Нощта на големите изцеления
"Цайтунгсблитц", септември 1949г.: извънредно издание за успехите на Грьонинг
В следващите редове ще ви поднесем обективния фактологичен разказ на нашия специален пратеник, който като представител на пресата успя 15 часа да бъде плътно до големия лечител Бр у н о Г р ь о н и н г на 27. и 28. август в Траберхоф по времето, когато там стотици хора преживяваха заедно изцеленията.
Първите изцеления за деня
Нашият кореспондент съобщава: Още предиобед множеството търсещи помощ, които скоро след това вече викаха в хор "своя Грьонинг", имаха голямото щастие да чуят краткото му приветствено слово, отправено към стълпотворението от чакащи. Но аз не искам да разказвам за това, а за лично преживените, неповторими и незабравими часове на късния следобед и вечерта.
Въздухът сякаш беше зареден с едно особено напрежение. По някакви съображения днес, събота, пред Траберхоф и в парка бяха се събрали необичайно много страдащи и любопитни и това напрежение се сгъстяваше с всеки изминал час, когато стана известно, че г-н Грьонинг довечера отново ще говори пред чакащите. На балкона, по терасата и на паркинга вече бяха инсталирани фотоапарати и към мястото продължаваха да се стичат още хора.
Междувременно се информирам за най-новите успешни изцеления, които се чувствам задължен пред читателя и пред кръга около Грьонинг да предам като обективен репортаж, без каквото и да било преследване на сензации
Госпожа Вюрстл от Розенхайм, ул. "Мюнхенска" 42, ми разказа достоверно, че до днес, до обед не е можела да се навежда, нито да вдига краката си от земята поради парализата си. Сияеща от радост след речта на Грьонинг, тя за първи път отиваше към съпруга си без чужда помощ и сега отново може да се навежда, като всеки здрав човек.
После, подобно на г-н Хаас от Мюнхен, една жена от Ендорф, която всички бяхме виждали само легнала, се изправи от инвалидната си количка и направи първите си опити да ходи.
Седнах на масата на един познат, чиято съпруга -киноактрисата Карин ЛЕМБЕК, от Мюнхен-Лайм, забележителна кестенява красавица - бе вече известна на всички "отдавнашни посетители". Тя ми разказа за изцелението от разстояние на продължилата месеци нервна парализа на лявата й ръка, благодарение на телефонен разговор с Грьонинг в 10 ч. сутринта. В момента на пристигането в Траберхоф "излъчването" на Грьонинг започва да й въздейства тъй внезапно и ненадейно, че г-жа Л. усеща как кръвта я облива ту на горещи, ту на студени вълни и тя възкликва: "За Бога, какво става с лявата ми ръка? Вече изобщо не я усещам!" -и със същата тази парализирана ръка, която "не усеща", и която преди не е можела да вдигне дори до масата, бързо докосва без да иска лицето си, а след няколко мига вече напълно свободно може да пипне с нея голямата си лятна шапка. Тогава вътрешното й вълнение избива в порой от сълзи на радост и благодарност, сълзи, правещи излишни всички думи. Едва часове по-късно г-жа Л. успява да стисне ръката на г-н Грьонинг със сърце, преизпълнено с благодарност, обаче великият помощник отклонява скромно благодарността: "Благодарност дължите не на мен, а на нашия Създател, там горе, който ми даде сила, да задействам тази сутрин при разговора със съпруга Ви това изцеление, завършено от Бог в момента на Вашето пристигане, без моята намеса. Помогна Ви Вашата вяра, милостива госпожо!";
Още една дама - г-жа Вагнер от Мюнхен-Лайм, от същия кръг на Лембек, страдаща от 4 години от парализа на лявата страна на тялото, вследствие мозъчна емболия, с незначителни подобрения, бива "засечена от разстояние" в парка - Грьонинг се занимава с нея от помещенията на горния етаж. Ние следим с интерес въздействието, обаче сред гъмжилото наоколо дамата не успява да постигне нужната концентрация. По същите причини и по-късният опит в нощните часове, при личен контакт с майстора, не дава задоволителен резултат, тъй като вътрешната готовност, концентрацията на сетивата и п о в т о р н о т о представяне няколко часа след въздействието от разстояние значително възпрепятстваха.
