Революция в медицината?
"Ревю", 14. август 1949г., изясняване на един въпрос със съдбоносно значение
Възпрепятствана бе по-нататъшната дейност на ХЕРФОРДСКИЯ ЧУДОТВОРЕЦ БРУНО ГРЬОНИНГ, който през май и юни 1949 г. излекува - според техните лични свидетелства, хиляди безнадеждно болни; факт, сблъскал се с нетърпимост от страна на лекарите и властите в Северна Германия. На 3. май 1949 г. на Грьонинг бе забранено д апродължи да упражнява лечителската си дейност. От 29. юни той се оттегли от публични изяви. Обаче, Бруно Грьонинг нито е изчезнал, нито въпросът за неговата чудесна целебна сила е останал скрит. Защото "Ревю" отвори пътя на Грьонинг към една голяма медицинска клиника, в която той може да докаже пред критични, но непредубедени лекари своята лечебна сила. С това "Ревю" му даде възможност да докаже пред съвременните научни работници: Аз изцелявам нелечими. Днес "Ревю" започва да публикува резултатите от 150 необорими експеримента. Прочетете какво разказват нашите кореспонденти Бонгарци Лаукс, под научното ръководство на доктора по психология и медицина проф. Фишер в „Ревю”.
Планът на "Ревю"
„Ревю" започва днес серия от публикации, чиято тема далеч надхвърля рамките на чистата журналистика. В центъра на вниманието ни е един обикновен човек, издигнал се за няколко месеца до ранга на широкоизвестна личност – Бруно Грьонинг, който в Херфорд и в други градове по чудотворен, необясним начин излекува или облекчи страданието на хиляди болни. Нито един политик, икономист или човек на изкуството не е вълнувал така сърцата в следвоенния период, както Бруно Грьонинг. Другите страни, дори Англия и Америка, също бяха облъхнати от сиянието на неговата слава и от сензационните съобщения в пресата, вариращи от превъзнасяне през скепсис до надменно отхвърляне. Язвителното пренебрежение се подхранваше от сензации, неконтролируеми слухове и противоречащи си разкази. Почти навсякъде липсваше сериозна аргументация, отговорност, непредубеденост и знание за значимостта на проблема, който чрез Бруно Грьонинг за една нощ бе изнесен от тясната сфера на медицинските спорове сред обществеността.
Сътрудниците на "Ревю", специалисти по медицина, от доста дълго време вече се занимават в друг контекст с въпроса за психичните причини на повечето болести и с изучаването на често пренебрегваното в Германия развитие на чуждестранните изследвания в тази област. В случая Грьонинг не става дума само за личността на чудодейния лечител, а за значимия въпрос за психичните, т.е. за душевните причини на болестите и за вземането им под внимание припсихотерапевтичното лечение на пациентите. Грьонинг навярно е феномен в областта на духовното третиране на болните. Когато по тази причина в Северна Германия кампанията около Грьонинг, пред чието място на въздействие в някои дни са се събирали около шест хиляди души, приемаше все по-хаотични форми, "Ревю" взе едно решение, необичайно за илюстровано списание.
Междувременно противопоставянето между безбройните привърженици и малкото, но влиятелни противници на Грьонинг нарастна до нетърпимост. Една лекарска комисия и властите в Херфорд забраниха лечителската дейност на Грьонинг. Въпреки това в Херфорд, Хамбург и в много други градове хиляди болни продължаваха да очакват помощ от чудотвореца. Овластените инстанции в края на краищата се оказаха безпомощни пред феномена Грьонинг, така че човек можеше да се опасява че за самия необикновен лечител краят би могъл да бъде нещастен. Ще бъде ли съсипан Грьонинг, разпънат между властта на противниците и силата на вярващите? Ще бъде ли провален обикновеният, интелектуално неподготвен, но изпълнен с истинско съзнание за мисията си и с искрена готовност да помага Грьонинг от домогналите се до него "покровители", които искаха да печелят от целебната му сила и предоставяха на противниците му доста уязвими места? Или някой медицински или друг вид научен институт в Германия би изявил готовност – от честен стремеж към сериозни изследвания – да даде възможност на Бруно Грьонинг да провери в клинична среда способностите си, нещо което днес всяка по-голяма клиника в САЩ би направила на драго сърце? След безплодни разисквания към края на юни съществуваше опасност Грьонинг да бъде съсипан. За милионите страдащи остана открит въпросът, дали трябва да му се признае чудотворната дарба да оказва лечебно влияние на душите или пък да се докаже експериментално, че набедените му способности са заблуждение, че са просто шарлатанство.
През този период "Ревю" взе решение да изпрати в Северна Германия специален кореспондентски щаб, състоящ се от Хелмут Лаукс, Хайнц Бонгарц и един учен – марбургския психолог и доктор на медицинските науки проф. д-р Х.Г. Фишер. Щабът трябваше да издири Грьонинг, чийто следи бяха за почнали вече да се губят. Чрез голяма серия от точни изследвания на случаите, с които се е занимавал Грьонинг, те трябваше да се убедят в успехите или неуспехите на неговите изцеления. В случай на положителен изход от това предварително изследване, щабът на "Ревю" трябваше да си изгради представата за отношенията около Грьонинг и за самата му личност. Според резултата от това проучване, щабът имаше поръката и средствата да измъкне Грьонинг от вероятно неблагоприятното въздействие на обкръжаващите го и да му отвори път, извеждащ от задушаващата бъркотия сред вярващите, лекарите и бюрократичните инстанции. След като даде съгласието си, Грьонинг трябваше да получи убежище в някое непознато, отдалечено място. Същевременно, щабът на "Ревю" се беше подготвил, при благоприятен изход от предварителните проучвания, да спечели готовността за сътрудничество на някоя от водещите германск и университетски клиники. Тя трябваше да предостави на Грьонинг възможността да докаже способностите си пред една комисия от учени. В случай на успех, пътят му запо-нататъшна дейност трябваше да бъде разчистен. При неуспех, на обществеността трябваше да бъде поднесено ясно, добре аргументирано съобщение зао трицателния резултат. Това беше планът на "Ревю".
