Траберхоф – масов наплив в Розенхайм

През септември 1949г. пред Грьонинг се събират ежедневно до 30000 търсещи помощ хора

След приключването на изследванията в Хайделберг през август 1949 г. Бруно Грьонинг се насочва към Южна Германия. Той иска да се откъсне от шума около своето име и се оттегля в едно частно имение при Розенхайм, в близост до Мюнхен. На първо време му се удава да запази в тайна своето местопребиваване. След като първите вестници публикуват съобщения за неговото пристигане в Бавария, започва истински масов наплив на хора.

До 30 000 души се стичат всеки ден към Розенхаймския Траберхоф. За него съобщават пресата, радиото и седмичният преглед. Дори е показан и филм, който носи заглавието "Грьонинг" и документира ставащато около него.

Библейски сцени

Вестник Цайтунгсблитц в извънредно издание през втората седмица на септември съобщава в извънредно издание: "Междувременно се бяха събрали повече от десет хиляди души, всички в горещата жега от часове чакаха големия момент, в който Грьонинг излезе на балкона, говореше пред множеството и излъчваше своята благотворяща сила. Хората стояха нагъсто, притиснати един към друг, за да използват напълно неговите "благотворящи лъчи". Вече започваха да се задействат реакциите при най-тежкоболните в техните инвалидни колички и кресла или при самотно стоящите в периферията. Полуслепи започнаха отново да виждат , досега неможещи да ходят се надигаха и задвижиха отново своите схванати крайници. Стотици разказваха за засилени болки на заболелите места, за дърпане, бодежи и мравучкане, за чувство на неописума "лекота" или за изведнъж изчезващи главоболия."

Не само в Траберхоф се стигаше до библейски сцени. Навсякъде, където се появяваше Грьонинг, той биваше обкръжен със скоростта на вятъра от безброй болни. Анита Хьоле в своята книга Духовни лечители днес: описва обстановката около Грьонинг така: "Още щом Грьонинг съобщеше за своето идване, се тръгваше като на поклонение. Типични са сцените, които е наблюдавал журналистът Рудолф Шпитц при едно посещение на Грьонинг в Мюнхен, през септември 1949 г.

"В 19,00 часа стояха хиляди на огрятата от слънцето улица. В 22,30 те все още бяха там. През петте години на войната бях изживял много неща, никога обаче не съм бил така покъртен, както през четирите часа, през които седях срещу Бруно Грьонинг и наблюдавах един ужасяващ парад на мизерията и страданията. Епилептици, слепи и сакати на патерици се блъскаха към него. Майки носеха своите парализирани деца при Грьонинг. Имаше хора в безсъзнание, звучаха крясъци, умоляващи викове за помощ, молби, желания, тежки въздишки.”

Държавните органи са благоразположени

Анита Хьоне цитира по-нататък журналиста Рудолф Шпитц : „‚Болни на носилки, сакати, голямо множество хора е наблюдавал един друг журналист, д-р Курт Трамплер, също в Траберхоф при Розенхайм, където живееше тогава Бруно Грьонинг. Трамплер е дошъл като репортер на седмичника Мюнхенер алгемайне - един сдържан журналист, който отбелязва само това, което сам е видял и чул: "Сега чуваме от балкона един глас, който не е на Грьонинг, и бързаме към прозореца. Мюнхенският полицейски президент Питцер говори на събралите се. Той разказва, че едно страдание от ишиас, което го е мъчило от години, е отшумяло в присъствието на Грьонинг. Питцер определено не е човек, който е склонен към свръхемоционални изявления, но това, което е наблюдавал на самия себе си, може да го засвидетелствува. Сега той публично застава на страната на Грьонинг. И депутатът от ХСС Хаген го последва с една подобна декларация."

Също и баварските власти бяха добре настроени към Бруно Грьонинг. Ежедневникът Мюнхенер Меркур съобщава на 7 септември 1949 г. под заглавие "Добронамереност спрямо Грьонинг": „Министър-председателят д-р Ерхард заяви в понеделник, че не бива заради параграфите да се провали дейността на едно такова "извънредно явление" като Бруно Грьонинг. Според неговото виждане няма големи пречки за разрешението за дейността на Грьонинг в Бавария.

Баварското държавно министерство на вътрешните работи съобщи при редакционното приключване: Досегашната проверка на лечебната дейност на Бруно Грьонинг показа, че тя може да бъде разглеждана като свободна дейност от любов и в тази рамка не се нуждае от разрешение съгласно закона за лечителската практика."

След проваляне на репутацията към медицинскато документиране на изцеленията

В Траберхоф се получи голяма дандания около Грьонинг. Намериха се много гешефтари, които искаха да направят капитал от неговите способности. Те нанесоха вреда на неговото име и престиж и предизвикаха дистанциране на властите. Когато обстановката стана неудържима, Грьонинг се оттегли в баварските планини. Искаше да приеме няколко предложения за изграждане на лечебници. Неговата цел бе да се създадат институции, в които търсещите помощ да придобиват изцеление по определен ред. Лекари трябваше да правят предварителни и последващи контролни прегледи по образеца на Хайделберг и да документират настъпилите изцеления.

