Бог е най-великият лекар

Няма нищо нелечимо

Доверие и вяра – предпоставка за изцеление

Истински може да лекува само Бог, никой човек. Бог е най-великият лекар. За него няма нищо нелечимо, нищо невъзможно. Бруно Грьонинг винаги е казвал: "Доверявай се и вярвай, помага, лекува, Божията сила!"

Единственото, което очаква от един търсещ помощ, е готовността да му се довери и да приеме вярата в Бога, в Неговата благотворяща сила и в изцелението си. Дори ако вярата на отделния човек е твърде слаба, той предлага своята помощ: "Тъй като Вие днес все още не умеете да вярвате, аз искам да го сторя вместо Вас, докато Вие наистина повярвате. И понеже още не можете да молите, не знаете да се молите, затова ще го направя вместо Вас."

Бог не е наказващ съдник

Така чрез Бруно Грьонинг Божията помощ може да достигне до хората, които приемат вярата, че ще оздравеят. На всички трябва да се помогне. Хората трябва да усетят, че Бог не е наказващ съдник, а любящ Баща. Всички хора са Негови чеда, а Той е техен Приятел и Спасител.

Благодарение на Бруно Грьонинг човекът отново може да преживее Божиите чудеса. Бог е най-големият лекар и помощник на всички хора. За Него няма нищо невъзможно. Бруно Грьонинг е казал: "Има много неща, които не могат да бъдат обяснени, но нищо, което да не може да се случи."

Човекът е дух

Тялото е само земната обвивка на духа и душата

Бруно Грьонинг е разяснявал на слушателите си истинското естество на човека. "Кой сте Вие?" – питаше той. Никой от слушателите му не намираше друг отговор, освен да назове името си. Но той не признаваше това за отговор, а продължаваше да пита: "Вие Вашето тяло ли сте?" В отговор на нашето мълчание ни обясняваше, че ние от сътворението на света не сме тяло, а дух. Получили сме тялото си от Бога назаем само за този земен живот, дадено ни е било при раждането и би трябвало да го отдадем на земята, когато си отиваме при Отца. Душата ни осъществява връзката между духа и тялото и взема добрите и лошите преживявания със себе си в отвъдното. Тя е носителката на Божията искра, която прави възможно свързването с Бога в оня миг, когато човекът се отвори с вяра към Него. Ако обаче душата се заключи в неверие, връзката с Бога остава прекъсната.

Значи тялото не е същността на човека, а е само земната обвивка на духа и душата. Така че с кончината на плътта не приключва всичко, както мнозина вярват днес, а животът продължава. Той не е обвързан с тялото.

Човекът не е лош – само когато сам се занемари, се поддава на злото

Човекът е дух, тялото му – подарък, който Бог му дава на разположение като инструмент за един земен живот. Истинското предназначение на човека е да използва тялото си в служба на доброто и с негова помощ да превръща добрите мисли в дела. Чрез свободната воля обаче, човекът има и възможността да го употребява и за лоши неща – да краде, да убива, да руши. По делата на някого може да се познае с кого е свързан, кому служи: на Бог или на Сатаната. Това не означава, че човекът като такъв е добър или лош, а че:

"Човекът е и си остава Божий, той никога не е дяволски, сатанински, човекът никога не е лош, само когато напусне Бога, когато занемари сам себе си, той може да бъде обхванат от злото. Злото го обзема и тогава той трябва да му слугува. Не човекът е онзи, който върши зло, а злото. От злото не бива да очакваме нищо добро! Но също така и от Бога – нищо лошо!"

"Когато той [човекът] е твърде слаб, попада под властта на злото, пада ниско, сетне не може да върви по онзи път, който води нагоре, тъй като няма сили, отпада и се озовава в ръцете на злото и оттам нататък вече е на негово разположение. Ако тук не се появи една спасяваща, помагаща ръка и не го измъкне оттам, той е загубен за доста дълго време. И ще трябва оттам насетне да служи на злото."

Всяка мисъл има въздействие

Дълг на всеки човек е да поддържа тялото си в ред. Обаче всяка отрицателна мисъл, всяка лоша дума и постъпка навреждат на тялото, т.е, когато духът не е свързан с Бога и се отдава на негативната сила, това може да навлече заболяване на тялото.

