Съвременничката Ани Фрайин Ебнер фон Ешенбах

„Сякаш лекарят трябваше най-напред да свикне с вида на здравата си съпруга.”

През 1950/51 Бруно Грьонинг дълго време е изнасял доклади в общежитието за чужденци Вайкерсхайм в Грефелинг. Ани Фрайин Ебнер фон Ешенбах е посетила някои от тези доклади и писмено е описала различни случки. Ето един пример:

„Веднъж една млада жена със снежнобяло лице бе внесена на инвалидна количка. По време на доклада тя изгуби съзнание и изглеждаше, че е умряла. Бруно Грьонинг хвърли само бегъл поглед към нея и успокои присъстващите около нея, които се бяха притеснили, особено съпруга й, който седеше до нея.

След около половин час тя се събуди, протегна се, имаше червени бузи, слезе от инвалидната количка и тръгна към Грьонинг, все още несигурно, но със сияещо, учудено изражение в очите.

„Хубаво е, добра госпожо, когато човек отново може да стои на собствените си крака и сърчицето да бие отново в нормален ритъм! Но не наваксвайте веднага загубените години – бавно въвеждайте тялото си към задълженията му!”

Когато жената искаше да благодари, Грьонинг й каза: „Благодарете на Бог! Аз съм само негов малък помощник, докажете сега, че сте истинско Божие дете!”

Съпругът, който я доведе, стана и заговори с развълнуван глас: „Г-н Грьонинг, аз съм неин съпруг и съм лекар, за мен съпругата ми бе нелечимо болна, въпреки че опитах много неща. Но тя имаше само едно желание, да дойде при Вас. Аз бях убеден, че тя още по пътя насам ще умре, защото бе тежко сърдечноболна и всяко движение бе свързано с опасност за живота й. Аз съм потресен от това чудо и не мога още да го повярвам!”

Плачейки от радост той изтласка празната инвалидна количка навън и седна с жена си на столовете, после изслуша с нея двучасовия доклад. Често той въпросително поглеждаше жена си, сякаш най-напред искаше да свикне с вида на своята здрава и щастлива жена.”

Съвременничката Г.Клаузен

Изцеление от дългогодишни болки в краката

През петдесетте години живеех до авиобазата в Ютерзен. Един ден Бруно Грьонинг мина край нашия прозорец и децата ми го показаха. Познавахме г-н Грьонинг от вестника. В момента, когато го видяхме от прозореца, си помислих: "Къде ли отива?" Като видях, че влиза у съседката ми, изтичах след него и почуках. Научих, че тя е сестра на Бруно Грьонинг. Заведоха ме в кухнята и ме поканиха да седна на масата срещу него. Сестра му седна между нас на широката страна на масата. Бруно Грьонинг ме помоли да седя съвсем спокойно, без да кръстосвам ръцете и краката си, и да обърна внимание на онова, което усещам. Той каза: "Поемете толкова ток, колкото можете!" Тогава за свое учудване – защото той седеше на другата страна на масата – усетих в ръцете си нещо като вятър, сякаш някой духаше в шепата ми. Мога да свидетелствам за това. След това сестра му изведнъж неочаквано почувства болки в крака и извика: "Ау, ау, ау!"

Помислих си: "Това са моите болки, които винаги са ме тормозили." По онова време имах усещането, от години, сякаш кракът ми вече не е моят, сякаш е само залепен за мен. Лекарската помощ също не успя да ме освободи от тези пристъпи на болка.

Възкликнах на глас: "Това са моите болки, винаги имам такива болки!" Бруно Грьонинг изрече в отговор само две думи: "Имали сте!" В този момент болките на сестра му изчезнаха и аз отново усетих крака си напълно нормален. Бях свободна, нямах вече болки, кракът ми си беше пак моят и оттогава нататък спрях да куцам. Сега бях здрава и останах такава.

Бруно Грьонинг не поиска пари, напротив, той ми даде още и едно листче станиол, на което бе написано: "Бог да благослови всичките Ви пътища!" Гостуването продължи половин час и след него се върнах напълно здрава в своето жилище.

Съвременникът Готфрид Калц

„Новината „Тя може да ходи!” се разпространи като пожар!”

Майката на мой колега бе прикована към инвалидната количка вече 25 години. Когато стана дума за Бруно Грьонинг аз казах: "Опитай, покани човека да дойде . . " Мисля, че това бе през 1956 г. Те се свързаха с Бруно Грьонинг и той се съгласи да ги посети един предиобед.

Когато се появи, неколцина познати на семейство В. също бяха дошли от любопитство. Вдигнаха възрастната г-жа В. от леглото и я поставиха в инвалидната количка в хола, пред Бруно Грьонинг. Никой не биваше да остава в стаята, всички трябваше да излезем.

Там останаха само възрастната г-жа В. и г-н Грьонинг. Ние останалите, напрягахме слух пред вратата на хола, дали ще успеем да доловим нещо. Изведнъж чухме силно и ясно думите на Бруно Грьонинг: "Стани и ходи . . ." Мога да се закълна, че възрастната жена преди не можеше да направи и крачка! След тези думи нищо вече не бе в състояние да ни задържи пред вратата. Отворихме я веднага и видяхме, че възрастната г-жа В. сега можеше да върви. Съпругата на колегата ми искаше да помогне на свекърва си като й държи ръката, но Бруно Грьонинг каза, че г-жа В. може да ходи сама. Тя наистина бе станала и проходила, свободно, съвсем сама! Очите на всички ни бяха насълзени, не беше за вярване, но ние го преживяхме и видяхме със собствените си очи!

Бруно Грьонинг не бе хипнотизирал възрастната г-жа В., дори не бе я докоснал, нищо подобно. Само я бе гледал настойчиво в очите и бе й казал: "Стани . . ." И ето че тя проходи.

Тогава си помислих: "Дали наистина има Бог?" В стаята нямаше нито един, който да не плаче от радост. Беше просто вълнуващо преживяване. После Бруно Грьонинг каза: "Сега можете да ходите."

Г-жа В. стана главна тема на разговорите в квартала. Това бе сензация. Новината се разнесе наоколо като пожар: "Тя може да ходи!" За доста кратък период надойдоха около 200 души и искаха да видят как г-жа В. върви самостоятелно. Тя се разходи нагоре и надолу по улицата и показа на хората.

Бруно Грьонинг не поиска пари за идването си. Мога да кажа за него само добри неща, той имаше много особено излъчване. Изцелението на г-жа В. остана трайно.

Съвременничката Криста Хинц

Инвалид от войната скача през оградата

От една позната чух за дейността на Бруно Грьонинг в Траберхоф. После и аз заминах за два дни там. При пристигането ми в конезавода имаше най-малко десетина-двадесет хиляди души. Бруно Грьонинг още не се виждаше. Чакахме го няколко часа.

После той дойде и заговори на хората от балкона. Аз усетих наелектризиране и вибриране, мравучкане по цялото си тяло. Други хора също се движеха, крайниците им здравата подскачаха. Не бих могла да повярвам, че е възможно такова нещо, ако не бях го преживяла лично. Някои присъстващи започнаха да викат: "Не ми трябва вече бастун!" и: "Аз отново мога да ходя!"

Тълпата бе много гъста, но въпреки това си запробивах път през нея, защото онова, което ставаше тук, ме заинтригува изключително много.

Червенокръстци помагаха на един мъж да се изправи, защото той лежеше на груби дъски. Вдигаше ръце, търсейки помощ, пот се стичаше по цялото му тяло. Запитах го какво му е, а той отвърна: "Инвалид съм от войната." По-късно този човек се изправи в цял ръст до мястото, където бе лежал.

После видях да плаче един дядо, който бе там с осемгодишното си внуче. Момченцето не можело да ходи. Бяха сковали количка, от обикновени дъски, за да докарат детето тук, в Траберхоф, при Бруно Грьонинг. Старецът ми разказваше през сълзи, че внукът му отново може да ходи.

Друг човек прескочи през оградата и аз му казах: "Е, май не попаднахте където трябва!" На това той отговори: "В неделя все още бях сакат, ходех с патерици." Пет дни по-късно същият този човек прескачаше огради! Той излъчваше огромно щастие и ми показа документа си за инвалид от войната.

На това място срещнах и един възрастен човек. Беше в инвалидна количка. Бе загубил изцелението си. Хората твърдели, че изцеленията нямало да са трайни и че Грьонинг бил шарлатанин. Той беше повярвал на тези думи.

Хората стояха там денем и нощем. През цялото време, прекарано в конезавода, не усетих никакъв глад. Тълпата не изпадаше в истерия, всички вярваха и се надяваха да оздравеят. Като видях тези люде там, легнали на голи дъски или подпрени на патерици, бях толкова потресена, че не намирах думи и ме беше страх да гледам към тях.

Вярвах, че Бруно Грьонинг бе свързан по особен начин с Бога. Струваше ми се жалко, че не можех да го виждам по-често. И днес си спомням често за преживяното.

Разказ на съвременник-свидетел

Изцеление от запек и от емболия – „Случилото се стана тема за разговор в селото“

Докато търсещите помощ очакваха Бруно Грьонинг на Вилхелмсплатц, на друго място се разиграваха сцени като тази например:

Лекарите бяха отписали майката на нашия свидетел. Шест седмици тя не бе ходила по голяма нужда. Всички медицински средства като клизма, пургативи и т.н. не бяха дали никакъв резултат. Към това се бе добавила и емболия.

Свидетелят: "Ние, т.е. всички членове на нашето семейство, бяхме напълно сломени. Хващахме се за всяка сламка, за да намерим все пак помощ и спасение за майка ни. В тази ситуация чухме, че Бруно Грьонинг е тук, в Херфорд, на ул. "Витекинд", при някакъв тежко болен. Запътих се нататък. Там вече бяха двадесетина души, които също търсеха помощ,. Когато се поздравихме, Бруно Грьонинг ми рече: "Влезте в кухнята. Довечера ще дойда с Вас при майка Ви." Откъде знаеше той, че бях дошъл при него заради майка си, нямам понятие. Нищо не бях му казал.

Докато чаках, в кухнята преживях следното: Междувременно дойде една майка с дете. То имаше ужасна магарешка кашлица. Бяхме чули мъчителната кашлица още отдалеч. Детето бе доведено с майка си при нас, в кухнята. Бруно Грьонинг го погали с обич по косичката. Обърнат към майката каза: "Наблюдавайте детето си, защото след четвърт час ще повърне жълт секрет." След това Бруно Грьонинг излезе от кухнята, за да обърне отново внимание на другите. Изведнъж на детето започна да му се повдига. Едва успях да го хвана и да го надвеся над сандъка с въглища, където повърна. Не бях виждал през живота си такова повръщане. По-късно Бруно Грьонинг рече на майката: "Детето е здраво . . ." Сетне тя си тръгна и момиченцето вече не кашляше.

През нощта в 24 часа тръгнахме за Билефелд при майка ми. Докато пътувахме, Бруно Грьонинг отбеляза, че не бива да се безпокоя, понеже благотворящата сила идвала от Бога. Че човек само трябвало да вярва в доброто. Бруно Грьонинг сподели още с мен, че сега – по време на пътуването, той вече се занимава с майка ми, че духовно насочва вътрешния си локатор към нея.

Когато влязохме в спалнята на майка ми, Бруно Грьонинг седна до нея на леглото. За своя голяма радост видях, че очите й бяха вече значително по-бистри. Но коремът й, разбира се, беше все още подут като бъчва. После Бруно Грьонинг поговори с нея, а аз наблюдавах как жизнерадостта се завръщаше отново у майка ми. Сърцето й бе отворено за Бруно Грьонинг. Тя бе повярвала в него. Той поиска чаша вода за мама и каза, че това щяло да й се отрази добре. Донесох прясна вода от помпата на двора и майка ми я изпи. Обръщайки се към баща ми, Бруно Грьонинг каза: "Обърнете внимание на изпражненията и урината на жена си. Ще видите и ще се чудите, как всичко се изчиства от шлаката и какви неща ще излязат." Баща ми попита Бруно Грьонинг какво му дължи, какво трябва да му заплати. Бруно Грьонинг обаче отвърна само: "Трябва да благодарим на Бога и под формата на благодарствено писмо да разкажем какво сме преживяли."

На другия ден започна шумотевицата в корема на майка ми. Татко каза, че е успяла да се освободи, напълвайки седем подлоги. След два дни мама стана от леглото, напълно излекувана. От тогава изчезнаха без лекарска помощ и раните по краката й, и разширените вени. Лекуващият лекар изгуби ума и дума. Случката се разказваше из цялото село.

Когато погледнах Бруно Грьонинг в очите, разбрах: Пред мен стои вярващ човек! Той имаше неповторимо излъчване. Ако някой би ми разказал за подобно преживяване преди, щях да си помисля: "Ооо, този ме баламосва!" Обаче човек трябва да е присъствал лично на такова нещо, за да може да го повярва. Тази случка остана за мен неповторимо преживяване."

