, което дълбоко ме вълнуваше. Мнозина разказваха откровено пред всички слушатели, че чрез Грьонинг са преживели вътрешна промяна. Стремежът към успех и егоистичната нагласа отстъпила място на вътрешен мир и спокойствие, на загриженост за обществото.

Собствената вяра гарантира изцелението при всеки човек

Д-р Хорст Ман продължава: „При всички тези разговори с хора, които се чувстваха изцелени чрез Бруно Грьонинг в мен се утвърждаваше един въпрос: Дали успехът на изцелението е бил възможен при всеки човек - или пък още по-дръзко - при всяка болест? Къде бяха границите на силата, излизаща от Бруно Грьонинг? Не е ли имало опасности тук? [...]

При последното ми посещение му поставих този въпрос. "Аз не мога и не искам и да принуждавам никого." - отвърна ми той. - "Ако някой се затвори и не носи в себе си готовността да разгърне силата, за да настъпи ред, тогава и при мен липсва готовността да се намеся. Само призовавам този човек да скъса оковите на злото, които пречат на изцелението."

Имах още един въпрос: "Всяка болест е различно опасна." - казах аз - "Да речем, че един тежко болен, на когото мнозина лекари не са били в състояние да помогнат, помоли някой лекар, който още се бори за пациента си, да Ви извика. Ще можете ли да помогнете?"

"Да" - отговори Грьонинг. Изрече го без да се поколебае. - "Ако болният вярва в това и ако лекарят се довери на неговия начин, тогава успехът ще дойде. Общото упование ще развие у болния неподозирани сили. Често пъти успехът идва най-бързо тъкмо в такива случаи, когато болният човек, преизпълнен от отчаяние, се улавя за последната сламка."

Раздяла със Съюза Грьонинг

Време е да се направи равносметка на щетите

Тесногръдият бюрократизъм гледа безучастно на паричната глоба на Грьонинг

През октомври 1957 г. се стига до конфликт между Бруно Грьонинг и ръководството на Съюза Грьонинг. С тесногръдия си бюрократизъм тази организация е навредила доста на Бруно Грьонинг. Повод за диспута става присъдата от процеса, вследствие на която Бруно Грьонинг е трябвало да изплати в кратък срок паричната санкция от 2 000,- DM. Тъй като за дейността си той не е вземал пари и поради това не е разполагал с достатъчно средства, ръководството на Съюза Грьонинг взема решение още в началото на процеса, да поеме възникващите разходи. Дали обаче глобата спада към тях, е било спорно за ръководството. Искали са да проверят по безкрайно проточващ се във времето бюрократичен път, дали Съюзът изобщо е длъжен да заплати тези 2 000, - DМ. Чак след това щели да се погрижат за намирането на парите. Така става ясно, че Бруно Грьонинг много късно би получил нужните средства - ако изобщо се стигне дотам. Значи Съюзът би гледал със скръстени ръце, как при неплащане на определената паричната санкция Бруно Грьонинг би трябвало да отиде в затвора, като алтернативен вариант. Така се стига до открит конфликт и в края на краищата до разрив.

Фалшиви приятели

В своята обхващаща 62 страници Равносметка за дейността на Съюза Бруно Грьонинг засяга всички пунктове, по които организацията му е навредила. В заключение той заявява: "Ако днес направя сравнение между предишното ми обкръжение (гешефтарите Мекелбург, Ендерлин, Шмид и Хюлзман) и днешното ми обкръжение (членовете на ръководството на Съюза), ще стигна до същия краен резултат: Днес в крайна сметка се случи същото, което ставаше и тогава. Днес, благодарение на онези, които ми се пишеха най-големите, най-близките и най-добрите приятели, не стана нищо по-различно от преди. Тогава ме излъгаха мръсни далавераджии. Днес ме предадоха приятели, като спокойно наблюдаваха, как аз ходя по процеси, как получих и присъда, предадоха ме с това, че не ми оказаха помощ, с това, че не можех да ходя в своите общности без кола, с това, че не направиха нищо срещу клеветническата кампания в пресата, че създаваха само объркване, с това, че просто не бяха с мен когато имах нужда от хора, които с образованието и положението си в обществото биха могли и би трябвало да ме подкрепят, и тогава можеше да не стигна до това положение, в което се озовах в края на краищата. Никой от тези приятели не си послужи със своето Аз, за да извоюва свободата ми, никой нямаше куража, наистина да се застъпи за мен. Нищо не се случи. Като педантични бюрократи вземахте решение след решение. Никой на практика не застана зад мен, никой не се захвана наистина с това, влагайки всичко от себе си, за да ми спести най-сетне всички тези борби по време на процесите, срещу пресата, никой не ми предложи помощ, дори и за колата, която бе повредена, никой не се изправи рамо до рамо с мен срещу мръсотията и клеветите и т.н. и т.н., за да мога да върша това, за което съм тук, на тази земя. Да давам на хората жизнена сила и да ги водя към вярата.

Никой не помисли за това, че ми е нужно спокойствие, а не постоянно да ми се пречи със светски, външни влияния, че имам нужда от истинска защитна стена, за да мога необезпокояван от никого да оставя да работи онова, което ми е дадено, никой от моите приятели, от онези, които ми се пишеха приятели, не се сети за това. И то е срамното и разочароващото за мен:

- • Гешефтарите искаха да извлекат своята полза, те бяха признати за лоши хора.
- • Приятелите от Съюза Грьонинг са твърде вяли, равнодушни, твърде лениви, не ми се иска да кажа злонамерени.

И резултатът е същият: Аз не получих свобода. Много приятели от ръководството на Съюза Грьонинг не удържаха на обещанията си. Само с всевъзможни мерки ми запушваха устата."

Провал по пътя на сдружението

Вайсер се оттегля от длъжност и Съюзът Грьонинг, на който никога не се удаде да попадне в Регистъра на сдруженията, бива разпуснат след кратко време. На негово място се появява Дружество за насърчаване на духовните и естествени принципи на живот. То бива основано през 1958 г., и неговите ръководители са Ерих Пелц за Германия и Александър Лой за Австрия. Обаче и тази последна организация, създадена докато Бруно Грьонинг е бил жив, не успява да направи онова, което той очаква от нея. В Устава й дори не се споменава неговото име.

Големият процес (1955-1957г.)

