Високата заболеваемост от хронични болести, обусловени от психични фактори

На 30 юни започнахме от начало в Северен Рейн - Вестфалия, а после и в района на Хамбург с прегледите на пациентите, с които е работил Грьонинг и, според чутото – ги бе излекувал. Беше лесно да се каже, но да се направи – съвсем не.

Болните, с които се бе занимавал Грьонинг, се бяха върнали по родните си места. Никой не бе запомнил точно имената и адресите им. Грьонинг бе действал безразборно, като пътуващ лечител в истинския смисъл на думата, и освен разкази, кратки бележки в пресата, твърдения и слухове, нямахме никакъв точен материал за дейността му, дори и от неговите привърженици. Сигурно щеше да се наложи да преодоляваме сериозни трудности, ако някаква чиста случайност не беше ни срещнала в Билефелд с един човек, който още преди нас се бе опитал да си създаде известна представа за действителните успехи на Грьонинг.

Този човек бе окръжният директор на една здравноосигурителна каса на име Ланценрат - умен, делови и далновиден. Беше успял да се добере до "свитата", която се бе образувала около Грьонинг – било то отвярващи, или пък от гешефтари, това в онзи момент все още не можехме да преценим – и след заминаването му за Хамбург, част от тях бяха останали в дома на Хюлзман в Херфорд, където бе работил лечителят. Той бе убеден в способността на Грьонинг да повлиява и да лекува многобройни болести, тъй както и в неговата скромност като личност. Обаче, се опасяваше, че "свитата" би могла да насочи добрите качества на Грьонинг по неверни пътища. От начало самият Ланценрат изпитваше недоверие към нас. Но и тук проф. Фишер бе този, който отвори вратите на групатани и склони Ланценрат да продължи да ни помага и да ни назове случаи, които са му известни, и от чието обстойно преглеждане могат да се направят заключения за сериозността на феномена Грьонинг. Впрочем, мотивите, които бяха отвели Ланценрат в обкръжението на Грьонинг, бяха изключително интересни. И него бе го отвела при Грьонинг болест – болезнено бъбречно страдание. От тогава нямал никакви болки –а вече са изминали два месеца от срещата им. Същевременно, обаче, съдбата на здравноосигурителните каси го бе накарала да потърси връзка с Грьонинг. Разказа ни, че германските здравноосигурителни каси били заплашени от финансов срив, защото се виждали изправени пред истинско море отхронични заболявания, които просто не се лекуват. С това той естествено потвърди нещо, което е добре известно на психотерапевтите, наблюдаващи внимателно нашето време. Втората световна война, с всички причинени от нея стресове, бе оставила истински потоп от болести, имащи в огромната си част душевни причини, но проявяващи се в органични явления, като се почне от безбройните стомашни и ревматични заболявания и се стигне до типичните неврози или парализи. Психолозите създадохаза за тези болести понятието "психосоматични". След паричната реформа статистически можеше да се установи ново нарастване броя на заболяванията, които никога преди не са добивали такива широки мащаби и чиито причини трудно могат да бъдат открити на органично ниво. Фактически, Ланценрат се бе надявал да открие при Грьонинг някакъв лечебен метод, който навярно би могъл да послужи за облекчение на претоварените здравни каси. Ланценрат бе проследил точно значителен брой въздействия и изцеления. От начало той ни отведе при около 20 случая, в които се опитахме за една седмица, чрез внимателни анализи и прегледи, а доколкото беше възможно – и чрез разговори със съответните домашни лекари, да изясним решаващия за нас въпрос: Може ли Грьонинг да изцелява?

На 8 юли се запознахме с резултатите от 20-те прегледа. Сред тези 20 имаше 7 случая, които бяха интересни и дори малко загадъчни, обаче, не даваха ясна представа "за" или "против" Грьонинг. Тъй като от начало се захванахме тъкмо с тези 7 случая, на третия ден от изследванията бяхме склонни да се поддадем на отчаяние. Поне за нас, непрофесионалистите, бе така.

Службата по жилищно настаняване

Единият от случаите бе Клюглих от Билефелд. Човекът – дребен чиновник, бе получил през войната куршум в бъбрека. Раненият бъбрек продължавал да функционира доста ограничено. След войната вторият бъбрек получил силно възпаление, което в последствие напреднало до толкова, че лекуващите лекари са мислели за операция. Имахме на разположение рентгеновите снимки и други изследвания. Преди Петдесетница Клюглих се бе обърнал чрез Ланценрат с писмо към Грьонинг. Той отначало бе "въздействал от разстояние" и бе помолил пациента да наблюдава точно какво ще се случи в тялото му през следващите дни. Клюглих установява повишена активност на бъбреците, доста тъмно оцветяване на урината, а после – прогресиращо облекчение на страданието му.

