Свободната воля

Човек решава сам дали да вярва в болестта или в изцелението

Един вътрешен спор

Когато по време на процеса на изцеление настъпят болки, не винаги е лесно да мислиш, че са Regelungen. Мнозина стават несигурни: "Това болки от Regelung ли са или са симптоми на болестта?" Започва един вътрешен спор. Тук се решава дали ще получите изцелението, съответно и колко време ще продължи този процес. Зависи от това, на какво човекът вярва повече – на мисълта за заболяването или на тази за изцелението. Ако продължи да вярва в болестта, ще си я задържи, обаче ако се пребори и запази вярата си в здравето, тогава процесът на оздравяване ще се осъществи докрай. Човек решава сам.

Никой не може да бъде принуден да се излекува, всеки може доброволно да се реши

Това е важен момент в учението на Бруно Грьонинг. Той винаги е изтъквал, че хората имат неприкосновена свободна воля, най-големият подарък, който Бог може да направи на едно живо същество. Тя издига човека от нивото на осъдено създание до статуса на свободно дете, което следва повелите на Отца си не по принуда, а доброволно. Обаче тя му дава и свободната воля да прегреши спрямо Божиите закони.

Бруно Грьонинг уважаваше в най-висша степен свободната воля на човека. Затова той може да помогне само на онзи, който позволява да му се помогне, който е готов да се отдели от болестта. Позволено му е да вземе от страдащия само онова, което той му даде по силата на своята свободна воля. Който се е вкопчил в болестта си, постоянно мисли и говори за нея, ще чака напразно за изцеление. Бруно Грьонинг казва така: "Позволено ми е да помогна на някой човек да намери пътя към доброто, но нямам право да вземам решението вместо него, нито пък да го принуждавам да се придържа към доброто. Всеки сам трябва да намери своя път."

„Regelungen“

Изчистването на тялото може първоначално да предизвика болки

„Regelungen“ са част от процеса на изчистване

Някои хора получават болки при приемането на Heilstroms. Бруно Грьонинг окачествява това явление като "Regelung". То е признак за започващата промяна в тялото. Болките от Regelung не бива да се сравняват с онези на болестта. Те са предизвикани от благотворящия ток и са израз на почистването на заболелите органи. Курт Трамплер (изцелен, временно сътрудник на Бруно Грьонинг, журналист и автор на книги) пише за това: "И болките на регулацията понякога объркват доста търсещите помощ. Тази регулационна болка трябва да я има." Често когато е започвала такава болка на регулацията, отделни хора са се опасявали, че е настъпило връщане на болестта. Обземал ги е страх и са казвали: Сега е още по-лошо, хайде да отидем на лекар. Грьонинг: "Затова Ви обръщам внимание, когато дойде регулиращата болка, да я изтърпите. Няма да се случи нищо лошо, само това, че човекът ще оздравее."

Формата на регулациите може да бъде доста разнообразна. Болките могат да бъдат подобни на онези при болестта, понякога дори и по-силни. Но биха могли да се проявят и по съвсем различен начин. Това е специфично при всеки отделен случай, понеже всяко човешко тяло реагира индивидуално на благотворящия ток.

Регулиращата болка не може да бъде спестена на хората. Тя е част от процеса на очистване, при който замърсяването, настъпило чрез болестта, бива отстранено от тялото по духовен път.

Процесът на Regelung

Бруно Грьонинг обяснява явлението Regelungen с примера за една замърсена кана за мляко. Той пита какво следва да се направи, когато вкиснатото, вмирисано мляко трябва да се замени с ново. Отговорът е ясен: Първо трябва да се излее разваленото, после да се почисти каната. Съвсем същото – в преносен смисъл – е при човека. Ако приемем, че тялото е каната, болестта – вкиснатото, а здравето – хубавото мляко, то тогава човек първо в мислите си трябва да се отдели от болестта – да излее разваленото мляко. След това тялото бива почистено от "мръсотията" на болестта – това са Regelungen. Едва в изчистения съд може да се налее прясното мляко – здравето навлиза в човека.