Обвинение за смърт по невнимание и оправдателна присъда с окончателна забрана за лечение

На 4. март 1955 г. прокурорите отново повдигат обвинение срещу Бруно Грьонинг. И този път му приписват вината, че е нарушил Закона за лечителите. В друга точка на обвинението го подвеждат под отговорност за смърт по невнимание в един случай.

Грьонинг възразява срещу приписваното му обещание за изцеление и срещу забраната за лекарско лечение

След като му връчват обвинителния акт, той се обръща към приятелите си: "Мили приятели! Тези дни цялата преса и радиото разпространиха за мен едно съобщение, нагласено повече или по-малко тенденциозно, в което ви съобщиха, че Мюнхенската втора прокурорска колегия е подготвила срещу мен обвинение за причинена поради небрежност смърт. В края на 1949 г. съм бил обещал изцеление на едно седемнадесетгодишно момиче, болно от туберкулоза и съм му бил попречил да потърси санаториум и лекар. Приписват ми вината за смъртта на тази девойка. Който е прочел или чул тези съобщения с трезв разум, би трябвало да е разбрал какво целят с тях: да внесат объркване сред приятелите ми и да възпрат всички търсещи помощ да се запознаят по-отблизо с нашите стремежи и със знанията, които разпространявам. С всички средства се опитват да попречат на моята дейност, на тази на Съюза Грьонинг, както и на вашата. Разбира се нещата стоят по съвсем друг начин, а не както биват представени! Няма защо да обяснявам надълго на моите приятели, те знаят, че аз не давам "обещания за изцеление" и че никога не разубеждавам хората, които искат да потърсят лекарска помощ.

Забележително късни разкрития на следствието

Грьонинг продължава към приятелите си: „През 1952 г. бях оправдан. Не е ли странно, че "случаят Куфус", който стана още в края на 1949/1950 г., не бе разглеждан още тогава, в оня процес срещу мен през 1951/1952 г., макар че всички материали по него вече бяха представени! Не е ли фрапиращо, че разследванията за възбуждане на нов процес срещу мен започват точно в момент, когато на обществеността стана известно, че на 22. ноември 1953г. в Мурнау бе основан Съюзът Грьонинг! Именно от януари 1954 г. мнозина ръководители на общности по места и приятели, както и членове на Съюза бяха разпитвани и следени с полицейски методи."

Свидетелите на защитата са отклонени, свидетелите на обвинението са добре дошли

Подготовката за процеса продължава повече от две години. Защитата на Бруно Грьонинг е значително затруднена. Почти всички свидетели, оневиняващи обвиняемия, биват отпратени, а свидетелите в полза на обвинението все пак биват допуснати. Сред тях се намират и двама бивши сътрудници на Грьонинг: Ойген Ендерлин и Ото Мекелбург. Особено Мекелбург - в първия процес все още като съобвиняем - се обърна против Грьонинг по впечатляващо рязък начин. Той направи всичко възможно, за да му напакости. При точката от обвинението за причиняване на смърт поради небрежност той изигра решаваща роля. Ставаше дума за един случай от времето на неговата "мениджърска дейност“" за Грьонинг.

Манипулираният съдебен спор Рут Куфус

През ноември 1949 г. служителят от Спестовна каса Емил Куфус отива на една беседа на Грьонинг със седемнадесетгодишната си дъщеря Рут, заболяла от двустранна туберкулоза на белите дробове. Грьонинг веднага разбира, че на момичето вече не може да се помогне и се изказва съответно в полза на един присъстващ там лекар. Мекелбург обаче го притиска настойчиво и държи Грьонинг да се заеме със случая. Така след беседата се стига до лична среща между Бруно Грьонинг и Рут Куфус. Той вдъхна кураж на болната и иска от бащата след девет дни да се погрижи детето да бъде прегледано от лекар-специалист. С това Грьонинг цели момичето, което не иска и да чуе вече за лекари, отново да се насочи към лекарска грижа. Бащата го уверява, че ще се заеме с това.

Кореспонденцията, осъществена в периода след това, се води от Мекелбург и не стига до Бруно Грьонинг. Той чува отново за Рут Куфус през май 1950 г. Междувременно бащата е изпращал писма с горещи молби към Грьонинг и го умолява да отиде у тях. Мекелбург не предава писмата, а си уговаря на своя глава - без знанието на Грьонинг- среща с г-н Куфус. Едва минути преди определеното време Мекелбург уведомява Грьонинг за срещата и го принуждава да отиде с него.

По-късно Мекелбург твърди, че Бруно Грьонинг е обещал на момичето изцеление. При това той самият е онзи, който е уверявал бащата, че ще накара Грьонинг да излекува дъщеря му. Мекелбург вижда в служителя от Спестовна каса добър източник на пари, от когото е искал да черпи до възможния предел, обаче за целта му е бил нужен Грьонинг. Малко след това посещение Грьониг прекратява отношенията си с Мекелбург.

Тежко обвинение, повдигнато срещу Грьонинг, е това, че бил забранил на Рут Куфус да се лекува при лекар. В опровержение на това обаче е фактът, че той изпраща момичето при лекар още при първата им среща - което потвърждават и самите свидетели на обвинението. В едно обръщение по радиото през есента на 1949 г. той призовава хората "до края да се преглеждат при лекари". Винаги е съветвал търсещите помощ да се доверяват на своите лекари.

Рут Куфус, която е преминала вече през няколко болезнени, но безрезултатни методи на лечение, се противопоставя на това да бъде подлагана на следващи процедури. На 30. декември 1950 г. тя почива вследствие пораженията от болестта.

Медицинските документи потвърждават невъзможността за изцеление

Д-р Ото Фрайхофер осветлява случая Рут Куфус от медицинска гледна точка, в едно експертно изказване: "При разумно разглеждане всеки непрофесионалист трябва да стигне до убеждението, както бе казано и от здравната служба на Зекинген, че според човешките предвиждания е било невъзможно да се очаква изцеление, като се има предвид "много тежкото състояние", според лекарската констатация "опасно за живота", съответно при това "опасността приближава бавно". Също така всеки лекар, който мисли честно и sine ira et studio (без гняв и пристрастие), който не страда от прекалената самонадеяност, че притежавайки най-новите медикаменти, може да се откаже от силите на природата, би трябвало да се съгласи с експертната оценка на г-н проф. Людтин от Мюнхен, според която "не може да се каже, че преди 5. ноември 1949 г. е имало висока степен на вероятност за изцеление".