Лекуващият лекар също констатира подобрение. След това Грьонинг лично посещава Клюглих и подобряването продължава. Клюглих вече не прекарва времето на легло и прави разходки. Обаче, в момента, когато го посетихме и проф. Фишер го прегледа, състоянието му отново се бе влошило. Професорът скоро узна, че заради болестта си Клюглих бе получил от службата по жилищно настаняване още една стая. Заради бързо разпространяващата се новина за "изцелението" му, службата по жилищно настаняване му бе съобщила, че при тези обстоятелства допълнителната стая ще му бъде отнета. В същия ден започва влошаването на състоянието му. Явно не ставаше дума за симулация, а за истинско влошаване, причината за което безспорно беше душевна – именно страхът, че ще загуби стаята, връзката в мислите му между болестта и разполагането със стаята. Разбира се, беше глупост да се говори за някакво изцеление. Научната медицина можеше да каже в този случай, че на Грьонинг само му се бе удало да изтръгне болния от една дълбока летаргия и с това временно да повиши защитните сили на организма му. И с това тя признаваше пряката връзка на лечението на душата при боледуване със съпротивителните сили на организма, обаче, беше права да отхвърли тезата за изцеление. Естествено,остана открит въпросът, какво би могъл да постигне Грьонинг, ако би продължил да работи.

Тя седеше върху касата на своя магазин

Вторият случай бе на г-жа В., също в Билефелд. Тя бе вдовица и притежателка на магазин за велосипеди. От един фотьойл в кухнята, намираща се зад магазина й, тя командваше магазина и семейството. От 15 години страдаше от забележими нарушения при ходенето и отоци отводнянка на краката. Въпреки това, дейността на сърцето и бъбреците бе нормална. Обаче, имаше признаци на упорит ставен ревматизъм. Грьонинг бе седял срещу нея половин час и бе й казал, че скоро ще се подобри. Оттогава тя отново можеше да се разхожда из двора и се чувстваше доста добре. Професорът установи, че отоците бяха съвсем незначителни. Прегледът от лекуващата лекарка също завърши с констатацията за чувствително намаляване на отоците, откакто Грьонинг бе ходил при г-жа В. Обаче, напоследък симптомите отново бяха започнали леко да се интензифицират. И тук ли психическото ободряване и оживяване бе донесло временно облекчение, показващо пак тясната връзка между душевното състояние и болестта? Обаче, за нас това нямаше достатъчна сила на доказателство. Може би и тук имаше надежда за прогресивен и окончателен успех, ако Грьонинг продължеше работата си. Интересна бе констатацията, че г-жа В. От доста години седеше върху касата на магазина си и че натрапливият комплекс, че трябва непрекъснато да я пази, би могъл да доведе до решителност и мулиране на граничещото с парализа увреждане на способността за ходене. Вероятно Грьонинг бе отстранил временно и този комплекс натрапливости, и това все пак си оставаше забележително постижение, за което на един нормален психотерапевт биха били нужни не половин час, а дни и дори седмици. Но и това постижение не бе достатъчно за да се търси нещо толкова необикновено зад личността на Грьонинг, че да можем да настояваме за мащабни клинични експерименти.

Грьонинг й бе дал станиолено топче ...

Накрая имахме и случая Швердв-Билефелд. Тук се касаеше за двама пациенти. За една девойка, дъщеря на дребен чиновник или служител, чиято майка оказваше потискащо въздействие върху дъщерята. И второ – за един човек, притежаващ фабрика и, по всичко личеше, че бе зорко следен от своите алчни за наследството роднини. Мъжът и момичето се бяха впуснали във връзка, която бе довела до сериозни конфликти със семейството му. Тя била подложена на непрестанни упреци от страна на майка си, която не искала и да чуе за тази работа с богатия мъж, защото "от това нищо няма да излезе". Накрая и двамата – мъжът и девойката, се обезкуражили. Разделили се. Тя заболяла от необичайно тежка сърдечна невроза, принудила я да остане на легло. По същото време мъжът претърпял злополука и останал на легло, дори и когато нараняванията отдавна били излекувани. Страстта го тласкала към любимата му. И за да не й се поддаде, той се барикадирал в боледуването си и се криел в леглото си. Грьонинг се занимал със случая. С първото посещение при девойката той предизвикал значително подобрение, така че г-ца Шверд успяла да стане от леглото. После тя посетила Грьонинг и наред с други имена на болни, на които той трябвало да помогне, му споменала и името на фабриканта, без да казва нищо повече за него. Но явно Грьонинг интуитивно долавя истинските взаимовръзки. Той извадил от джоба си пакет цигари и издърпал станиола от него, смачкал го в юмрука си и дал така направеното топче на момичето с повелята да го държи в ръката си дотогава, докато успее да го предаде лично на споменатия мъж. Тогава той щял да оздравее. Г-ца Шверд носила топчето в ръката си 36 часа.