В друг образен пример той сравнява човека с фруктиера: "Вземете един съд, който е пълен все едно с какво, хайде да речем – с плодове, които са стояли няколко дни, т.е. никой не ги е поглеждал, не се е погрижил за тях и те са се развалили. Вие повече не можете да се насладите на тези плодове. И ако сега дойде някой и иска да Ви даде нови, здрави плодове, би било голяма глупост да сложите новите, здравите плодове върху развалените, защото и хубавите ще преминат скоро в същото състояние, в което вече са лошите. Ако искате да запазите здравите плодове, тогава първо трябва да изхвърлите лошите, нездравите, които вече не стават за ядене; но не само това, необходимо е още да се почисти тази фруктиера, като такава и тогава да приеме здравото. Сравнете това – фруктиерата, със своето тяло, плодовете – с Вашите болни органи, а здравото е онова, което се надявате да получите, обаче е невъзможно, ако не можете да изхвърлите лошото, т.е. в този случай – ако се занимавате с болестта си."

„Einstellen“

Правилно положение на тялото и духа за приемане на божествения Heilstrom

Бруно Грьонинг наричаше Heilstrom духовната сила, която задейства изцелението. Как обаче човек може да приема в себе си Heilstrom, как да се отвори за Божията сила? Бруно Грьонинг препоръчваше на търсещите помощ следната поза при седене: да не се кръстосват ръцете и краката, а дланите, отворени нагоре,.да се поставят върху бедрата. Наред с тази външна страна е важно, да се изключат всички притесняващи мисли и да се концентрираме изцяло върху онова, което става в тялото. Една отворена, продиктувана от вярата духовна нагласа е основната предпоставка. По този начин човек може да се отвори за навлизането на благотволящата сила. Бруно Грьонинг казваше: "Бог ни дава всичко добро, ние трябва само да приемем в нас всичко това Негово, това, което Той ни изпраща. Хайде, направете го!"

Защо положението на тялото е толкова важно, обяснява по следния начин: "Онези, които имат все още напълно подвижно тяло, толкова обичат често да го сгъват неестествено, а това също е сила – силата на навика. Крак върху крак, сигурно понякога може да заеме по-свободна, неприлична поза, т.е. от време на време да поопъне тялото си, но нека това не бъде, когато иска да приема доброто, Божието. Тогава би трябвало да е свободен, с отворени длани, със свободни ръце, трябва да седи или да стои!"

Курт Трампер (изцелен, временно сътрудник на Бруно Грьонинг, журналист и автор на книги) пише в книгата си Великият обрат:"Наред с вътрешната подготовка е важна [. . .] и една наглед малка, но въпреки това доста значима външна нагласа. Човек трябва да седне със свободен гръб и да не кръстосва нито краката, нито ръцете си. Допирането една в друга на ръцете предизвиква, според схващането на Бруно Грьонинг, късо съединение на жизнения ток в горната част на тялото, допирането на краката или пък кръстосването им води до същата неприятност в долната му част. Който прави по навик такива грешки, би могъл, погледнато в по-далечна перспектива, да си навлече доста неприятни болести."

Да се наблюдава какво е усещането в собственото тяло

Съзнателното приемане на силата Бруно Грьонинг нарича "настройване". Човекът "се настройва" за приемането на благотворящия ток. Къде и кога става това, не е от решаващо значение. Важното е само той да има покой, да изключи всички притесняващи го мисли и да наблюдава прецизно, какво се случва в тялото му. Бруно Грьонинг постоянно е питал своите слушатели го какво усещат.

"Трябва само да се настройвате за това, да приемете истинското, Божественото излъчване, по-добре казано: да го достигате. Как да достигнете това излъчване, ще установите сами. Но пак ще Ви кажа, то ще стане едва тогава, когато се отнесете с истинско уважение към тялото си, когато внимавате, какво става в него, не толкова около него, а сомо в него, във Вашето собствено тяло.е върху случващото се в собственото Ви тяло."