Съвременничка Л.Шлютер

Изцеление от глухота, слепота, парализи в Херфорд – излъчването на Грьонинг говореше повече от хиляди думи

Херфорд във Вестфалия бе мястото, където започва дейността на Бруно Грьонинг в голям мащаб. Пресата също го забелязва и съобщава за това. Хиляди търсещи помощ се стичат от близо и далеч, за да преживеят тук помощ и изцеление. Сред многото хора е била г-жа Шлютер със сляпата си свекърва. Тя била доста немощна и постоянно имала нужда от помощ, както при обличане, така и при ежедневния тоалет и т.н. Г-жа Шлютер разказва следното: "Благодарение на едно илюстровано списание научих за многото изцеления. Между другото имаше и снимки, които отразяваха случилото се в Херфорд. Рекох си: "Там трябва да отидеш със свекърва си!"

Притиснати плътно отвсякъде, като сардели, стояхме там сред множеството хора на Вилхелмсплатц, пред дом №7. Вдясно от нас имаше около тридесет души, седящи в инвалидни колички. Всички ние чакахме и чакахме. Никой не говореше. Всички бяха в напрежение и гледаха нагоре към балкона, на който трябваше да се появи Бруно Грьонинг. Беше вече доста късно вечерта. Тогава на балкона се появи някой, за да ни утеши. Каза, че Бруно Грьонинг е още при други търсещи помощ. "Имайте търпение! Бруно Грьонинг със сигурност ще дойде!" И така изтраяхме три дни и три нощи.

Изведнъж Бруно Грьонинг застана там, всички се зарадваха. Той говореше, че всички ние търсим помощ и изцеление и че Бог е най-великият лекар на всички хора. После призова парализираните да станат от инвалидните колички. "Вие можете да ходите! Станете!" Никой не го направи. Бруно Грьонинг отново окуражи сакатите, да имат доверие в Бога и да станат. "Повярвайте, че го можете, станете!"

Тогава те един след друг започнаха да се изправят. Можеха да ходят! Никой не бе в състояние да го проумее. Всички бяха онемели. Хората плачеха при тази гледка. Тогава Бруно Грьонинг рече: "Моля слепите и глухонемите да дойдат при входа на къщата." Тогава отидох там с незрящата ми свекърва, където той, между другото, разговаря и с нея. Там, до входа на сградата, Бруно Грьонинг взе едно около двегодишно глухонямо дете от ръцете на майка му. Помилва го и разговаря с него. По-късно той постави камертон до ухото на детето. То обърна главата си. Съвсем ясно можеше да се види, че сега детето можеше да чува. Друго дете прогледна. Това бяха най-покъртителните сцени, които някога бях виждала в живота си.

Сетне си отидохме отново у дома. Свекърва ми възвърна зрението си дотолкова, че можеше да се движи свободно и сама из къщата. Нейното общо състояние се подобри, така че тя вече нямаше нужда от помощ при обличането и при правенето на ежедневния тоалет.

Бруно Грьонинг бе облечен просто и непретенциозно, като всички. Но въпреки това той излъчваше любов, както никой друг. Човек можеше веднага да му се довери. Просто излъчването му говореше много повече от хиляди думи."

Съвременничката Е.Зюферт

Изцеление от астма в Мюнхен

Една съседка ме срещна с г-н Грьонинг в Мюнхен. Тя знаеше, че аз от около 14 години страдах от тежка астма и че често ме бе напускал куража да живея.

Бях приета мило. Бруно Грьонинг седеше зад едно писалище, аз – пред него, без да кръстосвам ръцете и краката си. Той ме накара да дишам дълбоко и спокойно. Направихме това двамата, което ми се стори странно и смешно. Вдишване . . . издишване . . . вдишване . . . издишване. После усетих, че в краката ми стана горещо. Г-н Грьонинг заговори за добре зарасналата ми операция. Преди това не бях казала ни дума за нея. Той ми обясни, че усеща всичко в себе си и така получава знанието. Знаеше за прекараната от мен преди време вирусна жълтеница, за това, че често ми се налагаше да ставам нощем по малка нужда и че редовно ми се случваше дни наред да не мога да се изходя. Бруно Грьонинг просто знаеше всичко. Сега вече съвсем не ми беше до смях. Той ме караше да продължавам да дишам. После получих лош пристъп и имах чувството, че върху мен има скален блок. Г-н Грьонинг дишаше точно тъй шумно, както и аз. Изведнъж, малко преди да се задуша, усетих как през тялото ми протича много енергия, сякаш минава от главата към корема. След това можех вече да дишам добре, свободно. През нощта спах толкова спокойно, че съпругът ми ме събуди. Искал да види дали съм още жива. Преди прекарвах повече време седнала в леглото, вместо легнала. Чувах свистящото си дишане, сякаш дизелов локомотив навлиза в мюнхенската централна гара.

При срещата усетих Бруно Грьонинг като много вглъбен. Преживях някакво духовно свързване, тръгващо от него към мен. Той ми даде три станиолови плочки, които трябваше да слагам на гърдите и корема си. Каза, че след това ще мога да дишам добре. Така и направих. След това никога повече не съм получавала пристъпи.

Свидетел-съвременник Х.Щойрер

Бруно Грьонинг помага на един ранен във войната

Бруно Грьонинг често пътуваше с влак при търсещите помощ. По време на едно пътуване се случва следното:

Х.Щойрер: "Влакът, в който седеше Бруно Грьонинг, навлезе в гарата на Инсбрук. Там имаше кратък престой. Бруно Грьонинг свали прозореца на купето си и надникна навън. По същото време аз чаках на този коловоз. Имах силни болки.

За Бруно Грьонинг и неговото въздействие върху страдащите хора бях узнал от статиите по вестниците. Насреща ми бе бързият влак, от който се подаваше Бруно Грьонинг. Тогава отидох при него и помолих да ми помогне, защото много ме болеше. Той влезе за малко в купето и после ми подаде през прозореца едно станиолово топче. Каза, че трябва да го поставя на болезненото място и да се помоля. След това влакът му потегли.

Болките бяха вследствие на експлодирала мина и причинени от отломките наранявания. Тогава загубих дясното си око и едната си ръка. Веднага последвах съвета на Бруно Грьонинг и поставих топчето. За съвсем кратко време болките изчезнаха. Не се появиха никога повече. Още от първия момент г-н Грьонинг ми направи някакво особено и много приятно впечатление. Имах чувството, че е човек, който наистина може да помага. Той не поиска пари за топчето, а просто ми помогна безкористно."

Революция в медицината?

"Ревю", 14. август 1949г., изясняване на един въпрос със съдбоносно значение

Възпрепятствана бе по-нататъшната дейност на ХЕРФОРДСКИЯ ЧУДОТВОРЕЦ БРУНО ГРЬОНИНГ, който през май и юни 1949 г. излекува - според техните лични свидетелства, хиляди безнадеждно болни; факт, сблъскал се с нетърпимост от страна на лекарите и властите в Северна Германия. На 3. май 1949 г. на Грьонинг бе забранено д апродължи да упражнява лечителската си дейност. От 29. юни той се оттегли от публични изяви. Обаче, Бруно Грьонинг нито е изчезнал, нито въпросът за неговата чудесна целебна сила е останал скрит. Защото "Ревю" отвори пътя на Грьонинг към една голяма медицинска клиника, в която той може да докаже пред критични, но непредубедени лекари своята лечебна сила. С това "Ревю" му даде възможност да докаже пред съвременните научни работници: Аз изцелявам нелечими. Днес "Ревю" започва да публикува резултатите от 150 необорими експеримента. Прочетете какво разказват нашите кореспонденти Бонгарци Лаукс, под научното ръководство на доктора по психология и медицина проф. Фишер в „Ревю”.

Планът на "Ревю"

„Ревю" започва днес серия от публикации, чиято тема далеч надхвърля рамките на чистата журналистика. В центъра на вниманието ни е един обикновен човек, издигнал се за няколко месеца до ранга на широкоизвестна личност – Бруно Грьонинг, който в Херфорд и в други градове по чудотворен, необясним начин излекува или облекчи страданието на хиляди болни. Нито един политик, икономист или човек на изкуството не е вълнувал така сърцата в следвоенния период, както Бруно Грьонинг. Другите страни, дори Англия и Америка, също бяха облъхнати от сиянието на неговата слава и от сензационните съобщения в пресата, вариращи от превъзнасяне през скепсис до надменно отхвърляне. Язвителното пренебрежение се подхранваше от сензации, неконтролируеми слухове и противоречащи си разкази. Почти навсякъде липсваше сериозна аргументация, отговорност, непредубеденост и знание за значимостта на проблема, който чрез Бруно Грьонинг за една нощ бе изнесен от тясната сфера на медицинските спорове сред обществеността.

Сътрудниците на "Ревю", специалисти по медицина, от доста дълго време вече се занимават в друг контекст с въпроса за психичните причини на повечето болести и с изучаването на често пренебрегваното в Германия развитие на чуждестранните изследвания в тази област. В случая Грьонинг не става дума само за личността на чудодейния лечител, а за значимия въпрос за психичните, т.е. за душевните причини на болестите и за вземането им под внимание припсихотерапевтичното лечение на пациентите. Грьонинг навярно е феномен в областта на духовното третиране на болните. Когато по тази причина в Северна Германия кампанията около Грьонинг, пред чието място на въздействие в някои дни са се събирали около шест хиляди души, приемаше все по-хаотични форми, "Ревю" взе едно решение, необичайно за илюстровано списание.

Междувременно противопоставянето между безбройните привърженици и малкото, но влиятелни противници на Грьонинг нарастна до нетърпимост. Една лекарска комисия и властите в Херфорд забраниха лечителската дейност на Грьонинг. Въпреки това в Херфорд, Хамбург и в много други градове хиляди болни продължаваха да очакват помощ от чудотвореца. Овластените инстанции в края на краищата се оказаха безпомощни пред феномена Грьонинг, така че човек можеше да се опасява че за самия необикновен лечител краят би могъл да бъде нещастен. Ще бъде ли съсипан Грьонинг, разпънат между властта на противниците и силата на вярващите? Ще бъде ли провален обикновеният, интелектуално неподготвен, но изпълнен с истинско съзнание за мисията си и с искрена готовност да помага Грьонинг от домогналите се до него "покровители", които искаха да печелят от целебната му сила и предоставяха на противниците му доста уязвими места? Или някой медицински или друг вид научен институт в Германия би изявил готовност – от честен стремеж към сериозни изследвания – да даде възможност на Бруно Грьонинг да провери в клинична среда способностите си, нещо което днес всяка по-голяма клиника в САЩ би направила на драго сърце? След безплодни разисквания към края на юни съществуваше опасност Грьонинг да бъде съсипан. За милионите страдащи остана открит въпросът, дали трябва да му се признае чудотворната дарба да оказва лечебно влияние на душите или пък да се докаже експериментално, че набедените му способности са заблуждение, че са просто шарлатанство.

През този период "Ревю" взе решение да изпрати в Северна Германия специален кореспондентски щаб, състоящ се от Хелмут Лаукс, Хайнц Бонгарц и един учен – марбургския психолог и доктор на медицинските науки проф. д-р Х.Г. Фишер. Щабът трябваше да издири Грьонинг, чийто следи бяха за почнали вече да се губят. Чрез голяма серия от точни изследвания на случаите, с които се е занимавал Грьонинг, те трябваше да се убедят в успехите или неуспехите на неговите изцеления. В случай на положителен изход от това предварително изследване, щабът на "Ревю" трябваше да си изгради представата за отношенията около Грьонинг и за самата му личност. Според резултата от това проучване, щабът имаше поръката и средствата да измъкне Грьонинг от вероятно неблагоприятното въздействие на обкръжаващите го и да му отвори път, извеждащ от задушаващата бъркотия сред вярващите, лекарите и бюрократичните инстанции. След като даде съгласието си, Грьонинг трябваше да получи убежище в някое непознато, отдалечено място. Същевременно, щабът на "Ревю" се беше подготвил, при благоприятен изход от предварителните проучвания, да спечели готовността за сътрудничество на някоя от водещите германск и университетски клиники. Тя трябваше да предостави на Грьонинг възможността да докаже способностите си пред една комисия от учени. В случай на успех, пътят му запо-нататъшна дейност трябваше да бъде разчистен. При неуспех, на обществеността трябваше да бъде поднесено ясно, добре аргументирано съобщение зао трицателния резултат. Това беше планът на "Ревю".