Според мен обаче е повече от изненадващо, че пациентката изобщо е доживяла до 30. декември 1950 г., така че въздействието на Грьонинг все пак е могло да удължи донякъде живота й. В резюме бих искал да приключа моето експертно изложение с това, че твърденията: • "че е имало изгледи за изцеление", • "че животът на пациентката Куфус е могъл да бъде удължен още, ако г-н Грьониг никога не се е приближавал до нея", нито могат да се предскажат със сигурност, нито пък са оправдани по тази причина."

Неубедителна съдебна присъда

В края на юли 1957 г. в залата със съдебните заседатели на Мюнхенския областен съд се стига до разискване. По точката за причиняване на смърт поради небрежност Бруно Грьонинг бива оправдан. Обаче въпреки всичко, за нарушаване на Закона за лечителите му се налага глоба от 2000,- DM.

Макар че на пръв поглед присъдата да изглежда положителна, тя е неприемлива за него. Равносилна е на окончателна забрана на дейността му. Чрез грешка на адвоката му, който оценява присъдата далеч по-положително от Грьонинг, не той я обжалва, а прокурорската колегия. Второто заседание се състои в средата на януари 1958 г. пак в Мюнхен.

Съюзът Грьонинг

Надежда за свободна дейност по пътя на обединението

За да може въпреки забраната да лекува да достигне до възможно най-много хора, Бруно Грьонинг още в началото на петдесетте години събужда за живот общностите. Там той само изнася беседи и насочва всичките си усилия към това, да продължи да предава на търсещите помощ своите познания.

Законова защита и реномирано ръководство

На 22.ноември 1953 г. той основава в Мурнау/Зеехаузен като организация на немскоговорящите Съюзът Грьонинг. Съюзът трябвало да бъде вписан в Регистъра на сдруженията и да осигури на Бруно Грьонинг законова защита на дейността му. По този начин е трябвало окончателно да се предотврати по-нататъшен конфликт със Закона за лечителите.

В ръководството на Съюза Грьонинг влизат между другото: граф Цепелин, граф Матушка, Анни Фрайин Ебнер фон Ешенбах, главният съветник по строителните въпроси инж. Херман Рийдингер и директорът Константин Вайсер, отначало като съосновател и Рудолф Бахман, с когото Съюзът все пак скоро прекратява отношенията си. Пожизнен президент става Бруно Грьонинг.

Любовта към парите на деловодителя побеждава над добруването на болните

Деловодител на Съюза е хайделбергският журналист и редактор Егон Артур Шмид. Още в Херфорд той сериозно застава на страната на "Чудодейния доктор" и основава сдружението Кръг на приятелите на Бруно Грьонинг. Той обаче не функционира в духа на Бруно Грьонинг и не след дълго се разпада. Грьонинг се разделя тогава с Шмид, понеже последният е злоупотребил с парите от даренията.

През 1952 г. Шмид отново се обръща към Грьонинг и заявява, че е осъзнал грешките си. Той моли за позволение да помага при създаването на делото и Бруно Грьонинг отново го приема като сътрудник. Така Шмид повторно е имал възможността да покаже, дали на сърце му лежи доброто на болните или само собствената му финансова изгода.

През 1955 г. Бруно Грьонинг окончателно скъсва с Шмид, понеже той не е променил убежденията си. Продължава, както и преди, да се опитва да извлича полза от способностите на Грьонинг. Шмид се стреми след раздялата да възбуди съдебни процеси срещу Грьонинг. Той иска да си извоюва със закъснение пари за доброволното си сътрудничество.

Кой за кого и за какво е тук – Съюзът за дейността на Грьонинг или дейността на Грьонинг за Съюза?

Деловото ръководство на Съюза поемат Константин Вайсер и Херман Рийдингер. От една страна това изглежда доста многообещаващо, понеже те са били с богат жизнен опит, а и тяхното образование би могло да се окаже от полза за делото на Бруно Грьонинг. Това обаче е криело и опасността, те да постъпват надменно против волята на обикновения работник, тъй като той не им е равен по образование.

С времето нещата наистина се развиват в такава посока, и на двамата господа им е все по-трудно да се вслушват в казаното от Бруно Грьонинг. Те сякаш напълно забравят,че Съюзът не само носи името на Грьонинг, но и съществува заради него. За тях Съюзът Грьонинг се превръща все повече в самоцел. Те напълно изгубват от погледа си истинската му цел - да помага на страдащите. Изглежда те не искат да признаят, че Грьонинг е този, чрез когото биват предизвикани изцеленията, a не Съюзът.

Така Съюзът Грьонинг все повече се развива като противоположност на това, което би трябвало да бъде. За човека, чието име носи, организацията се превръща в затвор, който вместо да го прави свободен, го ограничава все повече.

Първият съдебен процес за лечителска забрана (1951-1952г.)

Дейността на Грьонинг – лечителска дейност в медицински смисъл?

Обвинение заради непозволено упражняване на лечителство

През 1951/52 г. в Мюнхен Бруно Грьонинг застава за първи път пред съда заради непозволено практикуване на лечителство. Макар че през 1949 г. баварското Министерство на вътрешните работи разглежда дейността му само като свободен акт на човеколюбие, сега тя бива окачествена като лечителска практика в медицинския смисъл на думата.

Обвинението се базира на Закона за лечителите от 1939 г., който прекратява съществуващата дотогава свобода на лечителството и има за цел да предаде нетрадиционната медицина от онова време в ръцете на лекарите националсоциалисти.

За и Против нарушаването на Закона за лечителите

Бруно Грьонинг бива оправдан както на първа, така и на втора инстанция. Председателят на Областния съд Мюнхен заявява тогава при обявяването на присъдата през март 1952 г.:

"Съдът би счел за прекалена дързост да осъди обвиняемия въз основа на едностранна преценка. Понеже това, дали дейността на Грьонинг изобщо се вписва в границите на Закона за лечителите, е повече от съмнително, понеже тя попада в една област, която днес все още е твърде малко изследвана."

При разглеждането на процеса на втора инстанция оправдателната присъда всъщност е потвърдена, обаче действията на Бруно Грьонинг биват ясно окачествени като лечителска дейност в смисъла на Закона за лечителите:

"С това обвиняемият е упражнявал без разрешение и без да е бил повикан като лекар действия за установяване, изцеление или облекчение на болести, страдания или телесни повреди при хора, нещо, което би следвало да се разглежда като лечителство в смисъла на Закона за лечителите. [...]"