Всеки човек може да почувства Heilstrom в собственото си тяло. Един усеща мравучкане, друг студен или топъл душ. Трети пък движи ръцете или краката си, четвърти се тресе. Така Heilstrom предизвиква у отделните хора най-различни реакции.

„Heilstrom“

Жизненият ток от Божествения извор на сила

Грьонинг като „Tрансформатор“ между „Eлектроцентралата“ Бог и „електрическата крушка“ човек

Бруно Грьонинг окачествява самия себе си като посредник на една духовна сила, идваща пряко от Бога и предизвикваща изцеление. Тази Божия сила той е нарекъл "благотворящ ток".

За да обясни същината на благотворящия ток, той си служи с един образ. Сравнявал Бог с електроцентрала, а човека – с крушка. Както крушката може да изпълни предназначението си, само когато я достигне тока от електроцентралата, така и човекът може да живее в Божия ред, ако се захранва с Божията сила. За себе си Бруно Грьонинг е отреждал задачата да бъде "трансформатор". Той преобразува безкрайно мощните Божии енергии по такъв начин, че всеки човек да получи само толкова, колкото е в състояние да приеме. Неговата способност да приема силата е била неограничена. Така например в Траберхоф край Розенхайм е било възможно хиляди хора да усещат едновременно благотворящата сила и да се стигне до големи масови изцеления.

Когато се скъсва връзката между Бог и човек

Бруно Грьонинг обясняваше, че изначално е била възможна директна връзка между "електроцентралата" Бог и "приемника" човек. Хората са живели на Земята като Божии чеда в най-висше единство със своя Отец. Но отвръщайки се от Бога, изпадат от Божия ред и остават изложени на мизерията и нещастието. Връзката между Бог и човек е била разкъсана. С времето се е образувала една все по-дълбока пропаст, над която хората не са могли със собствени сили да прехвърлят мост.

По моста над пропастта между Бог и човек към ново чувство на жизнерадост

Бруно Грьонинг отбелязва: "И понеже човек не е могъл вече да се върне на истинския, на Божия път, тъй като мостът, водещ към него, е бил взривен, той бил смазан от бремето на грижите и се е лутал без посока, затова аз построих мост към този истински, Божи път, изградих го отново, и ако Вие използвате този мост, ако вървите по него, ще излезете на Пътя, на Божия път, където самите Вие вече ще имате връзката с великата, единствената, Божия "електроцентрала", откъдето ще получавате действителия, истинския, Божествен жизнен ток, за да можете и нататък да продължите да живеете добре, преди всичко в добро здраве."

"А който премине по този мост и продължи да върви по истинския, Божия път, той ще има съвсем друго усещане, ще се удивлява на всичко, което е там, което досега не е могъл да проумее. Именно там ще получите действителна връзка с великото, Божие Творение."

Който следва учението на Бруно Грьонинг и се отвори за Божията сила, ще почувства Heilstrom в собственото си тяло. В него ще нахлуе едно съвсем ново усещане за живота: болките, грижите и недоимъка ще отстъпят, в него ще се заселят здравето, хармонията и радостта. Ще започне да осъзнава, че Бог не седи на трон, високо над звездите, като безкомпромисен съдник, а като любящ баща е при хората и желае да им помага. Пропастта е преодоляна. Човекът ще изживее отново изначалното състояние.

Големият обрат

Да се отделиш от болестта и да вярваш в здравето

Ако се занимаваш мисловно с болестта, означава, да я задържиш

Бруно Грьонинг непрестанно призовава хората към "голям обрат". Съветва ги да прилагат на дело вярата в доброто и да се откажат от лошите навици.

На първо място той приканва хората да не мислят за болестта. Винаги е изтъквал, че болестта идва от злото и е самото зло. Да се занимаваш с нея означава да се занимаваш със злото. Това препятства процеса на изцеление и дори може да го направи неосъществим. "Който се занимава с болестта, той я държи здраво и блокира пътя на Божията сила."

Човекът трябва да се отдели от болестта, да не я приема като своя собственост, а да вижда в нея нещо лошо. "Болестта не принадлежи на човека!"