Осъществяването му започна на 28 юни 1949г. То бе свързано с трудности, приключения и изненади. Обаче, планът успя, без обществеността да узнае нищо до ден днешен – което бе в интерес на делото. За нея Грьонинг бе изчезнал в Хамбург от 29 юни 1949 г., 23.45 ч. И тъй, днес "Ревю" започва публикуването на подробния разказ на кореспондентите и на водещите лекари за предисторията и историята на най-големия и най-изумителен медицински експеримент,станал възможен с помощта на едно списание.

Бруно Грьонинг: Феноменът на един душевен лечител

От Хелмут Лаукс и Хайнц Бонгарц под научното ръководство на психолога проф. Фишер

По следите на Бруно Грьонинг

Нагласата на лекарите

Тръгнахме от Франкфурт на 29 юни, тъкмо в деня, в който Грьонинг внезапно изчезна безследно в Хамбург. Ние, журналистите, естествено, бяхме любопитни, проф. Фишер бе резервиран, макар че и той не успяваше да прикрие напълно любопитството си. Обаче, бе решен да подходи систематично към случая Грьонинг и да си състави мнение съвестно и без да бърза. Нашето сътрудничество с проф. Фишер бе отлично още от първия ден. Той бе преминал през обичайното медицинско образование. Като дипломиран лекар бе в състояние да оценява резултатите от изследванията на заболяванията, тяхното влошаване или изцеление. От друга страна, той бе психолог и практикуваше с помощта на психоанализата (изследване на душата) и на психотерапията (наука за лекуване на душата). Методът на Грьонинг, обаче, следваше да бъде причислен към сферата на психотерапията, ако наистина се окаже действен. Но все пак Грьонинг използваше други сили, които до момента все още не бяха известни на психологията.

На 29 юни вечерта пристигнахме в Билефелд и случайността, че проф. Фишер се познаваше от по-рано с ръководителя на лечебните заведения в Бетел – проф. Шорш, ни отведе първо на среща с него. Професорът бе играл важна роля в лекарската комисия, допринесла с решението си за забраната на лечителската дейност на Грьонинг. Отначало той изобщо не желаеше да ни вижда, нас – хората от пресата, прие само проф. Фишер и го информира за впечатлението, което имаше от Грьонинг: "Той е съвсем примитивен човек, и преди всичко му липсва "харизма". За онези, които не знаят думата, трябва да допълним, че учените разбират под това съзнание за призвание. Шорш бе на мнение, че религиозното съзнание за мисия, за което Грьонинг бе говорил често в Херфорд и на други места, е само театралничене. Той действал предимно воден от егоизъм и високомерие. Като доказателство за думите си Шорш ни показа едно графологично изследване, което свидетелстваше за същото. Проф. Фишер се запозна с неговата оценка. Впрочем, проф. Шорш не създаваше впечатление за съзнателна предубеденост. Той изглеждаше някак незаинтересован. Беше закръглен и невъзмутим и изглеждаше така, сякаш предпочиташе изобщо да не чува повече за случая Грьонинг. Вероятно не обичаше да се вживява и не желаеше да му досаждат повече. Смяташе, че не бива да разчитаме на неговото мнение, а сами да навлезем в случая.

Проф. д-р Волф – главният лекар на градските здравни заведения в Билефелд, се показа по-отворен в това отношение. Изглежда споделяше напълно нашия възглед, че случаят Грьонинг би трябвало да бъде проверен без предубеждения. Той, обаче, посочи, че е известно, че на Грьонинг са му предлагали да докаже в клинични условия своето изкуство. Какво би трябвало да мисли, като знае, че той е отхвърлил това предложение. Дали може човек да се сърди на лекарите, че преследват с особено съмнение един човек, който отказва да демонстрира пред тях способностите си? Естествено, ние също си зададохме въпроса, защо Грьонинг бе избегнал едно такова клинично наблюдение и експертна оценка на неговия терапевтичен метод? Имаше ли той основание да се съмнява в обективността на проф. Волф? Когато няколко седмици по-късно проф. Фишер накара Грьонинг да практикува пред лекарите от билефелдските здравни заведения, за съжаление трябваше да стане свидетел, че и там съществуваше само намерението да унищожат Грьонинг, при показно внимание, като му предоставиха единствено случаи, на които никой вече не можеше да помогне, даже и Грьонинг. Поради това, проф. Фишер трябваше да се откаже от идеята да иска експертната оценка на лекарите от Билефелд за методите на Грьонинг.

После разбрахме, че детмолдският лекар, завеждащ документален отдел, д-р Диес се е изказал за Грьонинг, че можел да представи колкото си иска доказателства за целебното си изкуство, но при всички случаи щели да пречат на работата му! Проф. Фишер се обади от Херфорд на д-р Диес и той не отрече думите си. Грьонинг му бил на правил лошо впечатление. Д-р Диес бе изпълнен с високомерието на дипломиран лекар, бе доста доволен от собствената си позиция.

По този начин Грьонинг би трябвало да загуби цялото си доверие в обективната нагласа на лекарите, така че не може да му се вменява вина, че не се е съгласил на предложените му експерименти в болница. Будният инстинкт на обикновения по произход човек бе усетил нечестните намерения, които го дебнеха.

---

Високата заболеваемост от хронични болести, обусловени от психични фактори

На 30 юни започнахме от начало в Северен Рейн - Вестфалия, а после и в района на Хамбург с прегледите на пациентите, с които е работил Грьонинг и, според чутото – ги бе излекувал. Беше лесно да се каже, но да се направи – съвсем не.

Болните, с които се бе занимавал Грьонинг, се бяха върнали по родните си места. Никой не бе запомнил точно имената и адресите им. Грьонинг бе действал безразборно, като пътуващ лечител в истинския смисъл на думата, и освен разкази, кратки бележки в пресата, твърдения и слухове, нямахме никакъв точен материал за дейността му, дори и от неговите привърженици. Сигурно щеше да се наложи да преодоляваме сериозни трудности, ако някаква чиста случайност не беше ни срещнала в Билефелд с един човек, който още преди нас се бе опитал да си създаде известна представа за действителните успехи на Грьонинг.

Този човек бе окръжният директор на една здравноосигурителна каса на име Ланценрат - умен, делови и далновиден. Беше успял да се добере до "свитата", която се бе образувала около Грьонинг – било то отвярващи, или пък от гешефтари, това в онзи момент все още не можехме да преценим – и след заминаването му за Хамбург, част от тях бяха останали в дома на Хюлзман в Херфорд, където бе работил лечителят. Той бе убеден в способността на Грьонинг да повлиява и да лекува многобройни болести, тъй както и в неговата скромност като личност. Обаче, се опасяваше, че "свитата" би могла да насочи добрите качества на Грьонинг по неверни пътища. От начало самият Ланценрат изпитваше недоверие към нас. Но и тук проф. Фишер бе този, който отвори вратите на групатани и склони Ланценрат да продължи да ни помага и да ни назове случаи, които са му известни, и от чието обстойно преглеждане могат да се направят заключения за сериозността на феномена Грьонинг. Впрочем, мотивите, които бяха отвели Ланценрат в обкръжението на Грьонинг, бяха изключително интересни. И него бе го отвела при Грьонинг болест – болезнено бъбречно страдание. От тогава нямал никакви болки –а вече са изминали два месеца от срещата им. Същевременно, обаче, съдбата на здравноосигурителните каси го бе накарала да потърси връзка с Грьонинг. Разказа ни, че германските здравноосигурителни каси били заплашени от финансов срив, защото се виждали изправени пред истинско море отхронични заболявания, които просто не се лекуват. С това той естествено потвърди нещо, което е добре известно на психотерапевтите, наблюдаващи внимателно нашето време. Втората световна война, с всички причинени от нея стресове, бе оставила истински потоп от болести, имащи в огромната си част душевни причини, но проявяващи се в органични явления, като се почне от безбройните стомашни и ревматични заболявания и се стигне до типичните неврози или парализи. Психолозите създадохаза за тези болести понятието "психосоматични". След паричната реформа статистически можеше да се установи ново нарастване броя на заболяванията, които никога преди не са добивали такива широки мащаби и чиито причини трудно могат да бъдат открити на органично ниво. Фактически, Ланценрат се бе надявал да открие при Грьонинг някакъв лечебен метод, който навярно би могъл да послужи за облекчение на претоварените здравни каси. Ланценрат бе проследил точно значителен брой въздействия и изцеления. От начало той ни отведе при около 20 случая, в които се опитахме за една седмица, чрез внимателни анализи и прегледи, а доколкото беше възможно – и чрез разговори със съответните домашни лекари, да изясним решаващия за нас въпрос: Може ли Грьонинг да изцелява?

На 8 юли се запознахме с резултатите от 20-те прегледа. Сред тези 20 имаше 7 случая, които бяха интересни и дори малко загадъчни, обаче, не даваха ясна представа "за" или "против" Грьонинг. Тъй като от начало се захванахме тъкмо с тези 7 случая, на третия ден от изследванията бяхме склонни да се поддадем на отчаяние. Поне за нас, непрофесионалистите, бе така.

Службата по жилищно настаняване

Единият от случаите бе Клюглих от Билефелд. Човекът – дребен чиновник, бе получил през войната куршум в бъбрека. Раненият бъбрек продължавал да функционира доста ограничено. След войната вторият бъбрек получил силно възпаление, което в последствие напреднало до толкова, че лекуващите лекари са мислели за операция. Имахме на разположение рентгеновите снимки и други изследвания. Преди Петдесетница Клюглих се бе обърнал чрез Ланценрат с писмо към Грьонинг. Той отначало бе "въздействал от разстояние" и бе помолил пациента да наблюдава точно какво ще се случи в тялото му през следващите дни. Клюглих установява повишена активност на бъбреците, доста тъмно оцветяване на урината, а после – прогресиращо облекчение на страданието му.

Лекуващият лекар също констатира подобрение. След това Грьонинг лично посещава Клюглих и подобряването продължава. Клюглих вече не прекарва времето на легло и прави разходки. Обаче, в момента, когато го посетихме и проф. Фишер го прегледа, състоянието му отново се бе влошило. Професорът скоро узна, че заради болестта си Клюглих бе получил от службата по жилищно настаняване още една стая. Заради бързо разпространяващата се новина за "изцелението" му, службата по жилищно настаняване му бе съобщила, че при тези обстоятелства допълнителната стая ще му бъде отнета. В същия ден започва влошаването на състоянието му. Явно не ставаше дума за симулация, а за истинско влошаване, причината за което безспорно беше душевна – именно страхът, че ще загуби стаята, връзката в мислите му между болестта и разполагането със стаята. Разбира се, беше глупост да се говори за някакво изцеление. Научната медицина можеше да каже в този случай, че на Грьонинг само му се бе удало да изтръгне болния от една дълбока летаргия и с това временно да повиши защитните сили на организма му. И с това тя признаваше пряката връзка на лечението на душата при боледуване със съпротивителните сили на организма, обаче, беше права да отхвърли тезата за изцеление. Естествено,остана открит въпросът, какво би могъл да постигне Грьонинг, ако би продължил да работи.

Тя седеше върху касата на своя магазин

Вторият случай бе на г-жа В., също в Билефелд. Тя бе вдовица и притежателка на магазин за велосипеди. От един фотьойл в кухнята, намираща се зад магазина й, тя командваше магазина и семейството. От 15 години страдаше от забележими нарушения при ходенето и отоци отводнянка на краката. Въпреки това, дейността на сърцето и бъбреците бе нормална. Обаче, имаше признаци на упорит ставен ревматизъм. Грьонинг бе седял срещу нея половин час и бе й казал, че скоро ще се подобри. Оттогава тя отново можеше да се разхожда из двора и се чувстваше доста добре. Професорът установи, че отоците бяха съвсем незначителни. Прегледът от лекуващата лекарка също завърши с констатацията за чувствително намаляване на отоците, откакто Грьонинг бе ходил при г-жа В. Обаче, напоследък симптомите отново бяха започнали леко да се интензифицират. И тук ли психическото ободряване и оживяване бе донесло временно облекчение, показващо пак тясната връзка между душевното състояние и болестта? Обаче, за нас това нямаше достатъчна сила на доказателство. Може би и тук имаше надежда за прогресивен и окончателен успех, ако Грьонинг продължеше работата си. Интересна бе констатацията, че г-жа В. От доста години седеше върху касата на магазина си и че натрапливият комплекс, че трябва непрекъснато да я пази, би могъл да доведе до решителност и мулиране на граничещото с парализа увреждане на способността за ходене. Вероятно Грьонинг бе отстранил временно и този комплекс натрапливости, и това все пак си оставаше забележително постижение, за което на един нормален психотерапевт биха били нужни не половин час, а дни и дори седмици. Но и това постижение не бе достатъчно за да се търси нещо толкова необикновено зад личността на Грьонинг, че да можем да настояваме за мащабни клинични експерименти.

