Големият обрат
Да се отделиш от болестта и да вярваш в здравето
Ако се занимаваш мисловно с болестта, означава, да я задържиш
Бруно Грьонинг непрестанно призовава хората към "голям обрат". Съветва ги да прилагат на дело вярата в доброто и да се откажат от лошите навици.
На първо място той приканва хората да не мислят за болестта. Винаги е изтъквал, че болестта идва от злото и е самото зло. Да се занимаваш с нея означава да се занимаваш със злото. Това препятства процеса на изцеление и дори може да го направи неосъществим. "Който се занимава с болестта, той я държи здраво и блокира пътя на Божията сила."
Човекът трябва да се отдели от болестта, да не я приема като своя собственост, а да вижда в нея нещо лошо. "Болестта не принадлежи на човека!"
Да отдадеш болестта на Бруно Грьонинг
Бруно Грьонинг предлага на хората да вземе болестите им: "Дайте ми болестите и грижите си! Сами няма да се справите с тях. Ще ги нося вместо Вас. Но ми ги дайте доброволно, аз не искам да ги открадна!"
"Ако освободите болестта, така че да мога да я взема от Вас, това е добре. Ако се вкопчите в нея, тогава и аз не бива да правя нищо. Седмата заповед го забранява: "Не кради!" Ако отнема силом болестта от човека, ще извърша грях. Не бива да крада! Който обича болестта си, той я държи здраво в себе си, който може да я забрави, от него ще я отнема, защото той я дава не само в мислите си, но и на дело. Трябва да се вслушате в думите ми! Аз не искам да Ви влияя. Ако отдадете болестта си доброволно, тогава ще взема от Вас всичките Ви страдания!"
Най-напред човек трябва да предизвика вътрешен обрат в себе си
Колко важен е според Бруно Грьонинг вътрешният обрат на отделния човек, става ясно от следния откъс от книгата Големият обрат от Курт Трамплер (изцелен, съвременник и сътрудник на Бруно Грьонинг, журналист и автор на книги): „И в лични разговори често съм чувал от Бруно Грьонинг категоричната констатация, че той носи отговорност пред Бога, да осъществи "изцеление чрез чистата Божия сила" само на ония страдащи, които поне имат добрата воля да живеят според Божия закон, и да изключи от изцелението онези, които не са готови да изоставят злото. "Аз бих могъл" – казваше той – "да осъществя и масово изцеление, като изрека: Всички болни от един град или от една провинция да оздравеят! Но с това няма ли да загубим повече, отколкото бихме спечелили? Биха ли били тогава готови за обрат лошите сред болните? Няма ли само да злоупотребят със спечеленото отново здраве? Не! Първо човек трябва да постигне в себе си вътрешен обрат, първо трябва да е готов да изхвърли сатанинското от себе си и да намери пътя към Бога. Едва тогава ще е достоен да бъде изцелен."
Изначално човек не е бил болен
Следните думи на Бруно Грьонинг поясняват това изказване и обясняват възникването на болестите:
"Как изобщо се е стигнало дотам, човек да се разболее? Първосътвореният човек не е бил болен. Хората са ставали лоши, все по-лоши с всяко следващо поколение. Лошотията се е разраснала толкова много, че скоро няма да бъде възможно да се живее. Кавги и скандали дори в семействата, между народите повече война, отколкото мир! Грижите донесоха на човечеството душевните страдания и те пуснаха тъй дълбоки корени, че хората неизбежно се разболяха. Единият натоварва душевно другия. Хората са деформирани, отдалечили са се от естественото, мнозина са загубили вярата в Бога. Обаче който се отклони от Божия път, той се разделя и със здравето си."
Ако човек иска да си възвърне здравето чрез Бруно Грьонинг, трябва да бъде готов да се раздели с "лошотията". Трябва да обърне гръб на лошото, на болестта, да се отдели от тях, да не мисли повече: "моята астма, моят ревматизъм и т.н." Това не винаги е лесно. То изисква вътрешна промяна. Човек трябва коренно да промени мисленето си. Не трябва да мисли, както е привикнал, за болестта, а да вярва в здравето. Трябва да приеме вярата, че дори и неизлечимите страдания са лечими.
„Аз не мога да бъда разбран с разума“
Какво е очаквал Бруно Грьонинг от търсещите помощ! Не се ли противи всяка логическа мисъл да приеме сериозно такъв призив? Как деформирани от ревматизъм стави ще бъдат приведени отново в ред, как парализираните крайници ще станат способни да се движат? Как e възможно да се дадат на Бруно Грьонинг болестите, без той да предприеме ни най-малки терапевтични мерки, дори без да му се описва страданието? Не е ли това обида за всеки трезвомислещ човек?
На практика това, което Бруно Грьонинг е очаквал от хората, е коренен обрат, но означава все пак да се изостави всяко научно, насочвано от разума мислене и да възприеме вярата в нещо висше. Неговото учение почива на съвсем други принципив сравнение с обичайното за времето ни логично мислене, произтичащо от материалистичния дух на епохата. Поради това той често е казвал: "Чрез разума със сигурност няма да ме разберете."