Да отдадеш болестта на Бруно Грьонинг

Бруно Грьонинг предлага на хората да вземе болестите им: "Дайте ми болестите и грижите си! Сами няма да се справите с тях. Ще ги нося вместо Вас. Но ми ги дайте доброволно, аз не искам да ги открадна!"

"Ако освободите болестта, така че да мога да я взема от Вас, това е добре. Ако се вкопчите в нея, тогава и аз не бива да правя нищо. Седмата заповед го забранява: "Не кради!" Ако отнема силом болестта от човека, ще извърша грях. Не бива да крада! Който обича болестта си, той я държи здраво в себе си, който може да я забрави, от него ще я отнема, защото той я дава не само в мислите си, но и на дело. Трябва да се вслушате в думите ми! Аз не искам да Ви влияя. Ако отдадете болестта си доброволно, тогава ще взема от Вас всичките Ви страдания!"

Най-напред човек трябва да предизвика вътрешен обрат в себе си

Колко важен е според Бруно Грьонинг вътрешният обрат на отделния човек, става ясно от следния откъс от книгата Големият обрат от Курт Трамплер (изцелен, съвременник и сътрудник на Бруно Грьонинг, журналист и автор на книги): „И в лични разговори често съм чувал от Бруно Грьонинг категоричната констатация, че той носи отговорност пред Бога, да осъществи "изцеление чрез чистата Божия сила" само на ония страдащи, които поне имат добрата воля да живеят според Божия закон, и да изключи от изцелението онези, които не са готови да изоставят злото. "Аз бих могъл" – казваше той – "да осъществя и масово изцеление, като изрека: Всички болни от един град или от една провинция да оздравеят! Но с това няма ли да загубим повече, отколкото бихме спечелили? Биха ли били тогава готови за обрат лошите сред болните? Няма ли само да злоупотребят със спечеленото отново здраве? Не! Първо човек трябва да постигне в себе си вътрешен обрат, първо трябва да е готов да изхвърли сатанинското от себе си и да намери пътя към Бога. Едва тогава ще е достоен да бъде изцелен."

Изначално човек не е бил болен

Следните думи на Бруно Грьонинг поясняват това изказване и обясняват възникването на болестите:

"Как изобщо се е стигнало дотам, човек да се разболее? Първосътвореният човек не е бил болен. Хората са ставали лоши, все по-лоши с всяко следващо поколение. Лошотията се е разраснала толкова много, че скоро няма да бъде възможно да се живее. Кавги и скандали дори в семействата, между народите повече война, отколкото мир! Грижите донесоха на човечеството душевните страдания и те пуснаха тъй дълбоки корени, че хората неизбежно се разболяха. Единият натоварва душевно другия. Хората са деформирани, отдалечили са се от естественото, мнозина са загубили вярата в Бога. Обаче който се отклони от Божия път, той се разделя и със здравето си."

Ако човек иска да си възвърне здравето чрез Бруно Грьонинг, трябва да бъде готов да се раздели с "лошотията". Трябва да обърне гръб на лошото, на болестта, да се отдели от тях, да не мисли повече: "моята астма, моят ревматизъм и т.н." Това не винаги е лесно. То изисква вътрешна промяна. Човек трябва коренно да промени мисленето си. Не трябва да мисли, както е привикнал, за болестта, а да вярва в здравето. Трябва да приеме вярата, че дори и неизлечимите страдания са лечими.

„Аз не мога да бъда разбран с разума“

Какво е очаквал Бруно Грьонинг от търсещите помощ! Не се ли противи всяка логическа мисъл да приеме сериозно такъв призив? Как деформирани от ревматизъм стави ще бъдат приведени отново в ред, как парализираните крайници ще станат способни да се движат? Как e възможно да се дадат на Бруно Грьонинг болестите, без той да предприеме ни най-малки терапевтични мерки, дори без да му се описва страданието? Не е ли това обида за всеки трезвомислещ човек?