Грьонинг й бе дал станиолено топче ...

Накрая имахме и случая Швердв-Билефелд. Тук се касаеше за двама пациенти. За една девойка, дъщеря на дребен чиновник или служител, чиято майка оказваше потискащо въздействие върху дъщерята. И второ – за един човек, притежаващ фабрика и, по всичко личеше, че бе зорко следен от своите алчни за наследството роднини. Мъжът и момичето се бяха впуснали във връзка, която бе довела до сериозни конфликти със семейството му. Тя била подложена на непрестанни упреци от страна на майка си, която не искала и да чуе за тази работа с богатия мъж, защото "от това нищо няма да излезе". Накрая и двамата – мъжът и девойката, се обезкуражили. Разделили се. Тя заболяла от необичайно тежка сърдечна невроза, принудила я да остане на легло. По същото време мъжът претърпял злополука и останал на легло, дори и когато нараняванията отдавна били излекувани. Страстта го тласкала към любимата му. И за да не й се поддаде, той се барикадирал в боледуването си и се криел в леглото си. Грьонинг се занимал със случая. С първото посещение при девойката той предизвикал значително подобрение, така че г-ца Шверд успяла да стане от леглото. После тя посетила Грьонинг и наред с други имена на болни, на които той трябвало да помогне, му споменала и името на фабриканта, без да казва нищо повече за него. Но явно Грьонинг интуитивно долавя истинските взаимовръзки. Той извадил от джоба си пакет цигари и издърпал станиола от него, смачкал го в юмрука си и дал така направеното топче на момичето с повелята да го държи в ръката си дотогава, докато успее да го предаде лично на споменатия мъж. Тогава той щял да оздравее. Г-ца Шверд носила топчето в ръката си 36 часа.

Междувременно, човекът чул от плъзналите навсякъде слухове за успехите на Грьонинг и за даденото на г-ца Шверд указание. Любопитството го измъкнало от леглото и го отвело при нея. Благодарение на това, разкъсаната връзка се възстановила и двамата се усетили отново здрави. На въпроса на проф. Фишер, дали сега те се срещат редовно, момичето заявява: "Да – за съжаление". Същинският конфликт, довел до цялото това нещастие – напрежението между нея и майка й и неговото с роднините му, всъщност не били отстранени – тъй като тя казва "за съжаление", и биха могли след известно време да предизвикат старото състояние.

Впечатлението и от този случай беше заредено с противоречия. Но все пак, Грьонинг и тук бе отстранил за изумително кратко време едно предизвикано от психически комплекс и страдание, със забележителната си дарба да се вживява бе разпознал истинските взаимовръзки и с метода на топчето бе приложил изкусен похват, с който би могъл да се гордее и най-добрият психотерапевт. Той, обаче, не бе обърнал внимание на това, че комплексът-причинител се е запазил. Случаят Шверд бе първият случай, който започна да привлича проф. Фишер на страната на Грьонинг. Дори ако у Грьонинг не би могло да се открие нищо друго необикновено, не може да се отрече, че той притежава изненадваща природна дарба на психотерапевт.

Стачкуващият мотоциклет

Извънредно странен бе тъй нареченият случай Веемайер. Веемайер бе един транспортен предприемач в Херфорд. Деен, як, със здрави нерви, със сигурност не бе от склонните към илюзии люде. Та и той бе потърсил Грьонинг, за да намери помощ за жена си, която лежеше в една клиника в Мюнстер, поради някакво хронично болестно състояние, което не можеше да се констатира с точност. При срещата им Грьонинг му бе обяснил: "Съпругата Ви ще изяви желание след известно време да се прибере вкъщи. Обаче, Вие самият не бива да ходите преди това при нея и да я подтиквате към завръщането й у дома." Както споменахме, Веемайер не беше нито човек, вярващ в ясновидство, нито пък обичаше да му казват как да постъпи. И напук на наставленията на Грьонинг, яхва мотоциклета си и тръгва към Мюнстер при жена си. И тогава се случва странното, което той не може да асимилира: по пътя моторът отказва. В Билефелд го закарва в една ремонтна работилница. Там преглеждат машината най-обстойно, оказва се напълно в ред. Би трябвало да върви. Монтьорът сменя свещите, прави всичко възможно и не може да проумее, защо моторът не тръгва. Безпомощен, казва на г-н Веемайер, че е по-добре да се върне вкъщи. И той си тръгва обратно. В момента, в който поема пътя към Херфорд, мотоциклетът си върви, сякаш никога нищо не му е имало. Веермайер обръща зарадван. И машината мигом спира. Не може да се движи към Мюнстер.

Все още под дълбокото впечатление от тази просто дяволска случка, след известно време Веемайер отива до Мюнстер с влака. Там съпругата му наистина спонтанно изразява желание, веднага да се прибере вкъщи. Тя се чувствала значително по-добре, а и завеждащият отделението лекар обяснява, че вече е приключил с лечението.

Горещият ток
Един необикновен начален успех

На петия ден от нашето издирване преживяхме първата наистина голяма изненада. И от този ден нататък изненадите идваха една след друга, за да ни отведат най-сетне до една случка, която без преувеличение би трябвало да се окачестви като сензация.

Бяхме отишли в Хамбург, понеже Ланценрат знаeше за един случай там, който му изглеждаше особено впечатляващ. Освен това случаят бе добре следен от лекари. Ставаше дума за дъщеричката на един г-н Менд, който държеше авто ремонтна работилница в Хамбург. Детето бе преболедувало от спинален детски паралич, обаче, паралитичните явления в краката бяха останали.

Тук имахме на лице точна, грижливо описана предистория с категорична диагноза. Грьонинг бе процедирал с детето по своя обичаен начин – седейки спокойно насреща му, бавно задавайки въпроси за физическите му усещания, може би леко погалвайки го с ръка. Сетне бе поръчал през следващите дни да продължат да записват точно следващите усещания на детето. Това бе старателно изпълнено и сега проф. Фишер прочете, че то е изпитвало скубещи болки в краката, по посока към кръста. Те се усилвали и после били заменени от нарастваща топлина и интензивно кръвооросяване на парализираните крака. Детето започнало отново да прави движения, които преди не е било в състояние да изпълни. Проф. Фишер прегледа щателно крайниците на момиченцето и установи, че те бяха изненадващо добре кръвоснабдени. Целият този процес му напомняше принципа на "автогенния тренинг", без обаче някому досега да се е удало да го приложи успешно при спинален детски паралич. "Автогенният тренинг" е бил разработен от проф. И.Х. Шулц, тогава доцент по психотерапия в университета в Йена, и е преподаван в Германия. Методите на Шулц по принцип не са нищо друго, освен приложение на древната прословута и тайнствена за всеки европеец практика на индийската йога върху съвременната европейска медицина. Те, обаче, давали възможност на обучените от него лекари, да направляват кръвообращението на пациентите си в определени части на тялото чрез въздействие върху психиката им, което не бива да се бърка с хипнозата. Това, обаче, не винаги им се удавало. И преди всичко, изисквало неколкоседмични усилия, а понякога и месеци, поради което наистина заслужават названието "тренинг". Тук, в случая Менд, Грьонинг бе постигнал начален успех, който бе съвсем необичаен. Дори ако един психотерапевт с медицинско образование би се заел с детето, в най-добрия случай биха му били нужни доста седмици, за да постигне резултата, предизвикан от Грьонинг за половин час. Фишер имаше и един дълъг разговор с хамбургския професор Буркхард, идвамата бяха така завладени от успеха, че проф. Фишер за първи път се изказа, че сега вече е на мнение, че Грьонинг разполага с необикновени психотерапевтични сили, може би и със собствено енергийно излъчване или нещо друго подобно, което би трябвало да се изследва в мащабен клиничен експеримент. Също така, би трябвало да се наблюдава във времето посредством непрекъснато третиране, възможността за повлияване на спиналния детски паралич и последствията му.

Никой лекар не можеше да му помогне

Още на другия ден можахме да преживеем една нова, впечатляваща изненада. Ланценрат ни бе завел при друг пациент на Грьонинг, при г-н Каргесмайер в Бад Йоинхаузен. Човекът беше на 47 години и от две годишната си възраст бе страдал от главоболие, което с течение на годините се бе развило до тежка невралгия на тригеминуса. Това ще рече болки на лицевите нерви, числящи се към най-ужасните страдания, които можем да си представим. Интензивността на тези болки може да подтикне човек към самоубийство. Един нормален лекар почти не може да повлияе на това страдание. Облекчаването на страданието чрез медикаменти си остава незадоволително. В най-отчайващите случаи се правят опити за отпускане на нервите с алкохолни инжекции или просто чрез отделянето им. Във всички тези случаи се касае за тежки интервенции с несигурни резултати. Каргесмайер е бил подлаган на различни операции. Накрая, в една клиника в Мюнстер бяха изчистили с тотална операция сливиците и съседните кухини, защото е имало предположения, че причина за болките в лицето били локализирани там огнища на възпаление. Операцията, обаче, не повлиява ни най-малко на невралгията. Естествено е съществувала възможността, споменатите възпаления да са причинили в началото невралгията. Но след тяхното отстраняване болката си остава "фиксирана" в лицевите нерви, подобно на кошмарните болки, които изпитват хора с ампутиран крайник в нервите на останалата част от него и при това им се струва, че болката преминава по целия крайник, макар той вече да е отстранен. Грьонинг се беше занимавал с Каргесмайер. Бе го накарал да хване здраво главата си с двете си ръце.

След това, Каргесмайер усещал някакъв горещ ток в лицето. Болката останала още няколко дни, но започнала ден след ден да затихва. От четири седмици вече нямал никакви болки.

И тук явно някаква необикновена способност за управляване на кръвообращението бе довела до успех. Навярно действаха и други фактори. Обаче, в този момент това не би могло да играе за нас никаква роля. Досега бяха известни незначителен брой случаи на психотерапевтично третиране на невралгия на тригеминуса. Но и тогава са минавали седмици и месеци, докато се постигне някакъв успех. Грьонинг бе успял да го постигне за един кратък сеанс – безпрецедентно до днес постижение.

---

Прословутият случай Дитер Хюлзман

На следващия ден ние отново бяхме в Херфорд, а Ланценрат предложи на Фишер да проучат и случая Дитер Хюлзман. Ставаше дума за деветгодишния син на инженера Хюлзман, благодарение на чието уж излекуване Грьонинг бе станал популярен. За първи път прекрачихме прага на дома, откъдето бе тръгнала славата на Грьонинг, и където той се бе подвизавал до неотдавна. Дитер Хюлзман никога не се бе научил да ходи както трябва. Обаче, не бяха открили истинския характер на заболяването му. Дълго време е бил сковаван в гипс. Най-накрая, в университетската клиника в Мюнстер бяха констатирали прогресивна мускулна дистрофия, т.е. развиваща се атрофия на мускулите.

След последвалото почти едногодишно пребиваване в Бетел, един от тамошните лекари заявява: "Можете да оставите момчето тук. Може и да си го вземете вкъщи. Никой не може да му помогне." В края на краищата, детето стигнало до там, че не можело повече да седи седнало, краката му били ледено студени. Затопляните одеала, шишетата с топла вода и грейките не можели да отстранят продължителната студенина и безчувствеността им. В такова състояние Грьонинг бе провел само едно единствено занимание с него. Малко по-късно момчето усетило силно парене в гърба и внезапно затопляне на целите крака. То се задържало и довело до това, че детето – макар и клатушкайки се, успяло отново да проходи.

Случаят Дитер Хюлзман бе поставян във фокуса на най-разпалените спорове, но и от двете страни се бяха впуснали в неоснователни преувеличения. Със сигурност не можеше да става дума за изцеление. Но пък и твърдението, че от лечението на Грьонинг не се било променило нищо, беше злонамерено изопачаване на истината. След прецизно изследване на случая, проф. Фишер бе на мнение, че в действителност се касае за неврогенна прогресираща атрофия на мускулите, т.е. за дегенерация на нерва, който свързва гръбначния мозък с мускулите и явно влияе върху тяхното хранене и върху развитието им. Изходната точка на дегенерацията образуваха вероятно предните рогови клетки. В тях се вливат нервните влакна, идващи от главния мозък. Без тези влакна да са имали пряк контакт с нервите, водещи към мускулите, тук става едно пренасяне или превключване на идващите от мозъка импулси. Не можеше да се отрече, че дегенериралите нерви бяха получили необикновено оживяване и го бяха предали на мускулите на краката. Онова, което обаче ни изумяваше най-много, бе фактът, че Грьонинг беше поставил диагноза, неимоверно близка до анатомичната реалност.