"Феноменът Грьонинг" и науката

Медицинският изпит в Хайделберг трябва да завърши с писмен сертификат

През този Херфордски период медицинските сътрудници на списание Ревю, започват да проверяват успешните изцеления на Грьонинг. Маргбургският психолог и лекар проф. д-р Х. Г. Фишер заминава с извънреден щаб от кореспонденти за Херфорд. Там той провежда разговори с изцелени и изненадан установява, че "методът" на Грьонинг действително е успешен. Вследствие на това Ревю, взема решение да помогне за изясняването на "Феномена Грьонинг". В Хайделбергската университетска клиника е трябвало да бъде изследван "лечебният метод" на „Чудодейния доктор”.

Бруно Грьонинг приема предложенията на Фишер, защото той му обещава при добри резултати да му издаде положителен сертификат. Грьонинг се надявал, че се е отворил път за свободна дейност.

Изцеления пред очите на лекарите – „Бруно Грьонинг не е шарлатанин”

Изследванията започват на 27 юли. Хората, върху които той е трябвало да докаже своите способности, били избрани от онези болни, които му били писали в над 80 000 писма, за да го молят за помощ. Към тях били добавени и няколко пациента на Хайделбергската клиника Лудолф Крел. Те всички били внимателно изследвани предварително и им били поставени точни диагнози. Накрая те дошли при Грьонинг, който задействал "своя метод" върху тях. Постоянно присъствали лекари. Те стават свидетели на това как в някои случаи болестите изчезват спонтанно. Проведените в клиниката контролни прегледи потвърждават изцеленията. Дори нелечими заболявания като болестта на Бехтерев са изчезнали.

В една отпечатана в Ревю предварителна експертиза проф. д-р Фишер заявява категорично, че Бруно Грьонинг не е шарлатанин, а надарен от природата лекар по душевни болести. По този начин той прави опит да обясни от своя гледна точка "Феномена Грьонинг", без да го e осъзнал напълно.

Грьонинг отказва сделки

Окончателният сертификат следвало да се издаде след оценка на всички резултати. Уверили са Бруно Грьонинг, че пътят за неговата по-нататъшна дейност ще бъде окончателно освободен. В промеждутъка между двата документа професорите Фишер и фон Вайцзекер (под чийто „чадър” било цялото мероприятие) направили на Бруно Грьонинг следното предложение. Те искатли да открият лечебници, в които той да работи заедно с лекарите. Ръководството и подбора на пациентите обаче запазили за себе си.

На това Бруно Грьонинг отговаря: "Поставените ми в тази връзка от господин професор Ф. финансови условия и пр. бяха такива, че за мене бяха неприемливи. Естествено за това бяха водени много разговори, също и с господата, които искаха да финансирам това дело. Не можех да се съглася с предложенията на г-н проф. Ф. и ги отхвърлих, защото: 1. не разполагах с нито един пфених пари, заради това не можех да поема спрямо него никакви финансови задължения, които не бих могъл да изпълня; 2. никога не съм мислел, да правя бизнес от тази работа. Поради това всичко за мене бе едно неизпълнимо изискване. Освен това исках да правя само това, което ми е дадено чрез моето призвание: Да помагам на търсещите помощ и да се поставям на разположение на лекари, като например психотерапевти, но никога да не правя сделка с това нещо."

Лишаване от сертификат и потенциален конфликт със закона

Отказът на Бруно Грьонинг кара професорите да загубят интереса си към него. Обещаният сертификат не бе издаден никога. Вместо да му предоставят свобода на действие, бяха му поставени само нови камъни по пътя. В хода на изследванията неговият "метод на лечение" бе наречен с понятия като "манипулация", "пациенти" и т.н. и оценен като медицинска дейност. С това бе предварително планиран конфликт със закона за лечителската практика.

1949 г.– във фокуса на общественото внимание

Дейността на Бруно Грьонинг в Херфорд

Хиляди болни и търсещи помощ обграждат Грьонинг

Деветгодишният Хюлсман от дълго време бил на легло. Той страдал от прогресивна дистрофия на мускулите и никой от потърсените лекари и професори не можел да му помогне. След като Бруно Грьонинг се заема с момчето, то отново прохожда. Инженер Хюлсман – впечатлен от спонтанното изцеление на своя син – моли госта си да остане. Искал е да покани и други болни, на които „Чудотворецът”, както се изразява Хюлсман, да помогне.

Бруно Грьонинг приема предложението и от ден на ден идват все повече търсещи помощ. Все повече хора научават за чудодейните събития около Грьонинг. Не минава много време и всички заговарят за него. Вестниците съобщават за "Чудодейния доктор", а в Британската зона той се превръща в тема на деня. Хиляди прииждат на Вилхелмсплатц, тълпи от хора обграждат къщата.