На практика това, което Бруно Грьонинг е очаквал от хората, е коренен обрат, но означава все пак да се изостави всяко научно, насочвано от разума мислене и да възприеме вярата в нещо висше. Неговото учение почива на съвсем други принципив сравнение с обичайното за времето ни логично мислене, произтичащо от материалистичния дух на епохата. Поради това той често е казвал: "Чрез разума със сигурност няма да ме разберете."

Причината за болестите

Когато липсва връзката с божествения извор на сила

Болестта не е случайност

Доста хора живеят днес с убеждението, че едно заболяване е нещо случайно, което се появява изведнъж и връхлита човек сякаш от нищото. Бруно Грьонинг казва в опровержение на това: "Колкото повече човек се отдалечава от Бога, съзнателно или несъзнателно, толкова по-малко живот се съдържа в тялото му, така че в него има едва толкова живот, че органите му да реагират, както той решава. Той вече не може да върви през живота с пълна сила. Отклонил се е от този източник на сила. И в края на краищата е загубил връзката с великия, Божи извор на енергия. Той вече не е в състояние да приема Божията сила в себе си. И така той, тялото му, се е превърнало в развалина."

Между Бог и човек е възникнала голяма пропаст

Бруно Грьонинг описва по следния начин, как човек може да се върне към здравето: "Бог е сътворил човека красив, добър и здрав. И Той иска да е такъв. Първоначално хората са били напълно свързани с Бога, тогава е имало само любов, хармония и здраве, всичко е било едно. Но когато първият човек се вслушва в гласа, който говори извън това единство, и прави онова, което е чул, връзката се разкъсва и оттогава Бог е тук, а човекът там. Между Бога и човека възниква дълбока пропаст. Там вече няма връзка. Човекът – оставен да разчита само на себе си – може да бъде вярващ и да се моли, но по своя житейски път бива спохождан от злото и влачен надолу. Вие, по Вашия жизнен път, сте стигнали там, там долу. Преживявате нещастие, болки, неизлечими страдания. Казвам Ви: Не слизайте още по-надолу, аз Ви призовавам към голям обрат! Излезте горе и ще построя за Вас мост над пропастта! Преминете от пътя на страданието на Божия път! По него няма нещастие, нито болки, нито нелечими болести – там всичко е добро. Този път води обратно към Бога!"

Учението на Бруно Грьонинг

Помощ и изцеление по духовен път

Учението на Бруно Грьонинг изхожда от влиянието на духовните сили върху човека. Влиянието на тези сили е по-голямо, отколкото това се приема от повечето хора.

Човекът като „батерия“ – за да изпълнява задачите си, трябва непрекъснато да приема нови жизнени енергии

Бруно Грьонинг сравнява човека с батерия. В ежедневния живот всеки отдава от своята сила. Обаче необходимата нова жизнена енергия често не се приема в достатъчно количество. Така както изтощената батерия не е в състояние да функционира, така и едно обезсилено тяло не може да изпълнява своите задачи. Последствията са отпадналост, нервност, депресии и накрая болести.

Бруно Грьонинг даваше обяснения, как отделният човек може да се сдобие отново с енергии. Вярата в доброто е също така предпоставка за това, както и волята да бъдеш здрав. Навсякъде човек е заобиколен от целебни вълни, които трябва само да приеме. Според Бруно Грьонинг няма нелечима болест, което се потвърждава от проверените от лекари съобщения за успех. Изцеленията стават само по духовен път и при това не са обвързани с материалното тяло на Бруно Грьонинг.

Как човек да приема най-добре Heilstrom

За да приеме този Heilstrom търсещият помощ седи с отворени ръце. Ръцете и краката не са кръстосани, за да не се спре протичането на Heilstrom. Мислите за болести и грижи действат като пречка, в замяна на това мислите за нещо хубаво помагат много.

Когато Heilstrom протича през тялото, среща органите, които са обременени с болести, и започва там своето почистващо действие. При това може да се стигне до болки, които са сигнал за изчистване на тялото. Тъй като болестта по същество не е желана от Бога, тя бива постепенно оттласкана. Това може в отделни случаи да стане и спонтанно. При това е необходимо човек да не се занимава в своите мисли с болестта, а да вярва, че за Бог няма нищо "нелечимо".