Ако обаче душата отново се отвори за навлизане на Божията сила в нея и се свърже с духа, ще последва оздравяване на тялото. По тази причина поведението на собствения ни дух е толкова решаващо. Никога не бива да се обещава изцеление. То винаги зависи от самия човек, доколко той се отваря за доброто и приема присърце учението на Бруно Грьонинг. Третирането на тялото може да се пребори само с последствието, но не може да отстрани причината. Това може да направи единствено самият човек, като извърши "големия обрат".

Мислите са сили

Позитивната мисъл изгражда, а негативната мисъл разрушава

Бруно Грьонинг е приканвал слушателите да проверяват собствените си мисли и да приемат само добрите. Бог и Сатана не са само източници на сили, а и на мисли. Те непрестанно ни ги изпращат: Бог добри, Сатаната – лоши. Бруно Грьонинг смята, че човек не може сам да създава мисли, а притежава само способността да ги приема.

"Толкова е важно какви мисли приемаме, защото мислите са сили. Ако човек желае доброто, тогава му помага Бог, ако иска злото – получава помощ от Сатаната."

Човекът не е изложен безволево на всичко, което му дойде наум. Той сам решава, кои мисли да търпи и кои – не. Но все пак би трябвало да направи избора си съзнателно, не повърхностно. Зад всяка мисъл стои енергия: положителната мисъл е градивна отрицателната - разрушителна; радостната вест окриля, тъжната обезкуражава. Мислите са духовни сили. Те носят в себе си власт, за която съвременното човечество вече няма никаква представа. Една мисъл, произлязла от любовта, може да накара човек да отдаде живота си за друг. Обаче една произлязла от омразата мисъл може да го накара да убие някого. "Пазете се от всяка лоша мисъл!"

„Всичко, което приемате в себе си, трябва да го отдадете“

"Би трябвало вече да Ви е ясно, да сте го установявали неведнъж, че когато приемете дори една-единствена лоша мисъл, във Вас нахлуват и други такива, а след това изричате неприятни думи. Значи, всичко, което приемате в себе си, трябва отново да го отдадете."

"Дори да сте приели само една лоша мисъл, Вие ставате слуга на злото, наистина ставате слуга на Сатаната! Позволете да Ви кажа това!"

Човек действа според волята си

Но какво може да предприеме човек срещу депресиращи, разколебаващи, всяващи страх или принуда мисли, как да им се противопостави? Те се появяват внезапно, сякаш от нищото, връхлитат го и искат да обладаят душата му. Какво трябва да направи?

Сатаната желае да подведе човека с отрицателни мисли - все едно от какъв характер са те – цели да го отклони от Божия път. Иска му се човекът да се страхува, да се гневи, да се съмнява в доброто и да нарушава Божиите заповеди. За да постигне това, той го мами, че човекът е играчка на нечии лоши мисли и чувства, че е безпомощен пред тях. Но това е лъжа и измама.

Бог е създал човека така, че той сам да може да решава какво да мисли, да говори и как да постъпва. Ако пред неговото вътрешно око дойде недобра мисъл, той спокойно и категорично може да я отхвърли. Ако остане твърдо на тази позиция, злото трябва да отстъпи и не може да получи власт над него. Със свободната си воля човекът сам решава собствената си съдба. "Човекът постъпва според своята воля. Каквато е волята, такава е и мисълта. Мисълта подтиква човека към действие."

Най-напред трябва да има воля за здраве

С един прост пример Бруно Грьонинг показва каква огромна роля е отредена на мислите. При строеж на къща първият импулс е волята, желанието да бъде построена къща. Впоследствие мисълта се конкретизира все повече, докато бъде изработен подробен план. Дотогава къщата съществува само във фантазията на бъдещия й собственик. Същинското строителство е едва последната стъпка по един дълъг път, предхождан от много размишления и приготовления.

Точно така е и с изцелението. Първо трябва да е налице волята за изцеление, сетне в мислите да се осъществи отделяне от болестта и да бъде приета вярата в оздравяването. Едва последната крачка е настъпващото в тялото изцеление. Във всеки случай то не е човешко дело, а акт на Божия милост. Човек не може да го заслужи, но може да го постигне.