Манфред Лютгенхорст от ежедневника Мюнхенер Меркур на 24 юни 1949 г. пише следното: "Когато в 10,30 часа предиобед пристигнах в Херфорд, пред малката двуетажна къща на Вилхелмсплатц имаше около хиляда души. Това бе една неописуема картина на нищетата. Безброй парализирани в инвалидни колички, други, носени от своите близки, слепи, глухонеми, майки с ненормални и парализирани деца, стари бабички и млади мъже се тълпяха и стенеха. Почти сто коли, камиони и автобуси бяха паркирани на площада и всички идваха отдалече”.

Парализи, язви на стомаха, слепота: „Г-н Грьонинг ме погледна и сега съм отново напълно здрав.”

Манфред Лютгенхорст продължава: „,Вярвате ли, че ще се излекувате? ‘, питах болните. Те кимаха.‚Вчера трябваше да сте тук‘, ми каза един човек. ‚Господин Грьонинг бе във Фирзен в Райнланд, докато тук, в двора, петима парализирани се изправиха и си тръгнаха здрави за вкъщи. Изцеление от разстояние – дворът им помогна да оздравеят‘. Другите болни потвърдиха това.

Продължих да вървя през множеството и стенографирах техните странни разкази. Само те стигаха да се напълни цяла книга. Докато си палих цигара, един млад мъж до мене каза: ‚Моля, продайте ми една!‘ Той носеше шинел и изглеждаше като завърнал се от руски плен. Дадох му цигара. Той я запали и каза уверено: ‚Вижте, сега мога да върша отново всичко сам.‘ При това той раздвижи дясната си ръка с пръстите и десния си крак. ‚ Вие също ли сте изцелен от Грьонинг? ‘ попитах аз. ‚Да, в Русия получих парализа на дясната страна. Господин Грьонинг ме погледна и сега съм отново напълно здрав, все още не мога да го повярвам. ‘ Той движеше щастлив своите крайници.

Насочих се към една група, която се трупаше около една белокоса, около четиридесетгодишна жена. ‚Разбира се‘, чух да казва жената, ‚аз също съм изцелена от господин Грьонинг. Имах огромни язви в стомаха, отслабвах все повече и от болки вече не можех да спя. Едновременно бяхме дванадесет души при Грьонинг. [...] Той ме погледна и тогава ми се стори, че язвите паднаха като камъни на земята. Оттогава вече нямам никакви болки, постоянно наддавам на килограми, а рентгеновите снимки, които направих, показват без съмнение изчезването на язвите. Отидох на изследвания пред лекарска комисия. И да Ви кажа, те бяха смаяни!‘

Жената продължи: ‚Но това е нищо. Миналата седмица тук в двора стоеше един млад сляп мъж. Той беше чакал без прекъсване няколко дни и нощи. Понеже често идвам тук, той ми направи впечатление. Съжалих го и го поканих да похапне. "Не", отговори той. "Не бива да пропускам момента, когато господин Грьонинг ще излезе." Тогава му занесох хлебчета и му казах, че ще се погрижа да бъде закаран до гарата. ‚Нямам нужда от никого, тъй като ще мога сам да отида до гарата. ‘ И след това го видях със собствените си очи. Господин Грьонинг дойде и младият мъж извика: ,Аз виждам отново!‘

Действително булото пред очите му бе изчезнало. Той ми описа каква чанта нося в ръката си. Каза: ‚Там се движи една кола, а ето там е табелката с номера‘, и сам намери пътя до гарата. Всички наоколо плачеха от радост."

Забрана за лечение от страна на институциите и лекарското съсловие

Не минава много време и институциите – преди всичко здравните власти – се заемат със случая. Образувана е комисия за проверка и Бруно Грьонинг получава забрана да лекува. Някои влиятелни лекари са негови отявлени врагове. Те полагат всички усилия, за да забранят неговото дело и настояват той да подложи на проверка способността си да лекува. Какъв замисъл се крие зад забраната, става ясно от следното изказване на ангажираните лекари: „Грьонинг може да доказва каквото си иска, но няма да получи разрешение за лекуване." „Недопустимо е за професионалната ни чест да се занимаваме с Грьонинг.” В края на юни той трябва окончателно да напусне Херфорд. Всички усилия да получи разрешително за лечение, били осуетени.

Развитие и решаващи събития в живота

Подготовка за по-късната му дейност

Наложени по чужда воля и прекратени години на обучение

След като ходи на училище до пети клас, Бруно Грьонинг започва да се учи за търговец. Но след две години и половина се налага да прекъсне по настояване на баща си. Старшият зидар иска синът му също да усвои строителен занаят. Праща го да учи за дърводелец, но и тук не се стига до завършване. Усложнената икономика в следвоенния период не позволява това. Три месеца преди да приключи времето на чиракуването му, фирмата в която се подготвя професионално, принудително прекратява дейността си, поради липса на поръчки. После той живее, изкарвайки прехраната си по различен начин. Егон Артур Шмид пише за този период:

След като ходи на училище до пети клас, Бруно Грьонинг започва да се учи за търговец. Но след две години и половина се налага да прекъсне по настояване на баща си. Старшият зидар иска синът му също да усвои строителен занаят. Праща го да учи за дърводелец, но и тук не се стига до завършване. Усложнената икономика в следвоенния период не позволява това. Три месеца преди да приключи времето на чиракуването му, фирмата в която се подготвя професионално, принудително прекратява дейността си, поради липса на поръчки. После той живее, изкарвайки прехраната си по различен начин. Егон Артур Шмид пише за този период:

„Той се справяше с всяка работа, която захванеше”

"За работата му са ми разказвали най-различни колеги, посочвайки като особена черта това, че всяко нещо, с което се е захващал, му се удавало леко, независимо дали е поправка на часовници, радиоапарати или пък шлосерски дейности. Особено му прилягали техническите работи. Никога не се е плашил и от най-грубата и тежка физическа работа. Като пристанищен работник е вършел всичко като останалите си другари. Не се е хвалил с това, та нали то е било част от пътя му, който го превежда през низините, за да достигне до върховете. Една стара китайска поговорка гласи: “Който никога не е минавал през блато, не може да стане светец.” Има доста свидетелства от бивши негови колеги, едно от които ми попадна наскоро, и там откровено, просто и ясно се казва, че разказващият си спомня за Бруно Грьонинг от едногодишната им работа заедно, като за възможно най-добрия и най-почтения другар, който някога е имал."

Женитба и удари на съдбата

На двадесет и една година той се оженва. Обаче съпругата му не го разбира. Тя иска да го затвори в стените на дребнобуржоазния семеен живот и отхвърля изцеленията като “странни фантазии”. Синовете им Харалд и Гюнтер, родени през 1931 г. и 1939 г. умират по на девет години. Въпреки, че безброй хора са получили изцеление чрез Бруно Грьонинг, Гертруд Грьонинг не вярвала в целебната сила на мъжа си. Не поверила децата на него, а на лекарите. Обаче научната медицина не могла да им помогне. И двете деца почиват в болницата: Харалд през 1939г. в Данциг, а Гюнтер през 1949 г. в Диленбург. За Бруно Грьонинг това са тежки удари на съдбата. Дори много години след това очите му се насълзявали, когато говорел за синовете си.

Така времето между двете войни за него е подготовка за по-сетнешната му дейност. Трябвало е да натрупа горчив личен опит, за да може да разбира хората във всички житейски ситуации и да съчувства на нещастията им.

Помага вместо да стреля – на фронта и във военнопленничеството

През Втората световна война (1943г.) той е мобилизиран във Вермахта. Там се стига до неприятности с висшестоящите. Заради отказа му да стреля по хора, го заплашват с военен съд. В края на краищата все пак е трябвало да замине на фронта. Бива ранен, попада в руски плен и в края на 1945 г. заминава за Западна Германия като прокуден от Отечеството си.

Поведението на Бруно Грьонинг през войната е пропито от желанието му да помага. Дори на фронта той използва всеки удобен случай да се застъпва за другарите си или за цивилното население.

В едно руско село осигурява достъп на застрашените от гладна смърт хора до запасите с храна на армията. Във военнопленническия лагер издейства за другарите си по-добро облекло, по-питателна храна и по-сносни битови условия. Помага на безброй страдащи от отоци вследствие на глад да оздравеят. В ужаса на войната той не убива нито един човек, но помага на стотици.

Разтрогване на брака и насочване към всички хора

През декември 1945 г. е освободен от плен, установява се в Диленбург, провинция Хесен и прибира семейството при себе си. Но след като и вторият им син умира и съпругата му иска да му забрани всякаква дейност да помага на хората, той се разделя с нея. Чувства се задължен да направи достъпни за всички хора лечебните сили, с които разполага. Той казва: "Аз не принадлежа на отделни хора, принадлежа на човечеството."

В началото на 1949 г. пътят му го отвежда в Рурската област. Благодарение на разказите на неколцина изцелени, все повече хора научават за Бруно Грьонинг. Той обикаля от къща на къща, винаги там, където се нуждаят от него, където болни го молят за помощ. Така дейността му е ограничена в малък кръг от хора, докато през март 1949 г. приема поканата на един инженер от Херфорд да посети сина му.

Детство и юношество

Бит, подиграван, неразбран, приет – едно дете, различно от останалите

Бягство от безсърдечното обкръжение сред природата: „Тук чувствах Бог”

Бруно Грьонинг е роден на 30. май 1906 г. в Данциг-Олива като четвърто от седемте деца на семейство Аугуст и Маргарете Грьонинг. Родителите му забелязват още отрано необикновените способности на сина си, напр. смятаните за страхливи животни зайци и сърни идват спонтанно при него и се оставят да ги гали без да се страхуват.

Колкото повече растял Бруно Грьонинг, толкова по-чуждо му се струвало обкръжението му. Грьонинг разказвал, че понякога в къщи са го биели до посиняване. Казвал, че тялото му не го е боляло от ударите, но се е чувствал неразбран.