И за да продължат да бъдат и след това здрави, приятелите на Бруно Грьонинг се настройват ежедневно за приемане на Heilstrom. Здравото тяло създава базата за живот в съзвучие със себе си, с другите хора и с природата.

Бруно Грьонинг дава на хората учение

Целта на Бруно Грьонинг е да направи от всеки жизнерадостен човек, освободен от телесни и душевни обременености.

Затова Бруно Грьонинг казва дословно: "Това мое учение е истинска житейска мъдрост, според която вече живеят доста от моите приятели и са пожънали успех с нея. Чрез възприемането му у тях настъпи пълен обрат, който дори в много случаи доведе до успех по отношение на здравето."

Стремежът на Бруно Грьонинг е бил насочен само към една цел: да помага на страдащите. На тях той е дал за житейския им път своето учение, което не се базира на интелектуални разсъждения, а е резултат от интуитивното усещане на духовните закономерности. Който се занимава по-отблизо с него, ще открие една неподозирана комплексност и ще осъзнае, че то отива далеч зад пределите на лечителския аспект, където човек получава не само телесно, но и душевно здраве. Той призоваваше хората да вярват в доброто и да го претворяват в дела.

Снимки и цитати

Снимки от живота на Бруно Грьонинг

Цитати

Най-важното от докладите на Бруно Грьонинг

Гласове за Бруно Грьонинг

Изтъкнати личности вземат отношение към личността на Бруно Грьонинг

Съвременничката Ани Фрайин Ебнер фон Ешенбах

„Сякаш лекарят трябваше най-напред да свикне с вида на здравата си съпруга.”

През 1950/51 Бруно Грьонинг дълго време е изнасял доклади в общежитието за чужденци Вайкерсхайм в Грефелинг. Ани Фрайин Ебнер фон Ешенбах е посетила някои от тези доклади и писмено е описала различни случки. Ето един пример:

„Веднъж една млада жена със снежнобяло лице бе внесена на инвалидна количка. По време на доклада тя изгуби съзнание и изглеждаше, че е умряла. Бруно Грьонинг хвърли само бегъл поглед към нея и успокои присъстващите около нея, които се бяха притеснили, особено съпруга й, който седеше до нея.

След около половин час тя се събуди, протегна се, имаше червени бузи, слезе от инвалидната количка и тръгна към Грьонинг, все още несигурно, но със сияещо, учудено изражение в очите.

„Хубаво е, добра госпожо, когато човек отново може да стои на собствените си крака и сърчицето да бие отново в нормален ритъм! Но не наваксвайте веднага загубените години – бавно въвеждайте тялото си към задълженията му!”

Когато жената искаше да благодари, Грьонинг й каза: „Благодарете на Бог! Аз съм само негов малък помощник, докажете сега, че сте истинско Божие дете!”

Съпругът, който я доведе, стана и заговори с развълнуван глас: „Г-н Грьонинг, аз съм неин съпруг и съм лекар, за мен съпругата ми бе нелечимо болна, въпреки че опитах много неща. Но тя имаше само едно желание, да дойде при Вас. Аз бях убеден, че тя още по пътя насам ще умре, защото бе тежко сърдечноболна и всяко движение бе свързано с опасност за живота й. Аз съм потресен от това чудо и не мога още да го повярвам!”

Плачейки от радост той изтласка празната инвалидна количка навън и седна с жена си на столовете, после изслуша с нея двучасовия доклад. Често той въпросително поглеждаше жена си, сякаш най-напред искаше да свикне с вида на своята здрава и щастлива жена.”