Противоречията „Добро” и „Зло”

Човек живее между тях и винаги има избор

Когато човекът, чрез свободната си воля, има възможността да решава, възниква въпросът: Какви са алтернативите, между които може да избира? За това Бруно Грьонинг казва: "Не се заблуждавайте и не забравяйте, приятели, че човек живее между добро и зло. Той е между тях, тук е доброто, а тук – злото, по средата е човекът, той решава."

Човекът има избор. Той може да върши добро или зло. Ако някой от ближните му е в беда, може да му помогне, но може и да го подмине без внимание, или дори да извлече полза за себе си от нещастието на другия. Може да постъпи, както желае. В живота си човек стои винаги – съзнавайки или не съзнавайки това – на разклонения по пътя, при които трябва да решава дали да хване добрия или лошия път. Най-често ежедневните неща са факторите, които определят пътя на съдбата.

Какво става например когато се ядосаш от справедлив упрек на приятел и се скараш с него, когато се разсърдиш на началника си и заради това напуснеш работа или когато заради наранено честолюбие откажеш невероятно добро предложение? Колко често това са спонтанни решения, за които после съжаляваш, но нещата вече не могат да се върнат назад. Един единствен миг може да промени хода на целия сетнешен живот към добро или към лошо.

Градивни и разрушителни сили

Но все пак, как се стига дотам? Какво се крие зад понятията "добро" и "зло"? Не е ли целият живот продукт на сляпата случайност, на която човекът е изложен безпомощно?

Бруно Грьониг го обяснява така: Доброто идва от Бога, злото – от Неговия противник: от Сатаната! Него наистина го има и той си е поставил за цел да унищожи всичко добро, всичко Божествено. Бруно Грьонинг: "Кой прави това, кой опитва с всички възможни средства да разруши доброто, Божественото? Откъде идва болестта, заболяването на онова, което расте по тази Земя? Вземете каквото поискате – някакъв плод или друго живо същество, Сатаната се опитва непрестанно да разруши всичко. Успял е също да разяде и човека."

"Сатаната, който съществува на тази Земя, не е пропуснал да опита нито едно средство за разрушаване на доброто и Божественото."

"Където е Бог, там е любовта, където е дяволът, там има войни."

В духовната сфера двата полюса са изправени един срещу друг: Бог като самият живот и Сатаната, който иска да го унищожи. На тяхна страна има цели войнства от духовни същества и борбата се води с люта ожесточеност. И двете страни разполагат с чутовни енергии. Тяхната същност Бруно Грьонинг описва с прости думи: "Божията сила е градивна, а злата, дяволската, сатанинската, е разрушителна."

Човекът може да приеме в себе си и двете и да ги остави да действат, както в тялото, така и в душата си. Едната действа укрепващо и градивно, а другата – отслабващо и разрушително. Положителната сила носи в себе си здравето, отрицателната – болестта.

Болестта не е Божие наказание, а следствие от погрешни мисли и действия

Бруно Грьонинг казваше, че болестта идва от злото, а не – както многократно се твърди – че е Божие наказание. Такива мисли той окачествяваше като лъжа и решително ги отхвърляше. Бог не наказва! Болестта е следствие от погрешни мисли и дела. Когато се отстрани причината, и въздействието ще бъде прекратено, а това е Божията воля.

"Не е така, както си мислят хората, че болестта била Божие наказание. Може да се направи сравнение с едно дете, което напуска бащиния си дом. Тогава родителите вече не могат да бдят над него, не могат вече да го пазят. Така и ние сме напуснали нашия Баща. Не бива да забравяме, че ние самите сме само Божии деца. Само Той може да ни помага! И ще ни помага, когато отново намерим пътя към Него."

Свободната воля

Човек решава сам дали да вярва в болестта или в изцелението

Един вътрешен спор

Когато по време на процеса на изцеление настъпят болки, не винаги е лесно да мислиш, че са Regelungen. Мнозина стават несигурни: "Това болки от Regelung ли са или са симптоми на болестта?" Започва един вътрешен спор. Тук се решава дали ще получите изцелението, съответно и колко време ще продължи този процес. Зависи от това, на какво човекът вярва повече – на мисълта за заболяването или на тази за изцелението. Ако продължи да вярва в болестта, ще си я задържи, обаче ако се пребори и запази вярата си в здравето, тогава процесът на оздравяване ще се осъществи докрай. Човек решава сам.