Още Каргесмайер твърдеше, че без да го разпитва, Грьонинг му бил казал, че страда от болки в лицето и че те го мъчат още от двегодишната му възраст. Бяхме сметнали това за преувеличение на един благодарен пациент. При Дитер Хюлзман, обаче, имахме налице ясна, потвърдена от свидетели информация за диагнозата, поставена от Грьонинг. Той бе говорил за сцепване на нерв в гръбначния мозък и при това беше описал мястото, на което се намират заболелите предни рогови клетки. После, там момчето бе усетило споменатото парене, а след него и нещо подобно на пърхане, което Грьонинг бе обозначил като започваща регенерация и бе сравнил с проблясването на електрическа крушка, в която бавно се "влива" ток. Това обяснение звучеше примитивно. Обаче, се приближаваше толкова много до истината, че това преживяване дълбоко ни развълнува.

На прага на невероятното

Последното решение в полза на Грьонинг дойде, обаче, благодарение на едно преживяване, което имахме малко след като проф. Фишер бе проучил случая Дитер Хюлзман. Заведоха ни в един хол, без да подозираме, че тук бе работил Грьонинг. Проф. Фишер седна уморено на един от намиращите се край нас фотьойли. Почти на мига лицето му побледня мъртвешки. Не можеше да си поеме въздух, но доста бързо се овладя. После ни изгледа със силно присвити очи така, сякаш току-що бе докоснат от някаква загадъчна сила, чийто произход не можеше да си обясни. Каза ни, че в момента на сядането е усетил силна болка в областта на десния бъбрек, а същевременно и сърцебиене и задушаване. Десният му бъбрек преди бе претърпявал многократни възпаления. В неговото тяло това бе органът с най-малка съпротивителна сила. Ние все още се губехме в догадки около странното явление, когато Ланценрат влезе в стаята и каза, че професорът седи точно на този стол, в който Грьонинг е действал на своите болни.

Грьонинг винаги е твърдял, че може да оставя в стола особени сили. Дали професорът е забелязал нещо такова? "О, да!" – изрече Фишер в малко потискащата тишина, настъпила след като ние замлъкнахме. Но той вече бе зает с някакъв план. Внезапно помоли Ланценрат да го придружи и тръгна към градината, където търпеливо или отчаяно чакаха болни, също както и в деня на пристигането ни в Херфорд. Професорът потърси сред тях една саката и намери една девойка, лежаща безпомощно, с неподвижни крака в една беседка. С помощта на Ланценрат я донесоха в хола, където я поставиха на загадъчния фотьойл. После започна да върши с нея това, с което бе свикнал като психотерапевт. Той бързо откри причината за нейната парализа

Девойката – Анни Шведлер, на 21 години, бе родом от Дармщат и през есента на 1944 г. бе преживяла тежко въздушно нападение над този град. Анни е била затрупана заедно с майка си и с още двадесетина души в противовъздушното укритие на една пивоварна. Всички други, включително и майка й, бяха успели да се измъкнат през един авариен изход, който могли да отворят тъкмо толкова, колкото да може да се провре един човек. По някакъв начин, обаче, тялото на момичето се било заклещило в дупката на стената. Къщата горяла с буйни пламъци. Косите му вече се били подпалили. Едва в последната секунда един войник от ПВО успял да издърпа Анни навън и да угаси вече горящите й дрехи, заливайки я с вода. Докато разказваше това сега, ужасената й физиономия разкриваше вътрешните процеси, които се бяха развили в нея тогава. Малко след спасяването й беше усетила несигурност при ходене. Няколко дни по-късно започнала да се препъва. Походката й ставала все по-несигурна, докато накрая краката й осакатели напълно. Всички лечения от лекари се бяха оказали безплодни. И сега девойката седеше на този забележителен стол, който бе шокирал тъй силно професор Фишер.

Докато момичето доразказваше, професорът комбинираше по следния начин: ако Грьонинг бе оставил в стола си тайнствени лечебни сили, тогава тези сили би трябвало да могат да въздействат на болните и в негово отсъствие. Той разказа накратко на девойката за Грьонинг, и затова, че в тази стая той вече бе помогнал на много сакати. Направи и още нещо – показа на Анни снимката на Грьонинг. После, зареден с вътрешно напрежение, й заповяда съвсем непосредствено: "Станете!" Беше си помислил, че Грьонинг би действал по подобен начин. Внезапно лицето на момичето засия, Анни почти скочи от фотьойла и беше толкова удивена и слисана от това, че е в състояние да стане, че в първия миг дори не се реши да направи крачка. Професорът пак заповяда: "Хайде сега ходете!" Ланценрат, който бе наблизо, трябваше леко да хване Анни за ръка, сетне тя тръгна с все още несигурни стъпки и обляна в радостни сълзи напряко през стаята към стола, където седеше изумената й майка. Тук, обаче, Анни Шведлер падна. Експериментът трябваше да бъде повторен. И при този втори опит Фишер показа на пациентката снимката на Грьонинг и при това забеляза признаци на интензивно кръвоснабдяване на парализираните дотогава крака, зачервяване и затопляне. Девойката отново стана. Заповедите на професора я накараха няколко пъти да стане и пак да седне. Ставането й се удаваше все по-добре. Накрая Анни бе в състояние да измине целия път от стаята през двора до една улица отсреща, откъдето я взеха с кола и я откараха при неин херфордски роднина.

Всички ние наблюдавахме със затаен дъх експеримента. Още същата вечер уведомихме "Ревю", че се налага да удължим престоя си в Северна Германия. Вече нямаше съмнение в това, че Грьонинг е феномен, яснота около който трябва да се получи чрез планираните клинични експерименти. На следващия ден искахме да се опитаме да установим връзка с Грьонинг, за да подготвим пътя му долекарите от Хайделбергската университетска клиника, за да може пред тях да докаже своите способности.

Развитие на събитията около Бруно Грьонинг от март 1949 г.

Объркването на тези събития е толкова голямо, че с доста усилия успяхме да ги приведем в някакъв що-годе разбираем за страничните хора порядък.

18 март 1949 г.
Звездата на Грьонинг изведнъж изгрява в Херфорд. Мнимото или истинско изцеление на страдащия от мускулна атрофия Дитер, син на херфордския инженер Хюлзман, става известно на обществеността. Новината и за други изцеления се прибавя към това. Слуховете и съобщенията се разпространяват светкавично. Огромни тълпи от болни се събират пред къщата на Хюлзман в Херфорд, на Вилхелмсплатц 7, където е отседнал Грьонинг.

4 април 1949 г.
Начало на публичната лечителска дейност на Грьонинг в Херфорд. Мощен отзвук. Грьонинг се превръща в чудотвореца от Херфорд. Боготворят го почти като Месия, още повече, че той самият приписва своето въздействие на Божиите сили.

27 април 1949 г.
В следствие на масовия приток на болни се включват властите, особено здравните институции. Грьонинг и Хюлзман са поканени на разговор при ръководителя на здравната служба в Херфорд, медицински съветник д-р Зийберт. Той им заявява, че до сега търпял мълчаливо дейността на Грьонинг, обаче вече трябвало да се намеси, заради големия брой болни, заради своята отговорност за общественото здравеопазване. По нескопосан, малко дразнещ начин той се опитва да установи данните за личността на лечителя. Грьонинг оспорва правото му на това и го призовава да дойде лично на мястото, където работи, и сам да се убеди в метода и в успехите му. Зийберт отхвърля поканата с аргумента, че не може да се компрометира така.

През следващите дни:
Три разговора между Хюлзман, медицинския съветник д-р Зийберт и херфордския криминален инспектор Ауер, Хюлзман настоява – като горещ привърженик на Грьонинг, но също не съвсем умело – господата да се убедят в успехите на Грьонинг. Зийберт отхвърля предложенията. Ауер се придържа към обективността.

30 април 1949 г.
С оглед на растящия наплив от търсещи изцеление хора и увеличаващите се трудности с властите, Грьонинг устройва в дома на Хюлзман нещо като пресконференция. Пресата междувременно бе завладяла вече случая Грьонинг, беше го раздухала до сензация и бе публикувала многобройни неверни съобщения и изопачения на случая. На тази конференция се появява главният градоначалник на Херфорд, Майстер, заедно със супер интенданта Кунст. Грьонинг поправя погрешната информация. Въпреки това не се стига до истинска връзка между малко неуверения и притеснен Грьонинг, който няма опит нито в дебати с лекари, нито в контакти с журналисти, и останалите присъстващи. На преден план е страхът на властите от нарушаването на обществения ред чрез стълпотворенията от болни, недоверието или явното отхвърляне на лекарите и необективността на кореспондентите.

3 май 1949 г.
Главният градоначалник на Херфорд, Майстер, прави визита на Грьонинг в дома на Хюлзман. Той лично избира от тълпата чакащи една жена с признаци на парализа и я представя на Грьонинг. Лечителят постига при нея явен успех. Майстер си тръгва силно впечатлен.

3 май следобед
Въпреки това, той изпраща следобед на Грьонинг заповед за забрана на всякаква по-нататъшна лечителска дейност. В нея се посочва триседмичен срок на обжалване. Отношенията между властите, Грьонинг и чакащите маси, сред които предните седмици са се случили многобройни забележителни изцеления, стават все по-заплетени.

13 май 1949 г.
Едва десет дни след забраната, формално позоваваща се на Закона за лекарите и лечителите на Третия райх, в дома на Хюлзман се появява лекарска комисия. Тя се състои от ръководителя на Градските болници в Билефелд, проф. д-р Волф; от директора на лечебните заведения Бетел, от проф. д-р Шорш и от медицинския съветник д-р Райнер от Билефелд. Присъстват още главният градоначалник Майстер и супер интендантът Кунст. Кунст и Волф се стараят да бъдат обективни. Д-р Райнер е отявлен противник. Той заявява: "Господа! Всичко, което Ви се демонстрира тук, не е нищо ново за медицинската наука. Подобни случаи можем да лекуваме със същия успех. Като идвам тук, искам да видя чудеса." Съюзът между противниците на Грьонинг и властите, безпомощни срещу вълнуващия масите феномен Грьонинг, укрепва. Все пак Грьонинг бива помолен, в срок до 28 юни да докаже своето лечебно изкуство с клинично контролируеми случаи във всички университетски клиники на британската зона на Германия, както и в Градската болница в Билефелд или в клиниката в Бетел, след споразумение с главните им лекари.

През следващите дни
Въпреки устните и писмени позовавания на Грьонинг и на хората от обкръжението му на забраната за лечителство и посочване безсмислеността на чакането, търсещите изцеление упорито стоят пред къщата на Хюлзман. Случват се и трудни за проследяване изцеления, които могат да се обяснят само с въздействие от разстояние на Грьонинг върху чакащите.

20 май 1949 г.
Грьонинг заявява готовността си да подложи на проверка своето лечителско изкуство в градските болници в Билефелд, обаче на път към проф. Волф, воден от инстинктивно недоверие към възможното коварство на медиците, променя решението си. Известна роля тук играе някой си г-н Клеме, когото Грьонинге излекувал. Клеме предлага на Грьонинг да се откаже от борбата с херфордските власти и вместо това да води преговори с главата на правителството Дракев Детмолд, когото той познавал добре.

23 май 1949 г.
Връзката с Драке се осъществява при неблагоприятни обстоятелства. По настояване на някой си г-н Егон-Артур Шмид, който се бе появил в кръга около Грьонинг и наричаше себе си редактор, вечерта преди посещението при Драке лечителят поставя една тъй наречена "диагноза от разстояние" на здравословното състояние на Драке. Диагнозите, които Грьонинг прави от разстояние, са нещо много специално, което сетне може да се обясни и с медицински термини (в хода на разказите на "Ревю" ще говорим за тях по-подробно). Убеден в изкуството на Грьонинг, Шмид представя на Драке диагнозата от разстояние. Той обаче открива в нея няколко грешки. Детмолдският лекар, завеждащ документалния отдел, д-р Диес – отявлен противник на Грьонинг, който участва в дискусията, печели надмощие. Той заявява на Грьонинг буквално, че може да прави и да доказва каквото си ще, обаче забраната да лекува няма да бъде отменена (това изявление на д-р Диес бе потвърдено лично от самия него пред сътрудника на "Ревю" проф. д-р Фишер). Думите на Диес имат пагубно влияние върху по-нататъшното развитие на ситуацията. Инстинктивното недоверие на Грьонинг към лекарското съсловие се затвърждава окончателно и прави разумното взаимно сътрудничество невъзможно и от негова страна . Д-р Диес не казва на Грьонинг нищо за параграфа от Закона за лекарите и лечителите, в който се посочва, че в изключителни случаи, без да се нарушават разпоредбите на закона, могат да се издават специални разрешителни за упражняване на лечителска дейност.