Съвременничката Г.Клаузен

Изцеление от дългогодишни болки в краката

През петдесетте години живеех до авиобазата в Ютерзен. Един ден Бруно Грьонинг мина край нашия прозорец и децата ми го показаха. Познавахме г-н Грьонинг от вестника. В момента, когато го видяхме от прозореца, си помислих: "Къде ли отива?" Като видях, че влиза у съседката ми, изтичах след него и почуках. Научих, че тя е сестра на Бруно Грьонинг. Заведоха ме в кухнята и ме поканиха да седна на масата срещу него. Сестра му седна между нас на широката страна на масата. Бруно Грьонинг ме помоли да седя съвсем спокойно, без да кръстосвам ръцете и краката си, и да обърна внимание на онова, което усещам. Той каза: "Поемете толкова ток, колкото можете!" Тогава за свое учудване – защото той седеше на другата страна на масата – усетих в ръцете си нещо като вятър, сякаш някой духаше в шепата ми. Мога да свидетелствам за това. След това сестра му изведнъж неочаквано почувства болки в крака и извика: "Ау, ау, ау!"

Помислих си: "Това са моите болки, които винаги са ме тормозили." По онова време имах усещането, от години, сякаш кракът ми вече не е моят, сякаш е само залепен за мен. Лекарската помощ също не успя да ме освободи от тези пристъпи на болка.

Възкликнах на глас: "Това са моите болки, винаги имам такива болки!" Бруно Грьонинг изрече в отговор само две думи: "Имали сте!" В този момент болките на сестра му изчезнаха и аз отново усетих крака си напълно нормален. Бях свободна, нямах вече болки, кракът ми си беше пак моят и оттогава нататък спрях да куцам. Сега бях здрава и останах такава.

Бруно Грьонинг не поиска пари, напротив, той ми даде още и едно листче станиол, на което бе написано: "Бог да благослови всичките Ви пътища!" Гостуването продължи половин час и след него се върнах напълно здрава в своето жилище.

Съвременникът Готфрид Калц

„Новината „Тя може да ходи!” се разпространи като пожар!”

Майката на мой колега бе прикована към инвалидната количка вече 25 години. Когато стана дума за Бруно Грьонинг аз казах: "Опитай, покани човека да дойде . . " Мисля, че това бе през 1956 г. Те се свързаха с Бруно Грьонинг и той се съгласи да ги посети един предиобед.

Когато се появи, неколцина познати на семейство В. също бяха дошли от любопитство. Вдигнаха възрастната г-жа В. от леглото и я поставиха в инвалидната количка в хола, пред Бруно Грьонинг. Никой не биваше да остава в стаята, всички трябваше да излезем.

Там останаха само възрастната г-жа В. и г-н Грьонинг. Ние останалите, напрягахме слух пред вратата на хола, дали ще успеем да доловим нещо. Изведнъж чухме силно и ясно думите на Бруно Грьонинг: "Стани и ходи . . ." Мога да се закълна, че възрастната жена преди не можеше да направи и крачка! След тези думи нищо вече не бе в състояние да ни задържи пред вратата. Отворихме я веднага и видяхме, че възрастната г-жа В. сега можеше да върви. Съпругата на колегата ми искаше да помогне на свекърва си като й държи ръката, но Бруно Грьонинг каза, че г-жа В. може да ходи сама. Тя наистина бе станала и проходила, свободно, съвсем сама! Очите на всички ни бяха насълзени, не беше за вярване, но ние го преживяхме и видяхме със собствените си очи!

Бруно Грьонинг не бе хипнотизирал възрастната г-жа В., дори не бе я докоснал, нищо подобно. Само я бе гледал настойчиво в очите и бе й казал: "Стани . . ." И ето че тя проходи.

Тогава си помислих: "Дали наистина има Бог?" В стаята нямаше нито един, който да не плаче от радост. Беше просто вълнуващо преживяване. После Бруно Грьонинг каза: "Сега можете да ходите."

Г-жа В. стана главна тема на разговорите в квартала. Това бе сензация. Новината се разнесе наоколо като пожар: "Тя може да ходи!" За доста кратък период надойдоха около 200 души и искаха да видят как г-жа В. върви самостоятелно. Тя се разходи нагоре и надолу по улицата и показа на хората.

Бруно Грьонинг не поиска пари за идването си. Мога да кажа за него само добри неща, той имаше много особено излъчване. Изцелението на г-жа В. остана трайно.