Никой не може да бъде принуден да се излекува, всеки може доброволно да се реши

Това е важен момент в учението на Бруно Грьонинг. Той винаги е изтъквал, че хората имат неприкосновена свободна воля, най-големият подарък, който Бог може да направи на едно живо същество. Тя издига човека от нивото на осъдено създание до статуса на свободно дете, което следва повелите на Отца си не по принуда, а доброволно. Обаче тя му дава и свободната воля да прегреши спрямо Божиите закони.

Бруно Грьонинг уважаваше в най-висша степен свободната воля на човека. Затова той може да помогне само на онзи, който позволява да му се помогне, който е готов да се отдели от болестта. Позволено му е да вземе от страдащия само онова, което той му даде по силата на своята свободна воля. Който се е вкопчил в болестта си, постоянно мисли и говори за нея, ще чака напразно за изцеление. Бруно Грьонинг казва така: "Позволено ми е да помогна на някой човек да намери пътя към доброто, но нямам право да вземам решението вместо него, нито пък да го принуждавам да се придържа към доброто. Всеки сам трябва да намери своя път."

„Regelungen“

Изчистването на тялото може първоначално да предизвика болки

„Regelungen“ са част от процеса на изчистване

Някои хора получават болки при приемането на Heilstroms. Бруно Грьонинг окачествява това явление като "Regelung". То е признак за започващата промяна в тялото. Болките от Regelung не бива да се сравняват с онези на болестта. Те са предизвикани от благотворящия ток и са израз на почистването на заболелите органи. Курт Трамплер (изцелен, временно сътрудник на Бруно Грьонинг, журналист и автор на книги) пише за това: "И болките на регулацията понякога объркват доста търсещите помощ. Тази регулационна болка трябва да я има." Често когато е започвала такава болка на регулацията, отделни хора са се опасявали, че е настъпило връщане на болестта. Обземал ги е страх и са казвали: Сега е още по-лошо, хайде да отидем на лекар. Грьонинг: "Затова Ви обръщам внимание, когато дойде регулиращата болка, да я изтърпите. Няма да се случи нищо лошо, само това, че човекът ще оздравее."

Формата на регулациите може да бъде доста разнообразна. Болките могат да бъдат подобни на онези при болестта, понякога дори и по-силни. Но биха могли да се проявят и по съвсем различен начин. Това е специфично при всеки отделен случай, понеже всяко човешко тяло реагира индивидуално на благотворящия ток.

Регулиращата болка не може да бъде спестена на хората. Тя е част от процеса на очистване, при който замърсяването, настъпило чрез болестта, бива отстранено от тялото по духовен път.

Процесът на Regelung

Бруно Грьонинг обяснява явлението Regelungen с примера за една замърсена кана за мляко. Той пита какво следва да се направи, когато вкиснатото, вмирисано мляко трябва да се замени с ново. Отговорът е ясен: Първо трябва да се излее разваленото, после да се почисти каната. Съвсем същото – в преносен смисъл – е при човека. Ако приемем, че тялото е каната, болестта – вкиснатото, а здравето – хубавото мляко, то тогава човек първо в мислите си трябва да се отдели от болестта – да излее разваленото мляко. След това тялото бива почистено от "мръсотията" на болестта – това са Regelungen. Едва в изчистения съд може да се налее прясното мляко – здравето навлиза в човека.

В друг образен пример той сравнява човека с фруктиера: "Вземете един съд, който е пълен все едно с какво, хайде да речем – с плодове, които са стояли няколко дни, т.е. никой не ги е поглеждал, не се е погрижил за тях и те са се развалили. Вие повече не можете да се насладите на тези плодове. И ако сега дойде някой и иска да Ви даде нови, здрави плодове, би било голяма глупост да сложите новите, здравите плодове върху развалените, защото и хубавите ще преминат скоро в същото състояние, в което вече са лошите. Ако искате да запазите здравите плодове, тогава първо трябва да изхвърлите лошите, нездравите, които вече не стават за ядене; но не само това, необходимо е още да се почисти тази фруктиера, като такава и тогава да приеме здравото. Сравнете това – фруктиерата, със своето тяло, плодовете – с Вашите болни органи, а здравото е онова, което се надявате да получите, обаче е невъзможно, ако не можете да изхвърлите лошото, т.е. в този случай – ако се занимавате с болестта си."