Невиновно заблуждение, равнозначно на забрана за лечение

Присъдата по-нататък: „Въпреки всичко, осъждане на обвиняемия заради това не може да се извърши, тъй като по отношение на обективния признак на фактите на упражняване на лечителство той се е намирал в невиновно заблуждение и следователно не е извършвал това умишлено."

Тъй като "невиновното заблуждение", в което сe бил намирал Бруно Грьонинг, бива разяснено чрез произнасяне на съда, то въпреки оправдателната присъда, се равнява на съдебна забрана за лечителство. От този момент нататък, Бруно Грьонинг трябва да знае, че дейността му е била упражняване на лечителска практика в смисъла на Закона за лечителите и като такава е била забранена. Истинските взаимовръзки на неговата дейност, вследствие на които начинът му на действие няма нищо общо с каквато и да било лечителска дейност в медицинския смисъл на думата, не се вземат предвид.

Мошениците са толерирани

Бруно Грьонинг дава на всеки човек шанс за обрат

Принудителни плащания – сътрудниците показват истинското си лице

При Бруно Грьонинг продължават да идват хора под предлог, че желаят да го подкрепят. Обаче мнозина са се интересували само от това да правят далавери с неговите способности. Изглежда е привличал неудържимо такива люде. Когато не постигат целите си или ако Грьонинг се раздели с тях, те многократно се опитват чрез продължителни съдебни процеси да го принудят да плаща.

Така например г-жа Хюлзман, която прие със съпруга си през март 1949г. Бруно Грьонинг от благодарност за изцелението на сина си като гост в къщата си в Херфорд. След като й става ясно, че не може да спечели нищо от Грьонинг, тя подава жалба до съда, уреждащ трудово-правните спорове. Кара счетоводителя си да преизчисли времето, което някога му е предоставила като гратисен период, като работно време и изисква със задна дата да й се заплати. До края на живота си Бруно Грьонинг е бил длъжен да й плаща месечни вноски. Този случай не е единствен. По този или по подобен начин много от бившите му сътрудници разкриват истинския си облик.

„Трябваше да има и такива хора, за да се разбере кой е човек“

Защо обаче Бруно Грьонинг е допускал тъй близо до себе си тези мними помощници? Защо просто не се е пазил от такива "гешефтари"? В една беседа на 31. август 1950 г. в Мюнхен той казва по този въпрос: "Онова, което хората досега се опитваха да направят с всички средства, е да печелят пари от този дребен човечец с неговите знания и възможности. Вярваха, че са открили златна мина. Те отчасти имаха възможността да спечелят пари, но слава богу, нямаха полза от това. И тези люде трябваше да ги има, и то за да се установи, кой е човекът, че той преминава през трупове и не пита за това, дали на болния му помагат или не. Има хора, които минават през трупове, те спокойно могат да гледат как болният лежи. Тези люде никога не са питали затова, те се опитваха с всички средства да се домогнат до мен. Знам, тук-там ще подметнат въпроса, този като знае толкова, защо не е знаел това, може би нищо не знае. Дали и доколко знам нещо, ще ви се дава да разберете постепенно. Но това трябваше да се случи. Този материал липсваше за съответния градеж, за да се разчисти пътя за всички вас."

„...тогава всеки ще разбере какви са те“

В своята книга Тук е истината за и около Бруно Грьонинг Грете Хойслер (1922-2007г.), изцелена, дългогодишна сътрудничка на Бруно Грьонинг и основателка на „Приятелския кръг на Бруно Грьонинг”, описва следната случка: "Когато веднъж на сбогуване пожелах на г-н Грьонинг всичко добро и казах: "Г-н Грьонинг, пожелавам Ви да имате спокойствие за работата си и да не Ви нападат измамни сътрудници", той, за мое най-голямо удивление, ми отговори: "Напълно погрешно, това трябва да бъде така!" Тогава не го разбрах, но той ми обясни защо трябва да прави и да понася всичко това. Така ми разкри една голяма тайна: "Знам какво носи един човек в себе си. Ако обаче река на хората: "Този е лъжец, мошеник, крадец", никой няма да ми повярва. Какво трябва да правя? Трябва да привлека тези хора към себе си, да ги науча на доброто, да ги подтикна към обрат и после да им дам възможност да лъжат, да вършат измами и да крадат. Ако те отново го направят въпреки всичко, тогава всеки ще знае кои са те. Тогава ги допускам близо до себе си и не ме е страх, тогава се боря."

Нови пътища и задънени улици

Гешефтари около Грьонинг

Самозван мениджър на Грьонинг със специални претенции

От благодарност за изцелението на съпругата си бизнесменът от Вангерооге Ото Мекелбург иска да подкрепи Бруно Грьонинг и му представя конкретни планове за създаване на лечебници. Бруно Грьонинг проявява интерес към това и Мекелбург става негов “мениджър”.

В края на декември двамата се отправят към Вангерооге. Тук Грьонинг говори на организираните от Мекелбург събирания и предизвиква безброй изцеления. Той се доверява напълно на този човек. В една нотариално заверена декларация от 8. януари 1950 г. във Вангерооге, той изцяло оставя бъдещето на своята дейност в ръцете на Мекелбург:

"Г-н Грьонинг декларира своето съгласие с този план на г-н Мекелбург и се задължава да предостави изцяло личността си за постигането на тази цел, да оказва всяка необходима подкрепа на г-н Мекелбург при плануваното от него основаване на сдружение и на самото сдружение при дейността му по-късно и изобщо да прави всичко, което е по силите му и което може да послужи за осъществяване на споменатите цели. Това задължение г-н Грьонинг поема както по отношение на г-н Мекелбург лично, така и към основаващото се сдружение с назованите по-горе цели. Г-н Грьонинг се задължава още да не оказва такава помощ на никое друго лице и на никакъв друг кръг от лица. Той ще упражнява дейността си само в рамките на сдружението и само със знанието на г-н Мекелбург."

Още през януари Мекелбург основава Сдружение за изследване методите на лечение на Грьонинг. Самият той става ръководител на сдружението и получава месечна заплата от 1000 марки. Бруно Грьонинг не получава пари. Става ясно, че Мекелбург не спазва обещанията си. В лицето на Грьонинг той вижда само източник на пари и подигравателно го нарича “най-добрия кон в моя обор”. Болните са му безразлични. С договора е обвързал Грьонинг и “Чудодейният лечител” трябва да прави онова, което той иска.