Осъществяването му започна на 28 юни 1949г. То бе свързано с трудности, приключения и изненади. Обаче, планът успя, без обществеността да узнае нищо до ден днешен – което бе в интерес на делото. За нея Грьонинг бе изчезнал в Хамбург от 29 юни 1949 г., 23.45 ч. И тъй, днес "Ревю" започва публикуването на подробния разказ на кореспондентите и на водещите лекари за предисторията и историята на най-големия и най-изумителен медицински експеримент,станал възможен с помощта на едно списание.
Бруно Грьонинг: Феноменът на един душевен лечител
От Хелмут Лаукс и Хайнц Бонгарц под научното ръководство на психолога проф. Фишер
По следите на Бруно Грьонинг
Нагласата на лекарите
Тръгнахме от Франкфурт на 29 юни, тъкмо в деня, в който Грьонинг внезапно изчезна безследно в Хамбург. Ние, журналистите, естествено, бяхме любопитни, проф. Фишер бе резервиран, макар че и той не успяваше да прикрие напълно любопитството си. Обаче, бе решен да подходи систематично към случая Грьонинг и да си състави мнение съвестно и без да бърза. Нашето сътрудничество с проф. Фишер бе отлично още от първия ден. Той бе преминал през обичайното медицинско образование. Като дипломиран лекар бе в състояние да оценява резултатите от изследванията на заболяванията, тяхното влошаване или изцеление. От друга страна, той бе психолог и практикуваше с помощта на психоанализата (изследване на душата) и на психотерапията (наука за лекуване на душата). Методът на Грьонинг, обаче, следваше да бъде причислен към сферата на психотерапията, ако наистина се окаже действен. Но все пак Грьонинг използваше други сили, които до момента все още не бяха известни на психологията.
Легенда към снимката: Психологът д-р Фишер (вдясно) обсъжда с Грьонинг по молба на РЕВЮ подготовката за клинични изследвания.
На 29 юни вечерта пристигнахме в Билефелд и случайността, че проф. Фишер се познаваше от по-рано с ръководителя на лечебните заведения в Бетел – проф. Шорш, ни отведе първо на среща с него. Професорът бе играл важна роля в лекарската комисия, допринесла с решението си за забраната на лечителската дейност на Грьонинг. Отначало той изобщо не желаеше да ни вижда, нас – хората от пресата, прие само проф. Фишер и го информира за впечатлението, което имаше от Грьонинг: "Той е съвсем примитивен човек, и преди всичко му липсва "харизма". За онези, които не знаят думата, трябва да допълним, че учените разбират под това съзнание за призвание. Шорш бе на мнение, че религиозното съзнание за мисия, за което Грьонинг бе говорил често в Херфорд и на други места, е само театралничене. Той действал предимно воден от егоизъм и високомерие. Като доказателство за думите си Шорш ни показа едно графологично изследване, което свидетелстваше за същото. Проф. Фишер се запозна с неговата оценка. Впрочем, проф. Шорш не създаваше впечатление за съзнателна предубеденост. Той изглеждаше някак незаинтересован. Беше закръглен и невъзмутим и изглеждаше така, сякаш предпочиташе изобщо да не чува повече за случая Грьонинг. Вероятно не обичаше да се вживява и не желаеше да му досаждат повече. Смяташе, че не бива да разчитаме на неговото мнение, а сами да навлезем в случая.
Проф. д-р Волф – главният лекар на градските здравни заведения в Билефелд, се показа по-отворен в това отношение. Изглежда споделяше напълно нашия възглед, че случаят Грьонинг би трябвало да бъде проверен без предубеждения. Той, обаче, посочи, че е известно, че на Грьонинг са му предлагали да докаже в клинични условия своето изкуство. Какво би трябвало да мисли, като знае, че той е отхвърлил това предложение. Дали може човек да се сърди на лекарите, че преследват с особено съмнение един човек, който отказва да демонстрира пред тях способностите си? Естествено, ние също си зададохме въпроса, защо Грьонинг бе избегнал едно такова клинично наблюдение и експертна оценка на неговия терапевтичен метод? Имаше ли той основание да се съмнява в обективността на проф. Волф? Когато няколко седмици по-късно проф. Фишер накара Грьонинг да практикува пред лекарите от билефелдските здравни заведения, за съжаление трябваше да стане свидетел, че и там съществуваше само намерението да унищожат Грьонинг, при показно внимание, като му предоставиха единствено случаи, на които никой вече не можеше да помогне, даже и Грьонинг. Поради това, проф. Фишер трябваше да се откаже от идеята да иска експертната оценка на лекарите от Билефелд за методите на Грьонинг.
После разбрахме, че детмолдският лекар, завеждащ документален отдел, д-р Диес се е изказал за Грьонинг, че можел да представи колкото си иска доказателства за целебното си изкуство, но при всички случаи щели да пречат на работата му! Проф. Фишер се обади от Херфорд на д-р Диес и той не отрече думите си. Грьонинг му бил на правил лошо впечатление. Д-р Диес бе изпълнен с високомерието на дипломиран лекар, бе доста доволен от собствената си позиция.
По този начин Грьонинг би трябвало да загуби цялото си доверие в обективната нагласа на лекарите, така че не може да му се вменява вина, че не се е съгласил на предложените му експерименти в болница. Будният инстинкт на обикновения по произход човек бе усетил нечестните намерения, които го дебнеха.
