Съвременничката Ани Фрайин Ебнер фон Ешенбах

„Сякаш лекарят трябваше най-напред да свикне с вида на здравата си съпруга.”

През 1950/51 Бруно Грьонинг дълго време е изнасял доклади в общежитието за чужденци Вайкерсхайм в Грефелинг. Ани Фрайин Ебнер фон Ешенбах е посетила някои от тези доклади и писмено е описала различни случки. Ето един пример:

„Веднъж една млада жена със снежнобяло лице бе внесена на инвалидна количка. По време на доклада тя изгуби съзнание и изглеждаше, че е умряла. Бруно Грьонинг хвърли само бегъл поглед към нея и успокои присъстващите около нея, които се бяха притеснили, особено съпруга й, който седеше до нея.

След около половин час тя се събуди, протегна се, имаше червени бузи, слезе от инвалидната количка и тръгна към Грьонинг, все още несигурно, но със сияещо, учудено изражение в очите.

„Хубаво е, добра госпожо, когато човек отново може да стои на собствените си крака и сърчицето да бие отново в нормален ритъм! Но не наваксвайте веднага загубените години – бавно въвеждайте тялото си към задълженията му!”

Когато жената искаше да благодари, Грьонинг й каза: „Благодарете на Бог! Аз съм само негов малък помощник, докажете сега, че сте истинско Божие дете!”

Съпругът, който я доведе, стана и заговори с развълнуван глас: „Г-н Грьонинг, аз съм неин съпруг и съм лекар, за мен съпругата ми бе нелечимо болна, въпреки че опитах много неща. Но тя имаше само едно желание, да дойде при Вас. Аз бях убеден, че тя още по пътя насам ще умре, защото бе тежко сърдечноболна и всяко движение бе свързано с опасност за живота й. Аз съм потресен от това чудо и не мога още да го повярвам!”

Плачейки от радост той изтласка празната инвалидна количка навън и седна с жена си на столовете, после изслуша с нея двучасовия доклад. Често той въпросително поглеждаше жена си, сякаш най-напред искаше да свикне с вида на своята здрава и щастлива жена.”