Тук, както и в още два други случая, бе дадено ярко доказателство, че п о в т о р н о т о нахлуване в личната сфера на г-н Грьонинг - допускайки, че телепатичното въздействие не е дало резултат -е само знак на недоверие към големия лечител.
И ето сега моментът внезапно настъпи. Плътно притиснати, стотици хора стоят там. 19.30 ч. е. Бавно се спускат вечерните сенки. Конете отдавна са изчезнали от заграденото поле и слънцето позлатява красивите сини хребети. Напрежението расте, става непоносимо. Тогава Грьонинг се появява сред овации за малко на балкона и моли за няколко минути търпение, за да се настрои на спокойствие за многото хора, които моли от сърце, те също да се концентрират. Г-н З. от кръга на неговите сътрудници, насочва болните напред, в зрителното му поле, дава тихи наставления, как трябва да се държат: ръцете разтворени върху коленете, да нямат непосредствен допир с никой друг, да се отърсят от мислите за болестта - такива са съветите му. Тъкмо тази заредена с напрежение тишина на очакването, тази вътрешна душевна подготовка за момента на въздействието на Грьонинг с лечебната сила, носи възможно най-големия целителски успех. В тълпата никой не шуква. Невъзможно е да се опише ситуацията и настроението, не може да се предаде тази разтърсваща атмосфера на вяра, в която тези бедни, измъчени хора, с всичките си видими и невидими страдания, очакват момента на изцелението си с повече или с по-малко твърда вяра.
Междувременно минават 15 минути в подготовка за заснемане на документален филм, минути, които си мислиш, че ти се случва да преживееш само веднъж в живота си -тъй наситени са със заредено с енергия очакване, че чувстваш само биенето на собственото си сърце и това на съседа ти. През това време един от сътрудниците на Грьонинг разпитва хората, кой откъде идва. Чуват се имена на селища от всички части и зони на Германия - от Алгой и Швабия, от Кьолн и Франкфурт, от Горна и Долна Бавария, от Боденското езеро и от Ватеркант, дори от Берлин и, разбира се - много местни жители. Особена лична радост достави по-късно на г-н Грьонинг срещата с един негов стар боен другар, който се намираше сред чакащите, с него бяха споделяли фронтовите несгоди в Карелия и Финландия и нерадата участ на руски военнопленници. Още веднъж е отправена молба към множеството, да не задава никакви въпроси на г-н Грьонинг и да се настрои изцяло за това, което той ще говори.
Грьонинг говори на чакащите
Мракът се спусна напълно. От всички страни припламват снимачните лампи, киноапаратите бавно се задействат. Всички други звуци замират напълно и всички погледи се насочват към балкона, на който в 20.15 ч. се появява г-н Грьонинг, обкръжен от своите домакини, сътрудници и изцелени. Следват минути на дълбока тишина, през които великият помощник на човечеството сключва ръце и отправя поглед към небето. После установява пълен контакт с вярващите, потърсили помощ от него, като поглежда развълнуваното лице на всеки един от тях
Сега Грьонинг започва да говори с оня топъл, симпатичен глас, покоряващ безброй люде, изричайки прости и изпълнени с най-дълбока вяра думи:
"Мили търсещи изцеление! Както всеки ден, така и днес тук се намират хора -клети и изтормозени хора, които търсят изцеление и ще го намерят. Но има и такива, които са доведени тук само от любопитството си, отделни люде, които сами си знаят, че са скептици. Усещам това съвсем ясно и ви моля да оставите мислите си настрана, доколкото е възможно и първо сами да се убедите във фактите. Тук не става дума за показни фокуси и за евтини демонстрации на чудеса, този момент е доста сериозен, за да се правят подобни неща и страданието на хората край мен е твърде голямо.
Никого не съм извикал, напротив -помолих ви да изчакате деня, когато можете да получите помощ при добре подредени обстоятелства. Който не вярва в мен, просто няма нужда да идва повече
Знам, че мнозина от вас в този момент вече са на път към изцелението! Имам намерение да остана тук - в Г о р н а Ба в а р и я, и ви моля, имайте търпение, докато ми бъде дадено разрешение за публично лекуване и докато се създадат лечебници. Право на изцеление обаче има само онзи, който носи в себе си Божията вяра За съжаление има хора, които от години са я изгубили или окаляли.
