Съвременничка Л.Шлютер

Изцеление от глухота, слепота, парализи в Херфорд – излъчването на Грьонинг говореше повече от хиляди думи

Херфорд във Вестфалия бе мястото, където започва дейността на Бруно Грьонинг в голям мащаб. Пресата също го забелязва и съобщава за това. Хиляди търсещи помощ се стичат от близо и далеч, за да преживеят тук помощ и изцеление. Сред многото хора е била г-жа Шлютер със сляпата си свекърва. Тя била доста немощна и постоянно имала нужда от помощ, както при обличане, така и при ежедневния тоалет и т.н. Г-жа Шлютер разказва следното: "Благодарение на едно илюстровано списание научих за многото изцеления. Между другото имаше и снимки, които отразяваха случилото се в Херфорд. Рекох си: "Там трябва да отидеш със свекърва си!"

Притиснати плътно отвсякъде, като сардели, стояхме там сред множеството хора на Вилхелмсплатц, пред дом №7. Вдясно от нас имаше около тридесет души, седящи в инвалидни колички. Всички ние чакахме и чакахме. Никой не говореше. Всички бяха в напрежение и гледаха нагоре към балкона, на който трябваше да се появи Бруно Грьонинг. Беше вече доста късно вечерта. Тогава на балкона се появи някой, за да ни утеши. Каза, че Бруно Грьонинг е още при други търсещи помощ. "Имайте търпение! Бруно Грьонинг със сигурност ще дойде!" И така изтраяхме три дни и три нощи.

Изведнъж Бруно Грьонинг застана там, всички се зарадваха. Той говореше, че всички ние търсим помощ и изцеление и че Бог е най-великият лекар на всички хора. После призова парализираните да станат от инвалидните колички. "Вие можете да ходите! Станете!" Никой не го направи. Бруно Грьонинг отново окуражи сакатите, да имат доверие в Бога и да станат. "Повярвайте, че го можете, станете!"

Тогава те един след друг започнаха да се изправят. Можеха да ходят! Никой не бе в състояние да го проумее. Всички бяха онемели. Хората плачеха при тази гледка. Тогава Бруно Грьонинг рече: "Моля слепите и глухонемите да дойдат при входа на къщата." Тогава отидох там с незрящата ми свекърва, където той, между другото, разговаря и с нея. Там, до входа на сградата, Бруно Грьонинг взе едно около двегодишно глухонямо дете от ръцете на майка му. Помилва го и разговаря с него. По-късно той постави камертон до ухото на детето. То обърна главата си. Съвсем ясно можеше да се види, че сега детето можеше да чува. Друго дете прогледна. Това бяха най-покъртителните сцени, които някога бях виждала в живота си.

Сетне си отидохме отново у дома. Свекърва ми възвърна зрението си дотолкова, че можеше да се движи свободно и сама из къщата. Нейното общо състояние се подобри, така че тя вече нямаше нужда от помощ при обличането и при правенето на ежедневния тоалет.

Бруно Грьонинг бе облечен просто и непретенциозно, като всички. Но въпреки това той излъчваше любов, както никой друг. Човек можеше веднага да му се довери. Просто излъчването му говореше много повече от хиляди думи."