Отблъснат от коравосърдечието на околните, малкият Бруно се спасявал с бягство сред природата. Животните, дърветата и храстите го привличали повече, отколкото някои хора. Често изчезвал в близката гора с часове.

"Тук чувствах Бог. Във всеки храст, във всяко дърво, във всяко животно, та дори и в камъните. Навсякъде можех да стоя и да размишлявам с часове - всъщност нямах никаква представа за време -, и винаги съм имал усещането, сякаш целият ми вътрешен живот се разширява до безкрайност."

В жестоките сбивания на връстниците си той никога не е участвал. Така често е бил обект на злобни подигравки и е отнасял побои и наказания заради своята различност.

Добре приети изцеления при хора и животни

С времето в личността на Бруно Грьонинг започва да се откроява онзи аспект, който по-късно го отвежда в светлината на прожекторите на обществеността: В негово присъствие хора и животни оздравяват. Особено по време на Първата световна война той често навестявал лазарета, където го посрещали с радост. Ранените се чувствали добре, когато бил там, а мнозина оздравявали. Болни изпращали близките си да повикат майка му като молели да отиде при тях с малкия Бруно. В семейството и сред познатите му способността на момчето да лекува била охотно възприемана.

Стремеж към самостоятелност

Бруно Грьонинг пише в автобиографията си: "Още когато бях малък в мое присъствие болни хора се избавяха от оплакванията си, а деца и възрастни при силно безпокойство или при скандал утихваха напълно като им кажех няколко думи. Като дете имах възможност да установя, че зверчета, които обикновено са смятани за плашливи или хищни, към мен бяха добродушни и кротки. Поради това отношението ми към родителския дом беше особено и напрегнато. Скоро започнах да се стремя към пълна самостоятелност, за да се измъкна от средата и „неразбирането” на семейството ми”.

Бруно Грьонинг (1906-1959г.)

Един необикновен човек в обществен сблъсък

През 1949 година за един ден името Бруно Грьонинг застана в центъра на вниманието на немската общественост. Пресата, радиото и списанията съобщават за него. В продължение на месеци събитията около “Чудодейния доктор”, както той скоро бе наречен, държаха младата република със затаен дъх. Бе заснет филм, свикани бяха научно- изследователски комисии, а и властите, до най-високите инстанции се занимаваха със случая Бруно Грьонинг. Социалният министър на провинция Северен Рейн – Вестфалия се разпореди Бруно Грьонинг да отговаря за нарушение на Закона за лечителската практика, в противовес на това министър-председателят на Бавария заяви, че едно такова “изключително явление” като Грьонинг не бива да бъде възпрепятствано заради параграфите. Баварското вътрешно министерство окачестви дейността на Грьонинг като "свободна практика, извършвана от любов".

Във всички слоеве на населението бе дискутиран бурно и неспирно случаят Бруно Грьонинг. Емоционалните вълни бушуват нависоко. Духовници, лекари, журналисти, юристи, политици и психолози: всички говорят за Бруно Грьонинг. Неговите чудодейни изцеления за едни са милостиви дарове на една висша сила, а за други шарлатанство. Но фактологията на изцеленията е доказана с медицински изследвания.

Голям световен интерес към един обикновен работник

Бруно Грьонинг, роден през 1906г. в Данциг и емигрирал след войната в Западна Германия, прогонен от родното си място, бе един обикновен работник. Преживявал е от различни дейности, бил е дърводелец, работник във фабрика и пристанищен работник. И изведнъж застава в центъра на обществения интерес. Вестта за неговите чудодейни изцеления се разпространява по целия свят. От всички страни идват болни, писма с молби и предложения. Десетки хиляди търсещи изцеление се стичат към местата, където той действа. Започва революция в медицината.

В хватката на забрани, съдебни дела и алчни за печалба сътрудници

Обаче и противниковите сили са на линия. Те мобилизират всичко, за да възпрепятстват дейността на Бруно Грьонинг. Преследват го забрани за лекуване, инспирирани са съдебни процеси. Пропадат всички усилия делото му да се вкара в нормални рамки. От една страна, поради съпротивата на влиятелни обществени сили, от друга, поради неспособността или алчността за печалби на неговите сътрудници. Когато през 1959 г. Бруно Грьонинг умира в Париж, последният процес срещу него е в пълен ход. Делото е прекратено, никога не е произнесена присъда. Но много въпроси остават открити.

Бог е най-великият лекар

Няма нищо нелечимо

Доверие и вяра – предпоставка за изцеление

Истински може да лекува само Бог, никой човек. Бог е най-великият лекар. За него няма нищо нелечимо, нищо невъзможно. Бруно Грьонинг винаги е казвал: "Доверявай се и вярвай, помага, лекува, Божията сила!"

Единственото, което очаква от един търсещ помощ, е готовността да му се довери и да приеме вярата в Бога, в Неговата благотворяща сила и в изцелението си. Дори ако вярата на отделния човек е твърде слаба, той предлага своята помощ: "Тъй като Вие днес все още не умеете да вярвате, аз искам да го сторя вместо Вас, докато Вие наистина повярвате. И понеже още не можете да молите, не знаете да се молите, затова ще го направя вместо Вас."