„Einstellen“

Правилно положение на тялото и духа за приемане на божествения Heilstrom

Бруно Грьонинг наричаше Heilstrom духовната сила, която задейства изцелението. Как обаче човек може да приема в себе си Heilstrom, как да се отвори за Божията сила? Бруно Грьонинг препоръчваше на търсещите помощ следната поза при седене: да не се кръстосват ръцете и краката, а дланите, отворени нагоре,.да се поставят върху бедрата. Наред с тази външна страна е важно, да се изключат всички притесняващи мисли и да се концентрираме изцяло върху онова, което става в тялото. Една отворена, продиктувана от вярата духовна нагласа е основната предпоставка. По този начин човек може да се отвори за навлизането на благотволящата сила. Бруно Грьонинг казваше: "Бог ни дава всичко добро, ние трябва само да приемем в нас всичко това Негово, това, което Той ни изпраща. Хайде, направете го!"

Защо положението на тялото е толкова важно, обяснява по следния начин: "Онези, които имат все още напълно подвижно тяло, толкова обичат често да го сгъват неестествено, а това също е сила – силата на навика. Крак върху крак, сигурно понякога може да заеме по-свободна, неприлична поза, т.е. от време на време да поопъне тялото си, но нека това не бъде, когато иска да приема доброто, Божието. Тогава би трябвало да е свободен, с отворени длани, със свободни ръце, трябва да седи или да стои!"

Курт Трампер (изцелен, временно сътрудник на Бруно Грьонинг, журналист и автор на книги) пише в книгата си Великият обрат:"Наред с вътрешната подготовка е важна [. . .] и една наглед малка, но въпреки това доста значима външна нагласа. Човек трябва да седне със свободен гръб и да не кръстосва нито краката, нито ръцете си. Допирането една в друга на ръцете предизвиква, според схващането на Бруно Грьонинг, късо съединение на жизнения ток в горната част на тялото, допирането на краката или пък кръстосването им води до същата неприятност в долната му част. Който прави по навик такива грешки, би могъл, погледнато в по-далечна перспектива, да си навлече доста неприятни болести."

Да се наблюдава какво е усещането в собственото тяло

Съзнателното приемане на силата Бруно Грьонинг нарича "настройване". Човекът "се настройва" за приемането на благотворящия ток. Къде и кога става това, не е от решаващо значение. Важното е само той да има покой, да изключи всички притесняващи го мисли и да наблюдава прецизно, какво се случва в тялото му. Бруно Грьонинг постоянно е питал своите слушатели го какво усещат.

"Трябва само да се настройвате за това, да приемете истинското, Божественото излъчване, по-добре казано: да го достигате. Как да достигнете това излъчване, ще установите сами. Но пак ще Ви кажа, то ще стане едва тогава, когато се отнесете с истинско уважение към тялото си, когато внимавате, какво става в него, не толкова около него, а сомо в него, във Вашето собствено тяло.е върху случващото се в собственото Ви тяло."

Всеки човек може да почувства Heilstrom в собственото си тяло. Един усеща мравучкане, друг студен или топъл душ. Трети пък движи ръцете или краката си, четвърти се тресе. Така Heilstrom предизвиква у отделните хора най-различни реакции.

„Heilstrom“

Жизненият ток от Божествения извор на сила

Грьонинг като „Tрансформатор“ между „Eлектроцентралата“ Бог и „електрическата крушка“ човек

Бруно Грьонинг окачествява самия себе си като посредник на една духовна сила, идваща пряко от Бога и предизвикваща изцеление. Тази Божия сила той е нарекъл "благотворящ ток".