Едва през юни 1950 г. Грьонинг успява да скъса с Мекелбург, при което последният се заклева да му отмъсти: "Ще накарам Грьонинг да клекне, ще му строша гръбнака."

Лечител с предложения за доклади

След това Грьонинг работи няколко месеца съвместно с мюнхенския лечител Ойген Ендерлин. Той е бил изцелен в Траберхоф и кани Бруно Грьонинг да изнася беседи в неговия кабинет. Но и Ендерлин се оказва гешефтар. За него не е важно да помага, а да трупа капитал от “феномена Грьонинг”. Към края на годината Грьонинг се разделя и с него, а и още една съвместна работа през 1952/53 г. се проваля по същите причини.

Лечител-кариерист

След това Грьонинг изнася доклади в приюта за чужденци Вайкерсхайм в Грефелфинг. Журналистът д-р Курт Трамплер го приема в дома си и организира събиранията. Той познава Грьониг още от есента на 1949 г. После отива в Траберхоф като пратеник на един мюнхенски вестник и неочаквано получава изцеление от болки в краката. От благодарност написва книгата Великият обрат и се застъпва пред властите за Грьонинг. Както и при Ендерлин, докладите в Грефелфинг са доста посещавани. Случват се невероятни изцеления. Но и връзката с Трамплер се разпада. Един ден той решава, че е научил вече достатъчно от Грьонинг и се отделя като самостоятелен лечител.

Траберхоф – масов наплив в Розенхайм

През септември 1949г. пред Грьонинг се събират ежедневно до 30000 търсещи помощ хора

След приключването на изследванията в Хайделберг през август 1949 г. Бруно Грьонинг се насочва към Южна Германия. Той иска да се откъсне от шума около своето име и се оттегля в едно частно имение при Розенхайм, в близост до Мюнхен. На първо време му се удава да запази в тайна своето местопребиваване. След като първите вестници публикуват съобщения за неговото пристигане в Бавария, започва истински масов наплив на хора.

До 30 000 души се стичат всеки ден към Розенхаймския Траберхоф. За него съобщават пресата, радиото и седмичният преглед. Дори е показан и филм, който носи заглавието "Грьонинг" и документира ставащато около него.

Библейски сцени

Вестник Цайтунгсблитц в извънредно издание през втората седмица на септември съобщава в извънредно издание: "Междувременно се бяха събрали повече от десет хиляди души, всички в горещата жега от часове чакаха големия момент, в който Грьонинг излезе на балкона, говореше пред множеството и излъчваше своята благотворяща сила. Хората стояха нагъсто, притиснати един към друг, за да използват напълно неговите "благотворящи лъчи". Вече започваха да се задействат реакциите при най-тежкоболните в техните инвалидни колички и кресла или при самотно стоящите в периферията. Полуслепи започнаха отново да виждат , досега неможещи да ходят се надигаха и задвижиха отново своите схванати крайници. Стотици разказваха за засилени болки на заболелите места, за дърпане, бодежи и мравучкане, за чувство на неописума "лекота" или за изведнъж изчезващи главоболия."

Не само в Траберхоф се стигаше до библейски сцени. Навсякъде, където се появяваше Грьонинг, той биваше обкръжен със скоростта на вятъра от безброй болни. Анита Хьоле в своята книга Духовни лечители днес: описва обстановката около Грьонинг така: "Още щом Грьонинг съобщеше за своето идване, се тръгваше като на поклонение. Типични са сцените, които е наблюдавал журналистът Рудолф Шпитц при едно посещение на Грьонинг в Мюнхен, през септември 1949 г.

"В 19,00 часа стояха хиляди на огрятата от слънцето улица. В 22,30 те все още бяха там. През петте години на войната бях изживял много неща, никога обаче не съм бил така покъртен, както през четирите часа, през които седях срещу Бруно Грьонинг и наблюдавах един ужасяващ парад на мизерията и страданията. Епилептици, слепи и сакати на патерици се блъскаха към него. Майки носеха своите парализирани деца при Грьонинг. Имаше хора в безсъзнание, звучаха крясъци, умоляващи викове за помощ, молби, желания, тежки въздишки.”

Държавните органи са благоразположени

Анита Хьоне цитира по-нататък журналиста Рудолф Шпитц : „‚Болни на носилки, сакати, голямо множество хора е наблюдавал един друг журналист, д-р Курт Трамплер, също в Траберхоф при Розенхайм, където живееше тогава Бруно Грьонинг. Трамплер е дошъл като репортер на седмичника Мюнхенер алгемайне - един сдържан журналист, който отбелязва само това, което сам е видял и чул: "Сега чуваме от балкона един глас, който не е на Грьонинг, и бързаме към прозореца. Мюнхенският полицейски президент Питцер говори на събралите се. Той разказва, че едно страдание от ишиас, което го е мъчило от години, е отшумяло в присъствието на Грьонинг. Питцер определено не е човек, който е склонен към свръхемоционални изявления, но това, което е наблюдавал на самия себе си, може да го засвидетелствува. Сега той публично застава на страната на Грьонинг. И депутатът от ХСС Хаген го последва с една подобна декларация."

Също и баварските власти бяха добре настроени към Бруно Грьонинг. Ежедневникът Мюнхенер Меркур съобщава на 7 септември 1949 г. под заглавие "Добронамереност спрямо Грьонинг": „Министър-председателят д-р Ерхард заяви в понеделник, че не бива заради параграфите да се провали дейността на едно такова "извънредно явление" като Бруно Грьонинг. Според неговото виждане няма големи пречки за разрешението за дейността на Грьонинг в Бавария.

Баварското държавно министерство на вътрешните работи съобщи при редакционното приключване: Досегашната проверка на лечебната дейност на Бруно Грьонинг показа, че тя може да бъде разглеждана като свободна дейност от любов и в тази рамка не се нуждае от разрешение съгласно закона за лечителската практика."

След проваляне на репутацията към медицинскато документиране на изцеленията

В Траберхоф се получи голяма дандания около Грьонинг. Намериха се много гешефтари, които искаха да направят капитал от неговите способности. Те нанесоха вреда на неговото име и престиж и предизвикаха дистанциране на властите. Когато обстановката стана неудържима, Грьонинг се оттегли в баварските планини. Искаше да приеме няколко предложения за изграждане на лечебници. Неговата цел бе да се създадат институции, в които търсещите помощ да придобиват изцеление по определен ред. Лекари трябваше да правят предварителни и последващи контролни прегледи по образеца на Хайделберг и да документират настъпилите изцеления.