Междувременно, човекът чул от плъзналите навсякъде слухове за успехите на Грьонинг и за даденото на г-ца Шверд указание. Любопитството го измъкнало от леглото и го отвело при нея. Благодарение на това, разкъсаната връзка се възстановила и двамата се усетили отново здрави. На въпроса на проф. Фишер, дали сега те се срещат редовно, момичето заявява: "Да – за съжаление". Същинският конфликт, довел до цялото това нещастие – напрежението между нея и майка й и неговото с роднините му, всъщност не били отстранени – тъй като тя казва "за съжаление", и биха могли след известно време да предизвикат старото състояние.

Впечатлението и от този случай беше заредено с противоречия. Но все пак, Грьонинг и тук бе отстранил за изумително кратко време едно предизвикано от психически комплекс и страдание, със забележителната си дарба да се вживява бе разпознал истинските взаимовръзки и с метода на топчето бе приложил изкусен похват, с който би могъл да се гордее и най-добрият психотерапевт. Той, обаче, не бе обърнал внимание на това, че комплексът-причинител се е запазил. Случаят Шверд бе първият случай, който започна да привлича проф. Фишер на страната на Грьонинг. Дори ако у Грьонинг не би могло да се открие нищо друго необикновено, не може да се отрече, че той притежава изненадваща природна дарба на психотерапевт.

Стачкуващият мотоциклет

Извънредно странен бе тъй нареченият случай Веемайер. Веемайер бе един транспортен предприемач в Херфорд. Деен, як, със здрави нерви, със сигурност не бе от склонните към илюзии люде. Та и той бе потърсил Грьонинг, за да намери помощ за жена си, която лежеше в една клиника в Мюнстер, поради някакво хронично болестно състояние, което не можеше да се констатира с точност. При срещата им Грьонинг му бе обяснил: "Съпругата Ви ще изяви желание след известно време да се прибере вкъщи. Обаче, Вие самият не бива да ходите преди това при нея и да я подтиквате към завръщането й у дома." Както споменахме, Веемайер не беше нито човек, вярващ в ясновидство, нито пък обичаше да му казват как да постъпи. И напук на наставленията на Грьонинг, яхва мотоциклета си и тръгва към Мюнстер при жена си. И тогава се случва странното, което той не може да асимилира: по пътя моторът отказва. В Билефелд го закарва в една ремонтна работилница. Там преглеждат машината най-обстойно, оказва се напълно в ред. Би трябвало да върви. Монтьорът сменя свещите, прави всичко възможно и не може да проумее, защо моторът не тръгва. Безпомощен, казва на г-н Веемайер, че е по-добре да се върне вкъщи. И той си тръгва обратно. В момента, в който поема пътя към Херфорд, мотоциклетът си върви, сякаш никога нищо не му е имало. Веермайер обръща зарадван. И машината мигом спира. Не може да се движи към Мюнстер.

Все още под дълбокото впечатление от тази просто дяволска случка, след известно време Веемайер отива до Мюнстер с влака. Там съпругата му наистина спонтанно изразява желание, веднага да се прибере вкъщи. Тя се чувствала значително по-добре, а и завеждащият отделението лекар обяснява, че вече е приключил с лечението.

Горещият ток
Един необикновен начален успех

На петия ден от нашето издирване преживяхме първата наистина голяма изненада. И от този ден нататък изненадите идваха една след друга, за да ни отведат най-сетне до една случка, която без преувеличение би трябвало да се окачестви като сензация.

Бяхме отишли в Хамбург, понеже Ланценрат знаeше за един случай там, който му изглеждаше особено впечатляващ. Освен това случаят бе добре следен от лекари. Ставаше дума за дъщеричката на един г-н Менд, който държеше авто ремонтна работилница в Хамбург. Детето бе преболедувало от спинален детски паралич, обаче, паралитичните явления в краката бяха останали.