24 май 1949 г.
Разговор между Грьонинг и градоначалника Вьорман, заместващ излезлия в отпуск главен градоначалник Майстер, при който Вьорман, по думите на осем свидетели, заявява горе-долу следното: Ако пред къщата на Вилхелмс платц 7 хиляди хора чакат за изцеление, тази тълпа изобщо не го интересува. Изцеляването на болните било нещо от второстепенно значение. Интересувало го само спасението на душите и опрощението на греховете. Всички физически страдания били незначителни в сравнение с избавлението на душата. Тъй като Грьонинг не дал отговор на въпроса , дали може да предприеме и опрощаване на греховете, Вьорман бил напълно неудовлетворен от разговора с лечителя.

7 юни 1949 г.
Ново посещение на лекарската комисия при Грьонинг, като този път в нея са включени Вьорман и мед. съветник д-р Зийберт. Пет часа пререкания. Забраната за всякаква лечителска дейност си остава. Удължаване на срока за обжалване до 28 юли. На Грьонинг отново е направено познатото вече предложение, да докаже лечебното си изкуство в клиники и болници. Поради дълбоко вкорененот онедоверие на Грьонинг до това вече не се стига. (Като пълномощник на "Ревю", проф. д-р Фишер установява по-късно, че това недоверие не е било безпочвено.)

18/19 юни 1949 г.
За да успокои хилядите болни, чакащи Грьонинг на Вилхелмс платц, Вьорман се вижда принуден да смекчи временно забраната за лекуване.

20 юни 1949 г.
Демонстрация пред кметството и пред дома на Вьорман на чакащите за изцеление. Полицията е безсилна.

21 юни 1949 г.
Ново смекчаване на забраната.

24 юни 1949 г.
Главният градоначалник Майстер се връща и потвърждава забраната. Нови демонстрации. Объркването на отношенията става все по-ужасно.

25 юни 1949 г.
Попокана на хамбургския търговец на едро Вестфал, чийто страдания от астма Грьонинг бе облекчил, лечителят тръгва за Хамбург. Той се надява там да може да продължи целителската си дейност. Обаче и там това се оказва невъзможно.

29 юни 1949 г.
Грьонинг напуска Хамбург с неизвестна цел. Той е съпровождан от Хюлзман и съпругата му. Обществеността и полицията изгубват дирите му.

Легенда към снимката:
Легенда към снимката: Необичайното изцеление на проф. д-р Фишер с помощта на креслото, в което Грьонинг е изцелил в Херфорд много болни. Когато проф. Фишер седнал в това кресло, се е почувствал докоснат от загадъчна сила и му идва идеята да използва силите, които действат в това кресло, за лечението на едно младо момиче, парализирано от години, което е кулминацията на днешния ни разказ.

1. Лекувани от Грьонинг болни, които проф. Фишер открива, преди да се срещне със самия Грьонинг.
2. Болният от бъбреци г-н Клюглих в Билефелд, който е живеел в постоянен страх от операция. Нашето съобщение представя в какво физическо и психическо състояние го намира упълномощеният от РЕВЮ проф. Фишер, седмици след лечението на Грьонинг.
3. Дъщеричката на хамбургското семейство Менд доказва на проф. Фишер, че ефектът на Грьонинг трябва да стане използваем за медицината. Грьонинг бе въздействал психотерапевтично успешно върху спинален детски паралич.
4. Г-жа Веемайер. Когато проф. Фишер я открива и чува за нейните пребивавания по болниците, е много впечатлен от въздействието на Грьонинг от разстояние и от преживяването, разказано от съпруга й (виж разказа).
5. Г-ца Шверд описва образно на проф. Фишер представената в разказа среща с Грьонинг, как с помощта на станиоленото топче я отвежда обратно при мъжа, когото обича и как е изцелил и двамата.
6. Г-жа В., която ръководи в Билефелд магазина за велосипеди на починалия си през 1946 г. съпруг. Проф. Фишер разговаря с лекарката, която преди Грьонинг е предприела продължителното и изглеждащо безперспективно лечение.
7. Трезво мислещият бизнесмен в Бад Йоинхаузен, комуто не се наложило да се подлага на операция, за да се избави от мъчителните болки, причинени от невралгия на тригеминуса. След лечението на Грьониг проф. Фишер го намира жив и здрав.
8. На леглото на г-жа E. седи д-р Мортерс, който е лекувал пациентката преди Грьонинг. Този случай също подтикна РЕВЮ да убеди лекарите от една университетска клиника в необходимостта от клинична проверка, за която РЕВЮ разказва в следващия си брой.

Нощта на големите изцеления

"Цайтунгсблитц", септември 1949г.: извънредно издание за успехите на Грьонинг

В следващите редове ще ви поднесем обективния фактологичен разказ на нашия специален пратеник, който като представител на пресата успя 15 часа да бъде плътно до големия лечител Бр у н о Г р ь о н и н г на 27. и 28. август в Траберхоф по времето, когато там стотици хора преживяваха заедно изцеленията.

Първите изцеления за деня

Нашият кореспондент съобщава: Още предиобед множеството търсещи помощ, които скоро след това вече викаха в хор "своя Грьонинг", имаха голямото щастие да чуят краткото му приветствено слово, отправено към стълпотворението от чакащи. Но аз не искам да разказвам за това, а за лично преживените, неповторими и незабравими часове на късния следобед и вечерта.

Въздухът сякаш беше зареден с едно особено напрежение. По някакви съображения днес, събота, пред Траберхоф и в парка бяха се събрали необичайно много страдащи и любопитни и това напрежение се сгъстяваше с всеки изминал час, когато стана известно, че г-н Грьонинг довечера отново ще говори пред чакащите. На балкона, по терасата и на паркинга вече бяха инсталирани фотоапарати и към мястото продължаваха да се стичат още хора.

Междувременно се информирам за най-новите успешни изцеления, които се чувствам задължен пред читателя и пред кръга около Грьонинг да предам като обективен репортаж, без каквото и да било преследване на сензации

Госпожа Вюрстл от Розенхайм, ул. "Мюнхенска" 42, ми разказа достоверно, че до днес, до обед не е можела да се навежда, нито да вдига краката си от земята поради парализата си. Сияеща от радост след речта на Грьонинг, тя за първи път отиваше към съпруга си без чужда помощ и сега отново може да се навежда, като всеки здрав човек.

После, подобно на г-н Хаас от Мюнхен, една жена от Ендорф, която всички бяхме виждали само легнала, се изправи от инвалидната си количка и направи първите си опити да ходи.

Седнах на масата на един познат, чиято съпруга -киноактрисата Карин ЛЕМБЕК, от Мюнхен-Лайм, забележителна кестенява красавица - бе вече известна на всички "отдавнашни посетители". Тя ми разказа за изцелението от разстояние на продължилата месеци нервна парализа на лявата й ръка, благодарение на телефонен разговор с Грьонинг в 10 ч. сутринта. В момента на пристигането в Траберхоф "излъчването" на Грьонинг започва да й въздейства тъй внезапно и ненадейно, че г-жа Л. усеща как кръвта я облива ту на горещи, ту на студени вълни и тя възкликва: "За Бога, какво става с лявата ми ръка? Вече изобщо не я усещам!" -и със същата тази парализирана ръка, която "не усеща", и която преди не е можела да вдигне дори до масата, бързо докосва без да иска лицето си, а след няколко мига вече напълно свободно може да пипне с нея голямата си лятна шапка. Тогава вътрешното й вълнение избива в порой от сълзи на радост и благодарност, сълзи, правещи излишни всички думи. Едва часове по-късно г-жа Л. успява да стисне ръката на г-н Грьонинг със сърце, преизпълнено с благодарност, обаче великият помощник отклонява скромно благодарността: "Благодарност дължите не на мен, а на нашия Създател, там горе, който ми даде сила, да задействам тази сутрин при разговора със съпруга Ви това изцеление, завършено от Бог в момента на Вашето пристигане, без моята намеса. Помогна Ви Вашата вяра, милостива госпожо!";

Още една дама - г-жа Вагнер от Мюнхен-Лайм, от същия кръг на Лембек, страдаща от 4 години от парализа на лявата страна на тялото, вследствие мозъчна емболия, с незначителни подобрения, бива "засечена от разстояние" в парка - Грьонинг се занимава с нея от помещенията на горния етаж. Ние следим с интерес въздействието, обаче сред гъмжилото наоколо дамата не успява да постигне нужната концентрация. По същите причини и по-късният опит в нощните часове, при личен контакт с майстора, не дава задоволителен резултат, тъй като вътрешната готовност, концентрацията на сетивата и п о в т о р н о т о представяне няколко часа след въздействието от разстояние значително възпрепятстваха.

Тук, както и в още два други случая, бе дадено ярко доказателство, че п о в т о р н о т о нахлуване в личната сфера на г-н Грьонинг - допускайки, че телепатичното въздействие не е дало резултат -е само знак на недоверие към големия лечител.

И ето сега моментът внезапно настъпи. Плътно притиснати, стотици хора стоят там. 19.30 ч. е. Бавно се спускат вечерните сенки. Конете отдавна са изчезнали от заграденото поле и слънцето позлатява красивите сини хребети. Напрежението расте, става непоносимо. Тогава Грьонинг се появява сред овации за малко на балкона и моли за няколко минути търпение, за да се настрои на спокойствие за многото хора, които моли от сърце, те също да се концентрират. Г-н З. от кръга на неговите сътрудници, насочва болните напред, в зрителното му поле, дава тихи наставления, как трябва да се държат: ръцете разтворени върху коленете, да нямат непосредствен допир с никой друг, да се отърсят от мислите за болестта - такива са съветите му. Тъкмо тази заредена с напрежение тишина на очакването, тази вътрешна душевна подготовка за момента на въздействието на Грьонинг с лечебната сила, носи възможно най-големия целителски успех. В тълпата никой не шуква. Невъзможно е да се опише ситуацията и настроението, не може да се предаде тази разтърсваща атмосфера на вяра, в която тези бедни, измъчени хора, с всичките си видими и невидими страдания, очакват момента на изцелението си с повече или с по-малко твърда вяра.

Междувременно минават 15 минути в подготовка за заснемане на документален филм, минути, които си мислиш, че ти се случва да преживееш само веднъж в живота си -тъй наситени са със заредено с енергия очакване, че чувстваш само биенето на собственото си сърце и това на съседа ти. През това време един от сътрудниците на Грьонинг разпитва хората, кой откъде идва. Чуват се имена на селища от всички части и зони на Германия - от Алгой и Швабия, от Кьолн и Франкфурт, от Горна и Долна Бавария, от Боденското езеро и от Ватеркант, дори от Берлин и, разбира се - много местни жители. Особена лична радост достави по-късно на г-н Грьонинг срещата с един негов стар боен другар, който се намираше сред чакащите, с него бяха споделяли фронтовите несгоди в Карелия и Финландия и нерадата участ на руски военнопленници. Още веднъж е отправена молба към множеството, да не задава никакви въпроси на г-н Грьонинг и да се настрои изцяло за това, което той ще говори.

Грьонинг говори на чакащите

Мракът се спусна напълно. От всички страни припламват снимачните лампи, киноапаратите бавно се задействат. Всички други звуци замират напълно и всички погледи се насочват към балкона, на който в 20.15 ч. се появява г-н Грьонинг, обкръжен от своите домакини, сътрудници и изцелени. Следват минути на дълбока тишина, през които великият помощник на човечеството сключва ръце и отправя поглед към небето. После установява пълен контакт с вярващите, потърсили помощ от него, като поглежда развълнуваното лице на всеки един от тях

Сега Грьонинг започва да говори с оня топъл, симпатичен глас, покоряващ безброй люде, изричайки прости и изпълнени с най-дълбока вяра думи:

"Мили търсещи изцеление! Както всеки ден, така и днес тук се намират хора -клети и изтормозени хора, които търсят изцеление и ще го намерят. Но има и такива, които са доведени тук само от любопитството си, отделни люде, които сами си знаят, че са скептици. Усещам това съвсем ясно и ви моля да оставите мислите си настрана, доколкото е възможно и първо сами да се убедите във фактите. Тук не става дума за показни фокуси и за евтини демонстрации на чудеса, този момент е доста сериозен, за да се правят подобни неща и страданието на хората край мен е твърде голямо.

Никого не съм извикал, напротив -помолих ви да изчакате деня, когато можете да получите помощ при добре подредени обстоятелства. Който не вярва в мен, просто няма нужда да идва повече

Знам, че мнозина от вас в този момент вече са на път към изцелението! Имам намерение да остана тук - в Г о р н а Ба в а р и я, и ви моля, имайте търпение, докато ми бъде дадено разрешение за публично лекуване и докато се създадат лечебници. Право на изцеление обаче има само онзи, който носи в себе си Божията вяра За съжаление има хора, които от години са я изгубили или окаляли.