Бог не е наказващ съдник

Така чрез Бруно Грьонинг Божията помощ може да достигне до хората, които приемат вярата, че ще оздравеят. На всички трябва да се помогне. Хората трябва да усетят, че Бог не е наказващ съдник, а любящ Баща. Всички хора са Негови чеда, а Той е техен Приятел и Спасител.

Благодарение на Бруно Грьонинг човекът отново може да преживее Божиите чудеса. Бог е най-големият лекар и помощник на всички хора. За Него няма нищо невъзможно. Бруно Грьонинг е казал: "Има много неща, които не могат да бъдат обяснени, но нищо, което да не може да се случи."

Човекът е дух

Тялото е само земната обвивка на духа и душата

Бруно Грьонинг е разяснявал на слушателите си истинското естество на човека. "Кой сте Вие?" – питаше той. Никой от слушателите му не намираше друг отговор, освен да назове името си. Но той не признаваше това за отговор, а продължаваше да пита: "Вие Вашето тяло ли сте?" В отговор на нашето мълчание ни обясняваше, че ние от сътворението на света не сме тяло, а дух. Получили сме тялото си от Бога назаем само за този земен живот, дадено ни е било при раждането и би трябвало да го отдадем на земята, когато си отиваме при Отца. Душата ни осъществява връзката между духа и тялото и взема добрите и лошите преживявания със себе си в отвъдното. Тя е носителката на Божията искра, която прави възможно свързването с Бога в оня миг, когато човекът се отвори с вяра към Него. Ако обаче душата се заключи в неверие, връзката с Бога остава прекъсната.

Значи тялото не е същността на човека, а е само земната обвивка на духа и душата. Така че с кончината на плътта не приключва всичко, както мнозина вярват днес, а животът продължава. Той не е обвързан с тялото.

Човекът не е лош – само когато сам се занемари, се поддава на злото

Човекът е дух, тялото му – подарък, който Бог му дава на разположение като инструмент за един земен живот. Истинското предназначение на човека е да използва тялото си в служба на доброто и с негова помощ да превръща добрите мисли в дела. Чрез свободната воля обаче, човекът има и възможността да го употребява и за лоши неща – да краде, да убива, да руши. По делата на някого може да се познае с кого е свързан, кому служи: на Бог или на Сатаната. Това не означава, че човекът като такъв е добър или лош, а че:

"Човекът е и си остава Божий, той никога не е дяволски, сатанински, човекът никога не е лош, само когато напусне Бога, когато занемари сам себе си, той може да бъде обхванат от злото. Злото го обзема и тогава той трябва да му слугува. Не човекът е онзи, който върши зло, а злото. От злото не бива да очакваме нищо добро! Но също така и от Бога – нищо лошо!"

"Когато той [човекът] е твърде слаб, попада под властта на злото, пада ниско, сетне не може да върви по онзи път, който води нагоре, тъй като няма сили, отпада и се озовава в ръцете на злото и оттам нататък вече е на негово разположение. Ако тук не се появи една спасяваща, помагаща ръка и не го измъкне оттам, той е загубен за доста дълго време. И ще трябва оттам насетне да служи на злото."

Всяка мисъл има въздействие

Дълг на всеки човек е да поддържа тялото си в ред. Обаче всяка отрицателна мисъл, всяка лоша дума и постъпка навреждат на тялото, т.е, когато духът не е свързан с Бога и се отдава на негативната сила, това може да навлече заболяване на тялото.

Ако обаче душата отново се отвори за навлизане на Божията сила в нея и се свърже с духа, ще последва оздравяване на тялото. По тази причина поведението на собствения ни дух е толкова решаващо. Никога не бива да се обещава изцеление. То винаги зависи от самия човек, доколко той се отваря за доброто и приема присърце учението на Бруно Грьонинг. Третирането на тялото може да се пребори само с последствието, но не може да отстрани причината. Това може да направи единствено самият човек, като извърши "големия обрат".

Мислите са сили

Позитивната мисъл изгражда, а негативната мисъл разрушава

Бруно Грьонинг е приканвал слушателите да проверяват собствените си мисли и да приемат само добрите. Бог и Сатана не са само източници на сили, а и на мисли. Те непрестанно ни ги изпращат: Бог добри, Сатаната – лоши. Бруно Грьонинг смята, че човек не може сам да създава мисли, а притежава само способността да ги приема.

"Толкова е важно какви мисли приемаме, защото мислите са сили. Ако човек желае доброто, тогава му помага Бог, ако иска злото – получава помощ от Сатаната."

Човекът не е изложен безволево на всичко, което му дойде наум. Той сам решава, кои мисли да търпи и кои – не. Но все пак би трябвало да направи избора си съзнателно, не повърхностно. Зад всяка мисъл стои енергия: положителната мисъл е градивна отрицателната - разрушителна; радостната вест окриля, тъжната обезкуражава. Мислите са духовни сили. Те носят в себе си власт, за която съвременното човечество вече няма никаква представа. Една мисъл, произлязла от любовта, може да накара човек да отдаде живота си за друг. Обаче една произлязла от омразата мисъл може да го накара да убие някого. "Пазете се от всяка лоша мисъл!"