За да обясни същината на благотворящия ток, той си служи с един образ. Сравнявал Бог с електроцентрала, а човека – с крушка. Както крушката може да изпълни предназначението си, само когато я достигне тока от електроцентралата, така и човекът може да живее в Божия ред, ако се захранва с Божията сила. За себе си Бруно Грьонинг е отреждал задачата да бъде "трансформатор". Той преобразува безкрайно мощните Божии енергии по такъв начин, че всеки човек да получи само толкова, колкото е в състояние да приеме. Неговата способност да приема силата е била неограничена. Така например в Траберхоф край Розенхайм е било възможно хиляди хора да усещат едновременно благотворящата сила и да се стигне до големи масови изцеления.

Когато се скъсва връзката между Бог и човек

Бруно Грьонинг обясняваше, че изначално е била възможна директна връзка между "електроцентралата" Бог и "приемника" човек. Хората са живели на Земята като Божии чеда в най-висше единство със своя Отец. Но отвръщайки се от Бога, изпадат от Божия ред и остават изложени на мизерията и нещастието. Връзката между Бог и човек е била разкъсана. С времето се е образувала една все по-дълбока пропаст, над която хората не са могли със собствени сили да прехвърлят мост.

По моста над пропастта между Бог и човек към ново чувство на жизнерадост

Бруно Грьонинг отбелязва: "И понеже човек не е могъл вече да се върне на истинския, на Божия път, тъй като мостът, водещ към него, е бил взривен, той бил смазан от бремето на грижите и се е лутал без посока, затова аз построих мост към този истински, Божи път, изградих го отново, и ако Вие използвате този мост, ако вървите по него, ще излезете на Пътя, на Божия път, където самите Вие вече ще имате връзката с великата, единствената, Божия "електроцентрала", откъдето ще получавате действителия, истинския, Божествен жизнен ток, за да можете и нататък да продължите да живеете добре, преди всичко в добро здраве."

"А който премине по този мост и продължи да върви по истинския, Божия път, той ще има съвсем друго усещане, ще се удивлява на всичко, което е там, което досега не е могъл да проумее. Именно там ще получите действителна връзка с великото, Божие Творение."

Който следва учението на Бруно Грьонинг и се отвори за Божията сила, ще почувства Heilstrom в собственото си тяло. В него ще нахлуе едно съвсем ново усещане за живота: болките, грижите и недоимъка ще отстъпят, в него ще се заселят здравето, хармонията и радостта. Ще започне да осъзнава, че Бог не седи на трон, високо над звездите, като безкомпромисен съдник, а като любящ баща е при хората и желае да им помага. Пропастта е преодоляна. Човекът ще изживее отново изначалното състояние.

Големият обрат

Да се отделиш от болестта и да вярваш в здравето

Ако се занимаваш мисловно с болестта, означава, да я задържиш

Бруно Грьонинг непрестанно призовава хората към "голям обрат". Съветва ги да прилагат на дело вярата в доброто и да се откажат от лошите навици.

На първо място той приканва хората да не мислят за болестта. Винаги е изтъквал, че болестта идва от злото и е самото зло. Да се занимаваш с нея означава да се занимаваш със злото. Това препятства процеса на изцеление и дори може да го направи неосъществим. "Който се занимава с болестта, той я държи здраво и блокира пътя на Божията сила."

Човекът трябва да се отдели от болестта, да не я приема като своя собственост, а да вижда в нея нещо лошо. "Болестта не принадлежи на човека!"

Да отдадеш болестта на Бруно Грьонинг

Бруно Грьонинг предлага на хората да вземе болестите им: "Дайте ми болестите и грижите си! Сами няма да се справите с тях. Ще ги нося вместо Вас. Но ми ги дайте доброволно, аз не искам да ги открадна!"

"Ако освободите болестта, така че да мога да я взема от Вас, това е добре. Ако се вкопчите в нея, тогава и аз не бива да правя нищо. Седмата заповед го забранява: "Не кради!" Ако отнема силом болестта от човека, ще извърша грях. Не бива да крада! Който обича болестта си, той я държи здраво в себе си, който може да я забрави, от него ще я отнема, защото той я дава не само в мислите си, но и на дело. Трябва да се вслушате в думите ми! Аз не искам да Ви влияя. Ако отдадете болестта си доброволно, тогава ще взема от Вас всичките Ви страдания!"