Казвам ви, за да знаете: Единственият лекар, лекарят на всички хора е и си остава нашият Господ Бог! Само Той единствен може да помага. Той обаче помага само на вярващите, които са изпълнени с волята да отхвърлят от себе си старите си мъки. Няма нужда да вярвате в дребничкия Грьонинг, но трябва да ми имате доверие. Не аз желая вашата благодарност - тя се полага единствено на Бог - аз само изпълнявам дълга си!

Понеже вие още не сте освободени от предразсъдъците си, казвам ви да знаете, че можете да оставите страховете и парите си в къщи, но трябва да донесете болестта си и да отделите доста време - неща, които аз ще ви отнема. Всички вие трябва да се отнасяте човешки един към друг - не с омраза и лицемерие, никому да не причинявате нищо лошо и никога да не завиждате. Най-добрият и най-големият подарък в този земен живот не е богатството, не са парите, а здравето, което е по-ценно от всички богатства на Земята. От сътрудниците ми чухте как трябва да се държите, за да усетите върху себе си въздействието максимално. Тук не искам да правя публични изцеления! Първо трябва да знам от достоверен източник, че ми е позволено официално да лекувам. Въпреки това винаги е ставало така, че хора, намиращи се близо до мен, са оздравявали. Няма нужда да ми изреждате болежките си, аз ви виждам отвътре и знам всичко за вас!"

Г-н Грьонинг показа с няколко прости примера силата на своето въздействие, която бе потвърдена с възгласи от множеството и сетне продължи: А сега всеки получи онова, което желаеше да има; и все пак се случи само на о н з и , който се чувства свързан със своя Господ Бог. Искам, започвайки от тук, като изначална клетка - ако всичко стане добре -да създам в най-тясно сътрудничество с лекарите повече лечебници, за да помогна на всички ви. На всички онези, които дойдоха при мен заради своите болни близки, искам да кажа: "Аз вече съм при тях! Като се върнете в къщи ще установите, че болният вече не е същият, не е онзи, когото сте оставили!" Дълго нестихващи аплодисменти изразиха благодарността към самоотвержения човек за думите му.

Двама представители на правителството за Грьонинг

Изведнъж, съвсем неочаквано и спонтанно на преден план излезе Началникът на Мюнхенската полиция П и т ц е р: "Мили жители на Розенхайм! Говоря тук от позицията на моето днешно преживяване. Дойдох тук на първо място като болен човек, но и като баварски служител на реда и наблюдател. Никога през живота си не съм получавал толкова съвършена диагноза, дори и от най-известни професори, както стана тук, за няколко минути, без дори г-н Грьонинг да докосва тялото ми. Аз самият вярвам твърдо в своето изцеление и нося до н а й - в и с ш и т е п р а в и т е л с т в е н и нива отговорността за това, което става тук, независимо дали то влиза или не влиза в сметките на някои господа, знаете кого имам предвид. Най-важното е, че на болните се помага. От четири години съм денонощно на служба и с това си навлякох тежко заболяване, за чието изцеление похарчих напразно половината си състояние. Говоря за себе си и от името на всички вас - и това трябва да се чуе навсякъде, защото аз трябва да остана здрав, заради всички порядъчни хора. Благодаря Ви, г-н Грьонинг за Вашата помощ. Да Ви дари Господ силата да можете да помогнете на всички тези много хора, които идват при Вас със силна вяра и открити сърца.

Имайте и за в бъдеще безрезервно доверие в лечебното изкуство на Грьонинг и помагайте всички да бъдат преодолени и последните пречки. Моят приятел в местния парламент ще се погрижи за това, един ден - може би много скоро - г-н Грьонинг да получи лиценз за лекуване.”

След това думата взе депутатът на Християн-социалния съюз от парламента - Х а г н: "Всъщност не исках да говоря, защото бях твърде скептично настроен към случая Грьонинг и желаех да се убедя лично в това, което става тук. Днес видях такива разтърсващи неща, че нямам думи да ги опиша. Не мога да ви кажа нищо повече. Умолявам всички ви: Вярвайте в призванието на г-н Грьонинг!" Пак избухна вълна от бурни аплодисменти сред възбуденото множество.

---

 

Нощните изцеления в Траберхоф

Сега Грьонинг започна да се занимава от балкона с няколко тежки и будещи съжаление случаи на парализа.

Чакащата от няколко дни в Траберхоф г-жа Моника Б а у м г е р т н е р от Бад Айблинг, която преди три години си бе причинила чрез падане отвисоко нараняване на гръбначния стълб и пълно увреждане на цялата долна част на тялото, полага нечовешки усилия и се облива в пот при първото от години, макар и кратко, ставане на крака. - Сега г-н Грьонинг призовава други болни с парализирани и неподвижни крайници да ги раздвижат или да ги сгънат. С голямо усилие си пробивам път до тежко ранения г-н Георг А й г н е р, от Розенхайм-Талерброй, който също сияещ от радост ми демонстрира, как със силно пукане упорито сгъва изсъхналите си стави и гордо поставя лявата си пета на дясното коляно и обратното. За скептиците това бе вторият случай, в който всички присъстващи можаха да се убедят. Накрая един майстор хлебар от Бад Айблинг за няколко минути се освободи от влачен с години нервен шок, оставяйки незначителни следи, които Грьонинг му обеща да премахне след няколко седмици.

Ето, Грьониг отново говори на изумения народ: "Ако при Вашите познати и роднини, които са си вкъщи, е настъпило подобрение, моля изпратете ми най-скоро съобщение с д н е ш н а д а т а, като с р о к, за да знам колко изцеления са станали днес. Желая на всички Вас една истински добра нощ и пълно оздравяване в името на Бога."

С това големият лечител се оттегли със сътрудниците си в жилищните помещения, за да продължи да доказва тук, без каквато и да е почивка от ранната утрин, успешно своето лечебно изкуство върху доведените му от лекарите и пресата случаи.

Докато бях до момента в най-тесен контакт предимно с болните, сега по покана на семейство Х а в а р т можах да стана пряк свидетел на въздействието върху най-тежките случаи. Преминавайки през дългата опашка от чакащи в антрето, влязох в личните помещения. Още при влизането, въпреки цялата обективност, не можах да окажа съпротива на някакъв особен флуид. Г-н Грьонинг пристъпи към мен и здраво ми стисна ръката. За няколко секунди имах чувството, че неговият силен и въпреки това изключително дружелюбен поглед преминава през цялото ми същество. Първите му думи към мен свидетелстваха за голямото разочарование, което вече бе изживял от пресата.

По време на няколко интересни въздействия върху хора с детски паралич, при които имаше видим успех, в екзотично аранжираната зимна градина към полунощ бе подготвен един кръг. Под светлините на четири снимачни лампи се събраха 24 лица, сред тях и лекуващият лекар на двама пациенти - г-н д-р Майер, от Болницата за инвалиди в Бад Тьолц, още една лекарка, един студент-медик и придружителите на онези, които не можеха да ходят. Дъждът непрестанно барабанеше по стъкления покрив, а тримата кинооператори нагласяха камерите към пациентите. Всеки един случай бива заснеман преди, по време на и след въздействието за един документален филм за просвета на широките маси. Грьонинг, както винаги, се подготвяше в съседната стая за въздействието. Асистентът му - г-н Шмид, се появи и помоли и тук присъстващите да се концентрират външно и вътрешно върху предстоящите експерименти за изцеление. При това -явно като медиум на Грьонинг - той направи шокиращото съобщение, че сред присъстващите има един господин, който трябва или да се раздели с неоснователния скептицизъм в душата си, или да напусне стаята, за да не прекъсва психичните връзки с търсещите изцеление. - Въпреки това никой не напусна помещението.

Тогава на вратата застана Грьонинг и помоли присъстващите да се концентрират върху това, което става в тялото на всеки един. Грьонинг влиза в кръга и се занимава явно интензивно с г-жа Баумгертнер, от Бад Айблинг, която тук горе му представят още веднъж лично. Настъпва заредена с очакване тишина. Филмовите апарати започват да жужат един през друг. Изведнъж Грьонинг се обръща и пита пациентката, за която става дума: "И какво усещате сега?" Отговорът е: мравучкане по ходилата, скубане в прасците, бодежи в бъбреците или около пикочния мехур, силно куркане на червата, тежест в коремната кухина, или за всички е видно едно силно разтърсване на цялото тяло. По този или по подобен начин се изразяват симптомите на въздействието почти при всеки пациент. Сега майсторът фиксира точно до сантиметър болното място, което е предизвикало парализата. Той кара г-жа Б. да вдиша дълбоко три пъти. Изведнъж пациентката възкликва. "Мина!" Извърнат с гръб към нея, така че тя да не го вижда, г-н Грьонинг показва на лекарите с удивителния език на пръстите, как без оперативна намеса може да се отдели и отново да се зашие един определен нерв, при което на жената й се струва, че преживява всички тези болки. При следващото въздействие пациентката се чувства "леко", вече не чувства тялото си, еуфоричните усещания нарастват у нея, с олюляване вдига лявата си ръка, обляга се на страничните облегалки на стола и прави втория си опит да стои права: "Тя скоро ще проходи отново!" - гласи диагнозата на Грьонинг.

Въздействие при тежки случаи

Едно почти ослепяло преди време 8годишно момиче -Евелин Г ш в и н д от М ю н х е н, с тежки увреждания на роговицата и пет операции до момента, след неколкократно въздействие започна да вижда б е з очила още същия ден, и то много по-добре от когато и да било, например виждаше минаващия на 500 м влак. Констатираното перде на лявото око Грьонинг отстранява като кара малката Евелин да сложи лявата си длан върху окото и после, по негова команда, бързо да я отстрани, след което тя -освободена, може да опише всяка подробност от стаята.

Сега Грьонинг кара да помолят трима мъже, придружаващи пациентки, да излязат на балкона, защото действат разсейващо на тези, за които отговарят. Сетне раздава станиолени топчета от празни цигарени опаковки, смачкани от собствената му ръка, които очевидно са нещо като депо и носят в себе си магнитната сила и са толкова търсени, че вече се продават на черния пазар в Мюнхен - естествено техни нескопосни фалшификати. Тези "носители на сила" трябва да осъществяват контакта на пациента с Грьонинг при пространствено отдалечение и улесняват обезателно необходимата за въздействие от разстояние концентрация.

Междувременно на изток започва утринната дрезгавина, а майсторът все още не показва никакви признаци на умора. Той явно предава силата на своята издържливост и на посетителите си, защото и от тях никой не иска да напусне "вълшебното място". Понятието "сън" е чужда дума за Грьонинг. Едно бързо движение на ръката от челото по забележителния му череп до тила отстранява от него и най-малката следа от умора. Но въпреки това в ръката му непрекъснато проблясват цигарите, а храната му се състои само от някакви малки порции.

После все по-горещо желаният бива отведен в задния двор при един доста тежък случай, където вече от няколко дни го очаква като последна надежда 35годишният г-н Фишхабер от Бад Тьолц. При злополуки с бобслей и мотоциклет г-н Ф. бе получил частични парализи на някои части на тялото, които от май 1949 г. постоянно се влошавали. Три лекарски експертизи на именити мюнхенски професори се колебаеха между отравяне с бензинови газове, нараняване на гръбначния стълб, тумори на главните нервни стволове и последната констатация - от лекаря, който сега го беше довел при Грьонинг - травма на междинния мозък. Още преди два месеца г-н Фишхабер издирва Грьонинг в Херфорд, където той му обещал изцеление. И докато след посещението в Херфорд предизвиканите от дългогодишното третиране с медикаменти увреждане на бъбреците напълно изчезва, при другите прояви на болестта успехът остава само частичен. Подготовката за тази сутрешна консултация Грьонинг бе вече направил с въздействие от разстояние още във вечерните часове чрез своя посредник, по време на което Фишхабер успял да усети силно мравучкане в лявата ръка, в левия прасец, както и в предната част на ходилото - нещо подобно на мускулна треска.

Причината за досегашната липса на явно изцеление или подобрение г-н Грьонинг посочва в едно сензационно "ясновидско" обяснение и казва буквално: "Пазете се от едно приятелско семейство, което не питае добри чувства към Вас. Жената е с черни коси, мъжът е тъмно рус, оплешивял, висок около 1.70 м. Този човек - ако искате да знаете по-точно - ще дойде у вас в шест вечерта, два дни след завръщането Ви оттук. Ще го познаете по това, че още преди да е затворил вратата, ще избърше носа си с бяла носна кърпа. Този мъж досега пречи на Вашето изцеление чрез мен, понеже вече е говорил на публично място отрицателно по въпроса. Това лице стои между Вас и мен и пречи на необходимия контакт. Избягвайте господина и много скоро ще оздравеете."