"Феноменът Грьонинг" и науката

Медицинският изпит в Хайделберг трябва да завърши с писмен сертификат

През този Херфордски период медицинските сътрудници на списание Ревю, започват да проверяват успешните изцеления на Грьонинг. Маргбургският психолог и лекар проф. д-р Х. Г. Фишер заминава с извънреден щаб от кореспонденти за Херфорд. Там той провежда разговори с изцелени и изненадан установява, че "методът" на Грьонинг действително е успешен. Вследствие на това Ревю, взема решение да помогне за изясняването на "Феномена Грьонинг". В Хайделбергската университетска клиника е трябвало да бъде изследван "лечебният метод" на „Чудодейния доктор”.

Бруно Грьонинг приема предложенията на Фишер, защото той му обещава при добри резултати да му издаде положителен сертификат. Грьонинг се надявал, че се е отворил път за свободна дейност.

Изцеления пред очите на лекарите – „Бруно Грьонинг не е шарлатанин”

Изследванията започват на 27 юли. Хората, върху които той е трябвало да докаже своите способности, били избрани от онези болни, които му били писали в над 80 000 писма, за да го молят за помощ. Към тях били добавени и няколко пациента на Хайделбергската клиника Лудолф Крел. Те всички били внимателно изследвани предварително и им били поставени точни диагнози. Накрая те дошли при Грьонинг, който задействал "своя метод" върху тях. Постоянно присъствали лекари. Те стават свидетели на това как в някои случаи болестите изчезват спонтанно. Проведените в клиниката контролни прегледи потвърждават изцеленията. Дори нелечими заболявания като болестта на Бехтерев са изчезнали.

В една отпечатана в Ревю предварителна експертиза проф. д-р Фишер заявява категорично, че Бруно Грьонинг не е шарлатанин, а надарен от природата лекар по душевни болести. По този начин той прави опит да обясни от своя гледна точка "Феномена Грьонинг", без да го e осъзнал напълно.

Грьонинг отказва сделки

Окончателният сертификат следвало да се издаде след оценка на всички резултати. Уверили са Бруно Грьонинг, че пътят за неговата по-нататъшна дейност ще бъде окончателно освободен. В промеждутъка между двата документа професорите Фишер и фон Вайцзекер (под чийто „чадър” било цялото мероприятие) направили на Бруно Грьонинг следното предложение. Те искатли да открият лечебници, в които той да работи заедно с лекарите. Ръководството и подбора на пациентите обаче запазили за себе си.

На това Бруно Грьонинг отговаря: "Поставените ми в тази връзка от господин професор Ф. финансови условия и пр. бяха такива, че за мене бяха неприемливи. Естествено за това бяха водени много разговори, също и с господата, които искаха да финансирам това дело. Не можех да се съглася с предложенията на г-н проф. Ф. и ги отхвърлих, защото: 1. не разполагах с нито един пфених пари, заради това не можех да поема спрямо него никакви финансови задължения, които не бих могъл да изпълня; 2. никога не съм мислел, да правя бизнес от тази работа. Поради това всичко за мене бе едно неизпълнимо изискване. Освен това исках да правя само това, което ми е дадено чрез моето призвание: Да помагам на търсещите помощ и да се поставям на разположение на лекари, като например психотерапевти, но никога да не правя сделка с това нещо."

Лишаване от сертификат и потенциален конфликт със закона

Отказът на Бруно Грьонинг кара професорите да загубят интереса си към него. Обещаният сертификат не бе издаден никога. Вместо да му предоставят свобода на действие, бяха му поставени само нови камъни по пътя. В хода на изследванията неговият "метод на лечение" бе наречен с понятия като "манипулация", "пациенти" и т.н. и оценен като медицинска дейност. С това бе предварително планиран конфликт със закона за лечителската практика.

1949 г.– във фокуса на общественото внимание

Дейността на Бруно Грьонинг в Херфорд

Хиляди болни и търсещи помощ обграждат Грьонинг

Деветгодишният Хюлсман от дълго време бил на легло. Той страдал от прогресивна дистрофия на мускулите и никой от потърсените лекари и професори не можел да му помогне. След като Бруно Грьонинг се заема с момчето, то отново прохожда. Инженер Хюлсман – впечатлен от спонтанното изцеление на своя син – моли госта си да остане. Искал е да покани и други болни, на които „Чудотворецът”, както се изразява Хюлсман, да помогне.

Бруно Грьонинг приема предложението и от ден на ден идват все повече търсещи помощ. Все повече хора научават за чудодейните събития около Грьонинг. Не минава много време и всички заговарят за него. Вестниците съобщават за "Чудодейния доктор", а в Британската зона той се превръща в тема на деня. Хиляди прииждат на Вилхелмсплатц, тълпи от хора обграждат къщата.

Манфред Лютгенхорст от ежедневника Мюнхенер Меркур на 24 юни 1949 г. пише следното: "Когато в 10,30 часа предиобед пристигнах в Херфорд, пред малката двуетажна къща на Вилхелмсплатц имаше около хиляда души. Това бе една неописуема картина на нищетата. Безброй парализирани в инвалидни колички, други, носени от своите близки, слепи, глухонеми, майки с ненормални и парализирани деца, стари бабички и млади мъже се тълпяха и стенеха. Почти сто коли, камиони и автобуси бяха паркирани на площада и всички идваха отдалече”.

Парализи, язви на стомаха, слепота: „Г-н Грьонинг ме погледна и сега съм отново напълно здрав.”

Манфред Лютгенхорст продължава: „,Вярвате ли, че ще се излекувате? ‘, питах болните. Те кимаха.‚Вчера трябваше да сте тук‘, ми каза един човек. ‚Господин Грьонинг бе във Фирзен в Райнланд, докато тук, в двора, петима парализирани се изправиха и си тръгнаха здрави за вкъщи. Изцеление от разстояние – дворът им помогна да оздравеят‘. Другите болни потвърдиха това.

Продължих да вървя през множеството и стенографирах техните странни разкази. Само те стигаха да се напълни цяла книга. Докато си палих цигара, един млад мъж до мене каза: ‚Моля, продайте ми една!‘ Той носеше шинел и изглеждаше като завърнал се от руски плен. Дадох му цигара. Той я запали и каза уверено: ‚Вижте, сега мога да върша отново всичко сам.‘ При това той раздвижи дясната си ръка с пръстите и десния си крак. ‚ Вие също ли сте изцелен от Грьонинг? ‘ попитах аз. ‚Да, в Русия получих парализа на дясната страна. Господин Грьонинг ме погледна и сега съм отново напълно здрав, все още не мога да го повярвам. ‘ Той движеше щастлив своите крайници.