Най-напред човек трябва да предизвика вътрешен обрат в себе си

Колко важен е според Бруно Грьонинг вътрешният обрат на отделния човек, става ясно от следния откъс от книгата Големият обрат от Курт Трамплер (изцелен, съвременник и сътрудник на Бруно Грьонинг, журналист и автор на книги): „И в лични разговори често съм чувал от Бруно Грьонинг категоричната констатация, че той носи отговорност пред Бога, да осъществи "изцеление чрез чистата Божия сила" само на ония страдащи, които поне имат добрата воля да живеят според Божия закон, и да изключи от изцелението онези, които не са готови да изоставят злото. "Аз бих могъл" – казваше той – "да осъществя и масово изцеление, като изрека: Всички болни от един град или от една провинция да оздравеят! Но с това няма ли да загубим повече, отколкото бихме спечелили? Биха ли били тогава готови за обрат лошите сред болните? Няма ли само да злоупотребят със спечеленото отново здраве? Не! Първо човек трябва да постигне в себе си вътрешен обрат, първо трябва да е готов да изхвърли сатанинското от себе си и да намери пътя към Бога. Едва тогава ще е достоен да бъде изцелен."

Изначално човек не е бил болен

Следните думи на Бруно Грьонинг поясняват това изказване и обясняват възникването на болестите:

"Как изобщо се е стигнало дотам, човек да се разболее? Първосътвореният човек не е бил болен. Хората са ставали лоши, все по-лоши с всяко следващо поколение. Лошотията се е разраснала толкова много, че скоро няма да бъде възможно да се живее. Кавги и скандали дори в семействата, между народите повече война, отколкото мир! Грижите донесоха на човечеството душевните страдания и те пуснаха тъй дълбоки корени, че хората неизбежно се разболяха. Единият натоварва душевно другия. Хората са деформирани, отдалечили са се от естественото, мнозина са загубили вярата в Бога. Обаче който се отклони от Божия път, той се разделя и със здравето си."

Ако човек иска да си възвърне здравето чрез Бруно Грьонинг, трябва да бъде готов да се раздели с "лошотията". Трябва да обърне гръб на лошото, на болестта, да се отдели от тях, да не мисли повече: "моята астма, моят ревматизъм и т.н." Това не винаги е лесно. То изисква вътрешна промяна. Човек трябва коренно да промени мисленето си. Не трябва да мисли, както е привикнал, за болестта, а да вярва в здравето. Трябва да приеме вярата, че дори и неизлечимите страдания са лечими.

„Аз не мога да бъда разбран с разума“

Какво е очаквал Бруно Грьонинг от търсещите помощ! Не се ли противи всяка логическа мисъл да приеме сериозно такъв призив? Как деформирани от ревматизъм стави ще бъдат приведени отново в ред, как парализираните крайници ще станат способни да се движат? Как e възможно да се дадат на Бруно Грьонинг болестите, без той да предприеме ни най-малки терапевтични мерки, дори без да му се описва страданието? Не е ли това обида за всеки трезвомислещ човек?

На практика това, което Бруно Грьонинг е очаквал от хората, е коренен обрат, но означава все пак да се изостави всяко научно, насочвано от разума мислене и да възприеме вярата в нещо висше. Неговото учение почива на съвсем други принципив сравнение с обичайното за времето ни логично мислене, произтичащо от материалистичния дух на епохата. Поради това той често е казвал: "Чрез разума със сигурност няма да ме разберете."

Причината за болестите

Когато липсва връзката с божествения извор на сила

Болестта не е случайност

Доста хора живеят днес с убеждението, че едно заболяване е нещо случайно, което се появява изведнъж и връхлита човек сякаш от нищото. Бруно Грьонинг казва в опровержение на това: "Колкото повече човек се отдалечава от Бога, съзнателно или несъзнателно, толкова по-малко живот се съдържа в тялото му, така че в него има едва толкова живот, че органите му да реагират, както той решава. Той вече не може да върви през живота с пълна сила. Отклонил се е от този източник на сила. И в края на краищата е загубил връзката с великия, Божи извор на енергия. Той вече не е в състояние да приема Божията сила в себе си. И така той, тялото му, се е превърнало в развалина."