Казвам ви, за да знаете: Единственият лекар, лекарят на всички хора е и си остава нашият Господ Бог! Само Той единствен може да помага. Той обаче помага само на вярващите, които са изпълнени с волята да отхвърлят от себе си старите си мъки. Няма нужда да вярвате в дребничкия Грьонинг, но трябва да ми имате доверие. Не аз желая вашата благодарност - тя се полага единствено на Бог - аз само изпълнявам дълга си!
Понеже вие още не сте освободени от предразсъдъците си, казвам ви да знаете, че можете да оставите страховете и парите си в къщи, но трябва да донесете болестта си и да отделите доста време - неща, които аз ще ви отнема. Всички вие трябва да се отнасяте човешки един към друг - не с омраза и лицемерие, никому да не причинявате нищо лошо и никога да не завиждате. Най-добрият и най-големият подарък в този земен живот не е богатството, не са парите, а здравето, което е по-ценно от всички богатства на Земята. От сътрудниците ми чухте как трябва да се държите, за да усетите върху себе си въздействието максимално. Тук не искам да правя публични изцеления! Първо трябва да знам от достоверен източник, че ми е позволено официално да лекувам. Въпреки това винаги е ставало така, че хора, намиращи се близо до мен, са оздравявали. Няма нужда да ми изреждате болежките си, аз ви виждам отвътре и знам всичко за вас!"
Г-н Грьонинг показа с няколко прости примера силата на своето въздействие, която бе потвърдена с възгласи от множеството и сетне продължи: А сега всеки получи онова, което желаеше да има; и все пак се случи само на о н з и , който се чувства свързан със своя Господ Бог. Искам, започвайки от тук, като изначална клетка - ако всичко стане добре -да създам в най-тясно сътрудничество с лекарите повече лечебници, за да помогна на всички ви. На всички онези, които дойдоха при мен заради своите болни близки, искам да кажа: "Аз вече съм при тях! Като се върнете в къщи ще установите, че болният вече не е същият, не е онзи, когото сте оставили!" Дълго нестихващи аплодисменти изразиха благодарността към самоотвержения човек за думите му.
Двама представители на правителството за Грьонинг
Изведнъж, съвсем неочаквано и спонтанно на преден план излезе Началникът на Мюнхенската полиция П и т ц е р: "Мили жители на Розенхайм! Говоря тук от позицията на моето днешно преживяване. Дойдох тук на първо място като болен човек, но и като баварски служител на реда и наблюдател. Никога през живота си не съм получавал толкова съвършена диагноза, дори и от най-известни професори, както стана тук, за няколко минути, без дори г-н Грьонинг да докосва тялото ми. Аз самият вярвам твърдо в своето изцеление и нося до н а й - в и с ш и т е п р а в и т е л с т в е н и нива отговорността за това, което става тук, независимо дали то влиза или не влиза в сметките на някои господа, знаете кого имам предвид. Най-важното е, че на болните се помага. От четири години съм денонощно на служба и с това си навлякох тежко заболяване, за чието изцеление похарчих напразно половината си състояние. Говоря за себе си и от името на всички вас - и това трябва да се чуе навсякъде, защото аз трябва да остана здрав, заради всички порядъчни хора. Благодаря Ви, г-н Грьонинг за Вашата помощ. Да Ви дари Господ силата да можете да помогнете на всички тези много хора, които идват при Вас със силна вяра и открити сърца.
Имайте и за в бъдеще безрезервно доверие в лечебното изкуство на Грьонинг и помагайте всички да бъдат преодолени и последните пречки. Моят приятел в местния парламент ще се погрижи за това, един ден - може би много скоро - г-н Грьонинг да получи лиценз за лекуване.”
След това думата взе депутатът на Християн-социалния съюз от парламента - Х а г н: "Всъщност не исках да говоря, защото бях твърде скептично настроен към случая Грьонинг и желаех да се убедя лично в това, което става тук. Днес видях такива разтърсващи неща, че нямам думи да ги опиша. Не мога да ви кажа нищо повече. Умолявам всички ви: Вярвайте в призванието на г-н Грьонинг!" Пак избухна вълна от бурни аплодисменти сред възбуденото множество.