Насочих се към една група, която се трупаше около една белокоса, около четиридесетгодишна жена. ‚Разбира се‘, чух да казва жената, ‚аз също съм изцелена от господин Грьонинг. Имах огромни язви в стомаха, отслабвах все повече и от болки вече не можех да спя. Едновременно бяхме дванадесет души при Грьонинг. [...] Той ме погледна и тогава ми се стори, че язвите паднаха като камъни на земята. Оттогава вече нямам никакви болки, постоянно наддавам на килограми, а рентгеновите снимки, които направих, показват без съмнение изчезването на язвите. Отидох на изследвания пред лекарска комисия. И да Ви кажа, те бяха смаяни!‘

Жената продължи: ‚Но това е нищо. Миналата седмица тук в двора стоеше един млад сляп мъж. Той беше чакал без прекъсване няколко дни и нощи. Понеже често идвам тук, той ми направи впечатление. Съжалих го и го поканих да похапне. "Не", отговори той. "Не бива да пропускам момента, когато господин Грьонинг ще излезе." Тогава му занесох хлебчета и му казах, че ще се погрижа да бъде закаран до гарата. ‚Нямам нужда от никого, тъй като ще мога сам да отида до гарата. ‘ И след това го видях със собствените си очи. Господин Грьонинг дойде и младият мъж извика: ,Аз виждам отново!‘

Действително булото пред очите му бе изчезнало. Той ми описа каква чанта нося в ръката си. Каза: ‚Там се движи една кола, а ето там е табелката с номера‘, и сам намери пътя до гарата. Всички наоколо плачеха от радост."

Забрана за лечение от страна на институциите и лекарското съсловие

Не минава много време и институциите – преди всичко здравните власти – се заемат със случая. Образувана е комисия за проверка и Бруно Грьонинг получава забрана да лекува. Някои влиятелни лекари са негови отявлени врагове. Те полагат всички усилия, за да забранят неговото дело и настояват той да подложи на проверка способността си да лекува. Какъв замисъл се крие зад забраната, става ясно от следното изказване на ангажираните лекари: „Грьонинг може да доказва каквото си иска, но няма да получи разрешение за лекуване." „Недопустимо е за професионалната ни чест да се занимаваме с Грьонинг.” В края на юни той трябва окончателно да напусне Херфорд. Всички усилия да получи разрешително за лечение, били осуетени.

Развитие и решаващи събития в живота

Подготовка за по-късната му дейност

Наложени по чужда воля и прекратени години на обучение

След като ходи на училище до пети клас, Бруно Грьонинг започва да се учи за търговец. Но след две години и половина се налага да прекъсне по настояване на баща си. Старшият зидар иска синът му също да усвои строителен занаят. Праща го да учи за дърводелец, но и тук не се стига до завършване. Усложнената икономика в следвоенния период не позволява това. Три месеца преди да приключи времето на чиракуването му, фирмата в която се подготвя професионално, принудително прекратява дейността си, поради липса на поръчки. После той живее, изкарвайки прехраната си по различен начин. Егон Артур Шмид пише за този период:

След като ходи на училище до пети клас, Бруно Грьонинг започва да се учи за търговец. Но след две години и половина се налага да прекъсне по настояване на баща си. Старшият зидар иска синът му също да усвои строителен занаят. Праща го да учи за дърводелец, но и тук не се стига до завършване. Усложнената икономика в следвоенния период не позволява това. Три месеца преди да приключи времето на чиракуването му, фирмата в която се подготвя професионално, принудително прекратява дейността си, поради липса на поръчки. После той живее, изкарвайки прехраната си по различен начин. Егон Артур Шмид пише за този период:

„Той се справяше с всяка работа, която захванеше”

"За работата му са ми разказвали най-различни колеги, посочвайки като особена черта това, че всяко нещо, с което се е захващал, му се удавало леко, независимо дали е поправка на часовници, радиоапарати или пък шлосерски дейности. Особено му прилягали техническите работи. Никога не се е плашил и от най-грубата и тежка физическа работа. Като пристанищен работник е вършел всичко като останалите си другари. Не се е хвалил с това, та нали то е било част от пътя му, който го превежда през низините, за да достигне до върховете. Една стара китайска поговорка гласи: “Който никога не е минавал през блато, не може да стане светец.” Има доста свидетелства от бивши негови колеги, едно от които ми попадна наскоро, и там откровено, просто и ясно се казва, че разказващият си спомня за Бруно Грьонинг от едногодишната им работа заедно, като за възможно най-добрия и най-почтения другар, който някога е имал."

Женитба и удари на съдбата

На двадесет и една година той се оженва. Обаче съпругата му не го разбира. Тя иска да го затвори в стените на дребнобуржоазния семеен живот и отхвърля изцеленията като “странни фантазии”. Синовете им Харалд и Гюнтер, родени през 1931 г. и 1939 г. умират по на девет години. Въпреки, че безброй хора са получили изцеление чрез Бруно Грьонинг, Гертруд Грьонинг не вярвала в целебната сила на мъжа си. Не поверила децата на него, а на лекарите. Обаче научната медицина не могла да им помогне. И двете деца почиват в болницата: Харалд през 1939г. в Данциг, а Гюнтер през 1949 г. в Диленбург. За Бруно Грьонинг това са тежки удари на съдбата. Дори много години след това очите му се насълзявали, когато говорел за синовете си.

Така времето между двете войни за него е подготовка за по-сетнешната му дейност. Трябвало е да натрупа горчив личен опит, за да може да разбира хората във всички житейски ситуации и да съчувства на нещастията им.

Помага вместо да стреля – на фронта и във военнопленничеството

През Втората световна война (1943г.) той е мобилизиран във Вермахта. Там се стига до неприятности с висшестоящите. Заради отказа му да стреля по хора, го заплашват с военен съд. В края на краищата все пак е трябвало да замине на фронта. Бива ранен, попада в руски плен и в края на 1945 г. заминава за Западна Германия като прокуден от Отечеството си.