„Всичко, което приемате в себе си, трябва да го отдадете“

"Би трябвало вече да Ви е ясно, да сте го установявали неведнъж, че когато приемете дори една-единствена лоша мисъл, във Вас нахлуват и други такива, а след това изричате неприятни думи. Значи, всичко, което приемате в себе си, трябва отново да го отдадете."

"Дори да сте приели само една лоша мисъл, Вие ставате слуга на злото, наистина ставате слуга на Сатаната! Позволете да Ви кажа това!"

Човек действа според волята си

Но какво може да предприеме човек срещу депресиращи, разколебаващи, всяващи страх или принуда мисли, как да им се противопостави? Те се появяват внезапно, сякаш от нищото, връхлитат го и искат да обладаят душата му. Какво трябва да направи?

Сатаната желае да подведе човека с отрицателни мисли - все едно от какъв характер са те – цели да го отклони от Божия път. Иска му се човекът да се страхува, да се гневи, да се съмнява в доброто и да нарушава Божиите заповеди. За да постигне това, той го мами, че човекът е играчка на нечии лоши мисли и чувства, че е безпомощен пред тях. Но това е лъжа и измама.

Бог е създал човека така, че той сам да може да решава какво да мисли, да говори и как да постъпва. Ако пред неговото вътрешно око дойде недобра мисъл, той спокойно и категорично може да я отхвърли. Ако остане твърдо на тази позиция, злото трябва да отстъпи и не може да получи власт над него. Със свободната си воля човекът сам решава собствената си съдба. "Човекът постъпва според своята воля. Каквато е волята, такава е и мисълта. Мисълта подтиква човека към действие."

Най-напред трябва да има воля за здраве

С един прост пример Бруно Грьонинг показва каква огромна роля е отредена на мислите. При строеж на къща първият импулс е волята, желанието да бъде построена къща. Впоследствие мисълта се конкретизира все повече, докато бъде изработен подробен план. Дотогава къщата съществува само във фантазията на бъдещия й собственик. Същинското строителство е едва последната стъпка по един дълъг път, предхождан от много размишления и приготовления.

Точно така е и с изцелението. Първо трябва да е налице волята за изцеление, сетне в мислите да се осъществи отделяне от болестта и да бъде приета вярата в оздравяването. Едва последната крачка е настъпващото в тялото изцеление. Във всеки случай то не е човешко дело, а акт на Божия милост. Човек не може да го заслужи, но може да го постигне.

Противоречията „Добро” и „Зло”

Човек живее между тях и винаги има избор

Когато човекът, чрез свободната си воля, има възможността да решава, възниква въпросът: Какви са алтернативите, между които може да избира? За това Бруно Грьонинг казва: "Не се заблуждавайте и не забравяйте, приятели, че човек живее между добро и зло. Той е между тях, тук е доброто, а тук – злото, по средата е човекът, той решава."

Човекът има избор. Той може да върши добро или зло. Ако някой от ближните му е в беда, може да му помогне, но може и да го подмине без внимание, или дори да извлече полза за себе си от нещастието на другия. Може да постъпи, както желае. В живота си човек стои винаги – съзнавайки или не съзнавайки това – на разклонения по пътя, при които трябва да решава дали да хване добрия или лошия път. Най-често ежедневните неща са факторите, които определят пътя на съдбата.

Какво става например когато се ядосаш от справедлив упрек на приятел и се скараш с него, когато се разсърдиш на началника си и заради това напуснеш работа или когато заради наранено честолюбие откажеш невероятно добро предложение? Колко често това са спонтанни решения, за които после съжаляваш, но нещата вече не могат да се върнат назад. Един единствен миг може да промени хода на целия сетнешен живот към добро или към лошо.

Градивни и разрушителни сили

Но все пак, как се стига дотам? Какво се крие зад понятията "добро" и "зло"? Не е ли целият живот продукт на сляпата случайност, на която човекът е изложен безпомощно?

Бруно Грьониг го обяснява така: Доброто идва от Бога, злото – от Неговия противник: от Сатаната! Него наистина го има и той си е поставил за цел да унищожи всичко добро, всичко Божествено. Бруно Грьонинг: "Кой прави това, кой опитва с всички възможни средства да разруши доброто, Божественото? Откъде идва болестта, заболяването на онова, което расте по тази Земя? Вземете каквото поискате – някакъв плод или друго живо същество, Сатаната се опитва непрестанно да разруши всичко. Успял е също да разяде и човека."

"Сатаната, който съществува на тази Земя, не е пропуснал да опита нито едно средство за разрушаване на доброто и Божественото."

"Където е Бог, там е любовта, където е дяволът, там има войни."