Тук имахме на лице точна, грижливо описана предистория с категорична диагноза. Грьонинг бе процедирал с детето по своя обичаен начин – седейки спокойно насреща му, бавно задавайки въпроси за физическите му усещания, може би леко погалвайки го с ръка. Сетне бе поръчал през следващите дни да продължат да записват точно следващите усещания на детето. Това бе старателно изпълнено и сега проф. Фишер прочете, че то е изпитвало скубещи болки в краката, по посока към кръста. Те се усилвали и после били заменени от нарастваща топлина и интензивно кръвооросяване на парализираните крака. Детето започнало отново да прави движения, които преди не е било в състояние да изпълни. Проф. Фишер прегледа щателно крайниците на момиченцето и установи, че те бяха изненадващо добре кръвоснабдени. Целият този процес му напомняше принципа на "автогенния тренинг", без обаче някому досега да се е удало да го приложи успешно при спинален детски паралич. "Автогенният тренинг" е бил разработен от проф. И.Х. Шулц, тогава доцент по психотерапия в университета в Йена, и е преподаван в Германия. Методите на Шулц по принцип не са нищо друго, освен приложение на древната прословута и тайнствена за всеки европеец практика на индийската йога върху съвременната европейска медицина. Те, обаче, давали възможност на обучените от него лекари, да направляват кръвообращението на пациентите си в определени части на тялото чрез въздействие върху психиката им, което не бива да се бърка с хипнозата. Това, обаче, не винаги им се удавало. И преди всичко, изисквало неколкоседмични усилия, а понякога и месеци, поради което наистина заслужават названието "тренинг". Тук, в случая Менд, Грьонинг бе постигнал начален успех, който бе съвсем необичаен. Дори ако един психотерапевт с медицинско образование би се заел с детето, в най-добрия случай биха му били нужни доста седмици, за да постигне резултата, предизвикан от Грьонинг за половин час. Фишер имаше и един дълъг разговор с хамбургския професор Буркхард, идвамата бяха така завладени от успеха, че проф. Фишер за първи път се изказа, че сега вече е на мнение, че Грьонинг разполага с необикновени психотерапевтични сили, може би и със собствено енергийно излъчване или нещо друго подобно, което би трябвало да се изследва в мащабен клиничен експеримент. Също така, би трябвало да се наблюдава във времето посредством непрекъснато третиране, възможността за повлияване на спиналния детски паралич и последствията му.

Никой лекар не можеше да му помогне

Още на другия ден можахме да преживеем една нова, впечатляваща изненада. Ланценрат ни бе завел при друг пациент на Грьонинг, при г-н Каргесмайер в Бад Йоинхаузен. Човекът беше на 47 години и от две годишната си възраст бе страдал от главоболие, което с течение на годините се бе развило до тежка невралгия на тригеминуса. Това ще рече болки на лицевите нерви, числящи се към най-ужасните страдания, които можем да си представим. Интензивността на тези болки може да подтикне човек към самоубийство. Един нормален лекар почти не може да повлияе на това страдание. Облекчаването на страданието чрез медикаменти си остава незадоволително. В най-отчайващите случаи се правят опити за отпускане на нервите с алкохолни инжекции или просто чрез отделянето им. Във всички тези случаи се касае за тежки интервенции с несигурни резултати. Каргесмайер е бил подлаган на различни операции. Накрая, в една клиника в Мюнстер бяха изчистили с тотална операция сливиците и съседните кухини, защото е имало предположения, че причина за болките в лицето били локализирани там огнища на възпаление. Операцията, обаче, не повлиява ни най-малко на невралгията. Естествено е съществувала възможността, споменатите възпаления да са причинили в началото невралгията. Но след тяхното отстраняване болката си остава "фиксирана" в лицевите нерви, подобно на кошмарните болки, които изпитват хора с ампутиран крайник в нервите на останалата част от него и при това им се струва, че болката преминава по целия крайник, макар той вече да е отстранен. Грьонинг се беше занимавал с Каргесмайер. Бе го накарал да хване здраво главата си с двете си ръце.

След това, Каргесмайер усещал някакъв горещ ток в лицето. Болката останала още няколко дни, но започнала ден след ден да затихва. От четири седмици вече нямал никакви болки.

И тук явно някаква необикновена способност за управляване на кръвообращението бе довела до успех. Навярно действаха и други фактори. Обаче, в този момент това не би могло да играе за нас никаква роля. Досега бяха известни незначителен брой случаи на психотерапевтично третиране на невралгия на тригеминуса. Но и тогава са минавали седмици и месеци, докато се постигне някакъв успех. Грьонинг бе успял да го постигне за един кратък сеанс – безпрецедентно до днес постижение.