Поведението на Бруно Грьонинг през войната е пропито от желанието му да помага. Дори на фронта той използва всеки удобен случай да се застъпва за другарите си или за цивилното население.

В едно руско село осигурява достъп на застрашените от гладна смърт хора до запасите с храна на армията. Във военнопленническия лагер издейства за другарите си по-добро облекло, по-питателна храна и по-сносни битови условия. Помага на безброй страдащи от отоци вследствие на глад да оздравеят. В ужаса на войната той не убива нито един човек, но помага на стотици.

Разтрогване на брака и насочване към всички хора

През декември 1945 г. е освободен от плен, установява се в Диленбург, провинция Хесен и прибира семейството при себе си. Но след като и вторият им син умира и съпругата му иска да му забрани всякаква дейност да помага на хората, той се разделя с нея. Чувства се задължен да направи достъпни за всички хора лечебните сили, с които разполага. Той казва: "Аз не принадлежа на отделни хора, принадлежа на човечеството."

В началото на 1949 г. пътят му го отвежда в Рурската област. Благодарение на разказите на неколцина изцелени, все повече хора научават за Бруно Грьонинг. Той обикаля от къща на къща, винаги там, където се нуждаят от него, където болни го молят за помощ. Така дейността му е ограничена в малък кръг от хора, докато през март 1949 г. приема поканата на един инженер от Херфорд да посети сина му.

Детство и юношество

Бит, подиграван, неразбран, приет – едно дете, различно от останалите

Бягство от безсърдечното обкръжение сред природата: „Тук чувствах Бог”

Бруно Грьонинг е роден на 30. май 1906 г. в Данциг-Олива като четвърто от седемте деца на семейство Аугуст и Маргарете Грьонинг. Родителите му забелязват още отрано необикновените способности на сина си, напр. смятаните за страхливи животни зайци и сърни идват спонтанно при него и се оставят да ги гали без да се страхуват.

Колкото повече растял Бруно Грьонинг, толкова по-чуждо му се струвало обкръжението му. Грьонинг разказвал, че понякога в къщи са го биели до посиняване. Казвал, че тялото му не го е боляло от ударите, но се е чувствал неразбран.

Отблъснат от коравосърдечието на околните, малкият Бруно се спасявал с бягство сред природата. Животните, дърветата и храстите го привличали повече, отколкото някои хора. Често изчезвал в близката гора с часове.

"Тук чувствах Бог. Във всеки храст, във всяко дърво, във всяко животно, та дори и в камъните. Навсякъде можех да стоя и да размишлявам с часове - всъщност нямах никаква представа за време -, и винаги съм имал усещането, сякаш целият ми вътрешен живот се разширява до безкрайност."

В жестоките сбивания на връстниците си той никога не е участвал. Така често е бил обект на злобни подигравки и е отнасял побои и наказания заради своята различност.

Добре приети изцеления при хора и животни

С времето в личността на Бруно Грьонинг започва да се откроява онзи аспект, който по-късно го отвежда в светлината на прожекторите на обществеността: В негово присъствие хора и животни оздравяват. Особено по време на Първата световна война той често навестявал лазарета, където го посрещали с радост. Ранените се чувствали добре, когато бил там, а мнозина оздравявали. Болни изпращали близките си да повикат майка му като молели да отиде при тях с малкия Бруно. В семейството и сред познатите му способността на момчето да лекува била охотно възприемана.

Стремеж към самостоятелност

Бруно Грьонинг пише в автобиографията си: "Още когато бях малък в мое присъствие болни хора се избавяха от оплакванията си, а деца и възрастни при силно безпокойство или при скандал утихваха напълно като им кажех няколко думи. Като дете имах възможност да установя, че зверчета, които обикновено са смятани за плашливи или хищни, към мен бяха добродушни и кротки. Поради това отношението ми към родителския дом беше особено и напрегнато. Скоро започнах да се стремя към пълна самостоятелност, за да се измъкна от средата и „неразбирането” на семейството ми”.

Бруно Грьонинг (1906-1959г.)

Един необикновен човек в обществен сблъсък

През 1949 година за един ден името Бруно Грьонинг застана в центъра на вниманието на немската общественост. Пресата, радиото и списанията съобщават за него. В продължение на месеци събитията около “Чудодейния доктор”, както той скоро бе наречен, държаха младата република със затаен дъх. Бе заснет филм, свикани бяха научно- изследователски комисии, а и властите, до най-високите инстанции се занимаваха със случая Бруно Грьонинг. Социалният министър на провинция Северен Рейн – Вестфалия се разпореди Бруно Грьонинг да отговаря за нарушение на Закона за лечителската практика, в противовес на това министър-председателят на Бавария заяви, че едно такова “изключително явление” като Грьонинг не бива да бъде възпрепятствано заради параграфите. Баварското вътрешно министерство окачестви дейността на Грьонинг като "свободна практика, извършвана от любов".

Във всички слоеве на населението бе дискутиран бурно и неспирно случаят Бруно Грьонинг. Емоционалните вълни бушуват нависоко. Духовници, лекари, журналисти, юристи, политици и психолози: всички говорят за Бруно Грьонинг. Неговите чудодейни изцеления за едни са милостиви дарове на една висша сила, а за други шарлатанство. Но фактологията на изцеленията е доказана с медицински изследвания.

Голям световен интерес към един обикновен работник

Бруно Грьонинг, роден през 1906г. в Данциг и емигрирал след войната в Западна Германия, прогонен от родното си място, бе един обикновен работник. Преживявал е от различни дейности, бил е дърводелец, работник във фабрика и пристанищен работник. И изведнъж застава в центъра на обществения интерес. Вестта за неговите чудодейни изцеления се разпространява по целия свят. От всички страни идват болни, писма с молби и предложения. Десетки хиляди търсещи изцеление се стичат към местата, където той действа. Започва революция в медицината.

В хватката на забрани, съдебни дела и алчни за печалба сътрудници

Обаче и противниковите сили са на линия. Те мобилизират всичко, за да възпрепятстват дейността на Бруно Грьонинг. Преследват го забрани за лекуване, инспирирани са съдебни процеси. Пропадат всички усилия делото му да се вкара в нормални рамки. От една страна, поради съпротивата на влиятелни обществени сили, от друга, поради неспособността или алчността за печалби на неговите сътрудници. Когато през 1959 г. Бруно Грьонинг умира в Париж, последният процес срещу него е в пълен ход. Делото е прекратено, никога не е произнесена присъда. Но много въпроси остават открити.