Последните думи на лечителя, с които ме изпроводи за вкъщи, и които набелязваха посоката на неговата бъдеща работа, бяха: "Бих искал да лекувам пациентите си за няколко минути със следните думи: ДОБЪР ДЕН! ВИЕ БЯХТЕ БОЛНИ! ДОВИЖДАНЕ!

A. Щехер

Бележка на редакцията

Това бе разказът на нашия кореспондент, който ви предаваме без коментар. Нека нашите читатели на базата на тези факти сами си създадат мнение за "лечебното изкуство" на Грьонинг и за това, дали е необходимо най-скорошното разрешаване на дейността му като "лечител с природни средства" от компетентното държавно министерство в интерес на множеството болни и телесно увредени.

Тъй като Грьонинг възнамерява засега да остане още в Траберхоф край Розенхайм, в определеното време ще пуснем отново "Извънредни издания".

Не ни е възможно да предаваме на г-н Грьонинг писма или да посредничим за контакт с него. Разбира се в с е к и з а и н т е р е с о в а н може да отправя писма (без снимки) или други съобщения на неговия адрес: г-н Бруно Грьонинг, Розенхайм-област, Траберхоф. Други, навярно разпространявани на черния пазар адреси, са неверни. Г-н Грьонинг моли да се въздържате от частни посещения докато получи официално разрешение.

Бруно Грьонинг– Словото му прогонва болестта

"Дас нойе блат", 9. май 1957 г.

Документален разказ от д-р Хорст Ман

Трябва предварително да кажа напълно ясно: Не става дума за личността на Бруно Грьонинг. "Дас нойе блат" не желае да се присъедини към хора на онези, които високопарно го превъзнасят като лечител или пък го очернят като шарлатанин. Нашата задача беше: Да изследваме изцеленията на Бруно Грьонинг – критично и неподкупно, водени единствено от честния стремеж, да стигнем най-накрая до истината. Понеже всички страдащи хора искат да знаят тази истина.

С това "Дас нойе блат" отваря една вълнуваща глава от нашето непосредствено настояще. Защото това са фактите:

1. Повече от десет години Бруно Грьонинг постига доказуеми изцеления. Броят им не може да се прецени. От порядъка на хиляди са.
2. Този човек не веднъж е бил изправян пред съда заради метода си. Трябваше да го оправдаят. И сега той гледа с надежда към един нов съдебен процес, предизвикващ множество спорове.
3. Навсякъде из Германия има Сдружения "Грьонинг". Членовете им се отнасят с огромна почит към човека, който им е дал не само изцеление, а и душевно равновесие.

"Дас нойе блат" разговаря с този човек. Изследвахме с критично око успешните изцеления. Питахме лекари и научни работници, говорихме и със самия Бруно Грьонинг. Той от сърце ни предложи материал, до който досега никой не е имал достъп.

Това бе на 27. ноември 1953 г. в селцето Остенфелд, на 14 км източно от Хузум: Мъчително напрежение тегнеше в ниското помещение на селската механа. То сякаш стягаше като в стоманени обръчи сърцата на хората, насядали плътно един до друг по пейките и редиците столове. Навярно са били стотина, а може би и сто и петдесет.

Бяха надошли от Остенфелд и от околните села между Рендсбург и Шлезвиг, Хузум и Капелн. Мълвата се бе разнесла бързо: Бруно Грьонинг е тук! Сигурно отново е лекувал болни. Навярно ще може да помогне и на мен, или на баща ми с неговата подагра, или на детето, което е толкова немощно, а лекарят само вдига рамене на въпроса за оправянето му. Това са били най-вероятно мислите на хората, пристигнали тук тази вечер.

Мижавата светлина трудно достигаше до всички кътчета на помещението. Осветяваше изпълнени с очакване и доверчивост лица. Пречупваше се и в очите на скептиците и на любопитните. Те не очакваха нищо особено. Само искаха да присъстват, за да може после и те да кажат по някоя дума в тези дълги зимни вечери на 1954 г. Тук, по селата не се случваше почти нищо. Разговорите се въртяха все около едни и същи теми: времето, реколтата, добитъка и болежките. Да, в края на краищата всеки можеше да се разболее – може би Грьонинг показва някакъв изход...

Шумът от бърборенето се кълбеше към тавана на претъпканата зала и разпръскваше димната завеса. Някои държаха ръцете си свити, сякаш четяха молитва. Останалите си разправяха вицове, за да се разтоварят от вътрешното напрежение. Трети се безпокояха за болните си близки.

Само на последната редица столове беше много тихо. Там бяха поставили един тежко болен, когото бяха донесли на ръце. Болките го измъчваха така безмилостно, че той дори не можеше да седи седнал. Бяха му постлали одеяла на пода да легне върху тях. Хората го познаваха. Беше селянинът Тийс Паш от Норби. Знаеха и за жестоката му съдба – болките, които го сковаваха и понякога го принуждаваха да остава в леглото със седмици.

Внезапно приказките замряха. Бруно Грьонинг влезе в залата. Той изглеждаше дребен с ръста си от около 1,70 м, дори крехък, когато се запъти с бързи стъпки към един нисък подиум. Облеклото му бе такова, каквото го познавахме от многото снимки. Впечатляваха само едрата глава с буйните къдрици и големите сияещи очи, които просто горяха на слабото му, бледо лице.

А сетне всичко беше съвсем различно от очакванията на онези, които бяха дошли тук от любопитство или жажда за сензации. "Мили мои приятели!" – обърна се Грьонинг към събралите се. И този глас бе мек и звучен, без драматичност и патос. Той не говореше за изцеленията, за чудесата, които бе извършил притежателят му. Не го хвалеше, нито го възхваляваше като Месия, възкръснал отново, за да донесе спасение на отчаяните.

Грьонинг говореше за вярата и нейната мощ. Казваше го с обикновени думи, които всеки разбираше, възприемаше и осмисляше. Говореше образно и си служеше със сравнения, но не рисуваше в ярки багри и събития.

Грьонинг говори някъде около час. Никой не си погледна часовника, нито се почувства пренебрегнат. После се обръщаше към отделните слушатели. "Почувствахте ли нещо?" – питаше той. Тихо, колебливо или радостно и утвърждаващо идваха отговорите. Някои стискаха в свитите си, неподвижни ръце станиолени топчета, които бяха раздадени предварително, и разказавха за едно специфично усещане за затопляне. Други споделиха за треперене или пристъпи на болка. Трети пък само поклащаха отрицателно глава.

Някои искаха да разкажат историята на болестта си. Обаче мъжът с тъмната копринена риза и големия възел на вратовръзката не винаги беше внимателен слушател. Понякога ги прекъсваше, почти рязко: "Аз не се занимавам с терапия на никакви болести! Болестта е липса на ред. Постигнете ред със самия себе си и с Бог, и изцелението ще дойде. Нека все пак говорим за нещо добро. Почувствайте се добре в нашия кръг!"

Бруно Грьонинг ходеше от маса на маса, от стол на стол. После се обърна.Един вик от последния ред го спря в крачка. "Г-н Грьонинг, Вие забравихте някого!" Беше кметът и управител на околията Овшлаг, който сега бе станал от мястото си и сочеше Тийс Паш, който лежеше на пода зад него. Грьонинг се приближи до болния, приведе се към него и му зададе въпроса, който бе поставял и на другите слушатели: "Почувствахте ли нещо докато бяхте тук?" Човекът, когото болките бяха принудили да лежи на пода, кимна. "Да" – отвърна той сетне. "Изведнъж ми стана много горещо. Само половината от левия ми крак остана леденостудена. А после усетих боцкане в дясната ръка." Грьонинг кимна. Нищо повече. Нито някакво движение, нито утеха, нито инструкции. С бързи крачки прекоси залата.

Тогава някой от средата на множеството извика: "Да благодарим на г-н Грьонинг като станем прави!" Чу се търкане на крака на столове, катурнаха се маси. И тогава се случи невероятното. Тийс Паш стана. Изправи се като всички други – като здравите. Лицето му изведнъж бе като освободено. С две ръце даде знак на предлагащите му помощ съседи, че няма нужда. Искаше да се справи сам. И успя, без усилия, без да се напряга – без болки.

Стоеше там изправен и гледаше засмян, почти триумфиращо, смаяните физиономии на хората около себе си. А после тръгна със сигурни крачки към тезгяха. "Една ракия, г-н кръчмарю" – поръча той. Почти го изкрещя, с глас, преливащ от облекчение, надежда и ликуване: "Една ракия, г-н кръчмарю!"

Норби, 18. април 1957 г.

Пред мен лежи папка с благодарствени писма към Бруно Грьонинг. Тя съдържа 58 разказа на болни, на хора, всичките виждащи в този човек своя изцелител и спасител от тежки страдания. Тези люде произхождат от един малък регион, от Остенфелд и околните му селца. Съобщенията обхващат периода от зимата на 1953 г. до пролетта на 1954 г. Написани са от селяни, от домакини, от шофьори, зидари и от хора с други занаяти. Те разказват и за чудни изцеления на деца.

Разумът ми отказва да повярва в това, което четат очите. Просто е невероятно. Хората изброяват страданията си, разказвайки за нарушения в работата на сърцето и кръвообращението, за ревматизъм, разширени вени, отворени рани, главоболие, обриви, тромбози, възпаления на тазобедрените стави, склонност към затлъстяване, парализи, втвърдявания на кожата, увреждания на интервертебрални хрущяли, жлъчни оплаквания и туберкулоза. Жестока набор от болести – всички те излекувани, според тях, от Бруно Грьонинг.

Дъхът ми спира. Погледът ми попада на името Тийс Паш - човекът, който преди около три години изведнъж се изправи на крака след беседа на Бруно Грьонинг и се почувства изцелен. Чета: "От 1944 г., значи цели десет години, страдах от ужасни болки на нервна и на ревматична основа, които получих навремето през войната в Източна Прусия. Бяха проведени много курсове на лечение от лекари, лечители и билкари, обаче всичко се правеше само за облекчение, а не за изцеление. Миналата есен болките станаха такива, че повече не можех да се движа. Лекарят констатира увреждане на интервертебрален хрущял и възпаление на ишиасния нерв. След като бях прекарал четири седмици на легло, без да усетя подобрение, взех решението на 27. ноември да замина за Остенфелд, където тогава беше самият г-н Грьонинг. Тъй като не можех нито да вървя, нито да седя седнал, лежах два часа на пода. Когато след това г-н Грьонинг влезе в салона, веднага почувствах облекчение. А когато г-н Грьонинг завърши разговорите си с множеството от около двеста души, аз също се изправих сам, без помощ и можах да изляза от залата без бастун. Сякаш чрез някакво чудо сега съм здрав и мога да си върша работата. Моята сърдечна благодарност към г-н Грьонинг, за това, че чрез него се сдобих отново с пълното си здраве. Тийс Паш, Норби

Какво ли е станало с този човек? Дали спонтанното изцеление действително се е оказало окончателно? Наистина ли е изцеление по чудо или само силата на момента, на внезапно разпалената от Бруно Грьонинг вяра е предизвикала пресъхването на източника на болките, за да се появят после отново и може би още по-силни?

След няколко часа седях срещу него в добре подредената гостна на чифлика му в Норби. Един свеж, весел мъж, който би могъл да е както на 40, така и на 50 години. Той тъкмо се е върнал с влака и велосипеда си от Хузум, където завършваше шофьорски курсове.

Той ми разказва на драго сърце. И още първото му изречение прави излишен въпроса ми, дали изцелението е останало трайно. "Благодарен съм на г-н Грьонинг от цялото си сърце. На него дължа това, че днес работата отново ми доставя удоволствие и че съм здрав."

Тийс Паш има всички причини за това. Защото след като ми разказа още веднъж за периода на страданието си, осъзнах цялата сериозност на болестта му. Тогава, след първия срив по време на войната, бе опитал всички възможни средства. Обаче ревматизмът бе продължил да се разраства. Беше се появило изкривяване на гръбначния стълб. Лекарите можели само да облекчат страданието с инжекции.

"Тогава не виждах вече никакъв изход." – сподели Тийс Паш. – "Бях преживял твърде много връщания на страданието. Когато по онова време чух името Грьонинг, разбрах и усетих: Само той може да ме спаси! Вярвах в това, когато ме носеха на ръце към колата, за да отида в Остенфелд и стисках зъби."

Тийс Паш се засмя. "Защо да ходя?" – пита той на свой ред. "Аз си се чувствам здрав, съвсем здрав!"

Въпреки това попитах по-късно един лекар, който дълго време му бе предписвал инжекции. "Вярно е." – каза той – ""Г-н Паш беше болен. Между другото имаше и възпаление на нерв. За изцеление му бе нужен много силен импулс. Сигурно Грьонинг му го е дал."

Любопитството ми бе събудено. Този случай изключение ли беше, отделен успех? Издирих и други пациенти – и преживях нови изненади. За това ще ви разкажа следващата седмица