Между Бог и човек е възникнала голяма пропаст

Бруно Грьонинг описва по следния начин, как човек може да се върне към здравето: "Бог е сътворил човека красив, добър и здрав. И Той иска да е такъв. Първоначално хората са били напълно свързани с Бога, тогава е имало само любов, хармония и здраве, всичко е било едно. Но когато първият човек се вслушва в гласа, който говори извън това единство, и прави онова, което е чул, връзката се разкъсва и оттогава Бог е тук, а човекът там. Между Бога и човека възниква дълбока пропаст. Там вече няма връзка. Човекът – оставен да разчита само на себе си – може да бъде вярващ и да се моли, но по своя житейски път бива спохождан от злото и влачен надолу. Вие, по Вашия жизнен път, сте стигнали там, там долу. Преживявате нещастие, болки, неизлечими страдания. Казвам Ви: Не слизайте още по-надолу, аз Ви призовавам към голям обрат! Излезте горе и ще построя за Вас мост над пропастта! Преминете от пътя на страданието на Божия път! По него няма нещастие, нито болки, нито нелечими болести – там всичко е добро. Този път води обратно към Бога!"

Учението на Бруно Грьонинг

Помощ и изцеление по духовен път

Учението на Бруно Грьонинг изхожда от влиянието на духовните сили върху човека. Влиянието на тези сили е по-голямо, отколкото това се приема от повечето хора.

Човекът като „батерия“ – за да изпълнява задачите си, трябва непрекъснато да приема нови жизнени енергии

Бруно Грьонинг сравнява човека с батерия. В ежедневния живот всеки отдава от своята сила. Обаче необходимата нова жизнена енергия често не се приема в достатъчно количество. Така както изтощената батерия не е в състояние да функционира, така и едно обезсилено тяло не може да изпълнява своите задачи. Последствията са отпадналост, нервност, депресии и накрая болести.

Бруно Грьонинг даваше обяснения, как отделният човек може да се сдобие отново с енергии. Вярата в доброто е също така предпоставка за това, както и волята да бъдеш здрав. Навсякъде човек е заобиколен от целебни вълни, които трябва само да приеме. Според Бруно Грьонинг няма нелечима болест, което се потвърждава от проверените от лекари съобщения за успех. Изцеленията стават само по духовен път и при това не са обвързани с материалното тяло на Бруно Грьонинг.

Как човек да приема най-добре Heilstrom

За да приеме този Heilstrom търсещият помощ седи с отворени ръце. Ръцете и краката не са кръстосани, за да не се спре протичането на Heilstrom. Мислите за болести и грижи действат като пречка, в замяна на това мислите за нещо хубаво помагат много.

Когато Heilstrom протича през тялото, среща органите, които са обременени с болести, и започва там своето почистващо действие. При това може да се стигне до болки, които са сигнал за изчистване на тялото. Тъй като болестта по същество не е желана от Бога, тя бива постепенно оттласкана. Това може в отделни случаи да стане и спонтанно. При това е необходимо човек да не се занимава в своите мисли с болестта, а да вярва, че за Бог няма нищо "нелечимо".

И за да продължат да бъдат и след това здрави, приятелите на Бруно Грьонинг се настройват ежедневно за приемане на Heilstrom. Здравото тяло създава базата за живот в съзвучие със себе си, с другите хора и с природата.

Бруно Грьонинг дава на хората учение

Целта на Бруно Грьонинг е да направи от всеки жизнерадостен човек, освободен от телесни и душевни обременености.

Затова Бруно Грьонинг казва дословно: "Това мое учение е истинска житейска мъдрост, според която вече живеят доста от моите приятели и са пожънали успех с нея. Чрез възприемането му у тях настъпи пълен обрат, който дори в много случаи доведе до успех по отношение на здравето."

Стремежът на Бруно Грьонинг е бил насочен само към една цел: да помага на страдащите. На тях той е дал за житейския им път своето учение, което не се базира на интелектуални разсъждения, а е резултат от интуитивното усещане на духовните закономерности. Който се занимава по-отблизо с него, ще открие една неподозирана комплексност и ще осъзнае, че то отива далеч зад пределите на лечителския аспект, където човек получава не само телесно, но и душевно здраве. Той призоваваше хората да вярват в доброто и да го претворяват в дела.