Противоречията „Добро” и „Зло”

Човек живее между тях и винаги има избор

Когато човекът, чрез свободната си воля, има възможността да решава, възниква въпросът: Какви са алтернативите, между които може да избира? За това Бруно Грьонинг казва: "Не се заблуждавайте и не забравяйте, приятели, че човек живее между добро и зло. Той е между тях, тук е доброто, а тук – злото, по средата е човекът, той решава."

Човекът има избор. Той може да върши добро или зло. Ако някой от ближните му е в беда, може да му помогне, но може и да го подмине без внимание, или дори да извлече полза за себе си от нещастието на другия. Може да постъпи, както желае. В живота си човек стои винаги – съзнавайки или не съзнавайки това – на разклонения по пътя, при които трябва да решава дали да хване добрия или лошия път. Най-често ежедневните неща са факторите, които определят пътя на съдбата.

Какво става например когато се ядосаш от справедлив упрек на приятел и се скараш с него, когато се разсърдиш на началника си и заради това напуснеш работа или когато заради наранено честолюбие откажеш невероятно добро предложение? Колко често това са спонтанни решения, за които после съжаляваш, но нещата вече не могат да се върнат назад. Един единствен миг може да промени хода на целия сетнешен живот към добро или към лошо.

Градивни и разрушителни сили

Но все пак, как се стига дотам? Какво се крие зад понятията "добро" и "зло"? Не е ли целият живот продукт на сляпата случайност, на която човекът е изложен безпомощно?

Бруно Грьониг го обяснява така: Доброто идва от Бога, злото – от Неговия противник: от Сатаната! Него наистина го има и той си е поставил за цел да унищожи всичко добро, всичко Божествено. Бруно Грьонинг: "Кой прави това, кой опитва с всички възможни средства да разруши доброто, Божественото? Откъде идва болестта, заболяването на онова, което расте по тази Земя? Вземете каквото поискате – някакъв плод или друго живо същество, Сатаната се опитва непрестанно да разруши всичко. Успял е също да разяде и човека."

"Сатаната, който съществува на тази Земя, не е пропуснал да опита нито едно средство за разрушаване на доброто и Божественото."

"Където е Бог, там е любовта, където е дяволът, там има войни."

В духовната сфера двата полюса са изправени един срещу друг: Бог като самият живот и Сатаната, който иска да го унищожи. На тяхна страна има цели войнства от духовни същества и борбата се води с люта ожесточеност. И двете страни разполагат с чутовни енергии. Тяхната същност Бруно Грьонинг описва с прости думи: "Божията сила е градивна, а злата, дяволската, сатанинската, е разрушителна."

Човекът може да приеме в себе си и двете и да ги остави да действат, както в тялото, така и в душата си. Едната действа укрепващо и градивно, а другата – отслабващо и разрушително. Положителната сила носи в себе си здравето, отрицателната – болестта.

Болестта не е Божие наказание, а следствие от погрешни мисли и действия

Бруно Грьонинг казваше, че болестта идва от злото, а не – както многократно се твърди – че е Божие наказание. Такива мисли той окачествяваше като лъжа и решително ги отхвърляше. Бог не наказва! Болестта е следствие от погрешни мисли и дела. Когато се отстрани причината, и въздействието ще бъде прекратено, а това е Божията воля.

"Не е така, както си мислят хората, че болестта била Божие наказание. Може да се направи сравнение с едно дете, което напуска бащиния си дом. Тогава родителите вече не могат да бдят над него, не могат вече да го пазят. Така и ние сме напуснали нашия Баща. Не бива да забравяме, че ние самите сме само Божии деца. Само Той може да ни помага! И ще ни помага, когато отново намерим пътя към Него."