В духовната сфера двата полюса са изправени един срещу друг: Бог като самият живот и Сатаната, който иска да го унищожи. На тяхна страна има цели войнства от духовни същества и борбата се води с люта ожесточеност. И двете страни разполагат с чутовни енергии. Тяхната същност Бруно Грьонинг описва с прости думи: "Божията сила е градивна, а злата, дяволската, сатанинската, е разрушителна."

Човекът може да приеме в себе си и двете и да ги остави да действат, както в тялото, така и в душата си. Едната действа укрепващо и градивно, а другата – отслабващо и разрушително. Положителната сила носи в себе си здравето, отрицателната – болестта.

Болестта не е Божие наказание, а следствие от погрешни мисли и действия

Бруно Грьонинг казваше, че болестта идва от злото, а не – както многократно се твърди – че е Божие наказание. Такива мисли той окачествяваше като лъжа и решително ги отхвърляше. Бог не наказва! Болестта е следствие от погрешни мисли и дела. Когато се отстрани причината, и въздействието ще бъде прекратено, а това е Божията воля.

"Не е така, както си мислят хората, че болестта била Божие наказание. Може да се направи сравнение с едно дете, което напуска бащиния си дом. Тогава родителите вече не могат да бдят над него, не могат вече да го пазят. Така и ние сме напуснали нашия Баща. Не бива да забравяме, че ние самите сме само Божии деца. Само Той може да ни помага! И ще ни помага, когато отново намерим пътя към Него."

Свободната воля

Човек решава сам дали да вярва в болестта или в изцелението

Един вътрешен спор

Когато по време на процеса на изцеление настъпят болки, не винаги е лесно да мислиш, че са Regelungen. Мнозина стават несигурни: "Това болки от Regelung ли са или са симптоми на болестта?" Започва един вътрешен спор. Тук се решава дали ще получите изцелението, съответно и колко време ще продължи този процес. Зависи от това, на какво човекът вярва повече – на мисълта за заболяването или на тази за изцелението. Ако продължи да вярва в болестта, ще си я задържи, обаче ако се пребори и запази вярата си в здравето, тогава процесът на оздравяване ще се осъществи докрай. Човек решава сам.

Никой не може да бъде принуден да се излекува, всеки може доброволно да се реши

Това е важен момент в учението на Бруно Грьонинг. Той винаги е изтъквал, че хората имат неприкосновена свободна воля, най-големият подарък, който Бог може да направи на едно живо същество. Тя издига човека от нивото на осъдено създание до статуса на свободно дете, което следва повелите на Отца си не по принуда, а доброволно. Обаче тя му дава и свободната воля да прегреши спрямо Божиите закони.

Бруно Грьонинг уважаваше в най-висша степен свободната воля на човека. Затова той може да помогне само на онзи, който позволява да му се помогне, който е готов да се отдели от болестта. Позволено му е да вземе от страдащия само онова, което той му даде по силата на своята свободна воля. Който се е вкопчил в болестта си, постоянно мисли и говори за нея, ще чака напразно за изцеление. Бруно Грьонинг казва така: "Позволено ми е да помогна на някой човек да намери пътя към доброто, но нямам право да вземам решението вместо него, нито пък да го принуждавам да се придържа към доброто. Всеки сам трябва да намери своя път."

„Regelungen“

Изчистването на тялото може първоначално да предизвика болки

„Regelungen“ са част от процеса на изчистване

Някои хора получават болки при приемането на Heilstroms. Бруно Грьонинг окачествява това явление като "Regelung". То е признак за започващата промяна в тялото. Болките от Regelung не бива да се сравняват с онези на болестта. Те са предизвикани от благотворящия ток и са израз на почистването на заболелите органи. Курт Трамплер (изцелен, временно сътрудник на Бруно Грьонинг, журналист и автор на книги) пише за това: "И болките на регулацията понякога объркват доста търсещите помощ. Тази регулационна болка трябва да я има." Често когато е започвала такава болка на регулацията, отделни хора са се опасявали, че е настъпило връщане на болестта. Обземал ги е страх и са казвали: Сега е още по-лошо, хайде да отидем на лекар. Грьонинг: "Затова Ви обръщам внимание, когато дойде регулиращата болка, да я изтърпите. Няма да се случи нищо лошо, само това, че човекът ще оздравее."

Формата на регулациите може да бъде доста разнообразна. Болките могат да бъдат подобни на онези при болестта, понякога дори и по-силни. Но биха могли да се проявят и по съвсем различен начин. Това е специфично при всеки отделен случай, понеже всяко човешко тяло реагира индивидуално на благотворящия ток.

Регулиращата болка не може да бъде спестена на хората. Тя е част от процеса на очистване, при който замърсяването, настъпило чрез болестта, бива отстранено от тялото по духовен път.

Процесът на Regelung

Бруно Грьонинг обяснява явлението Regelungen с примера за една замърсена кана за мляко. Той пита какво следва да се направи, когато вкиснатото, вмирисано мляко трябва да се замени с ново. Отговорът е ясен: Първо трябва да се излее разваленото, после да се почисти каната. Съвсем същото – в преносен смисъл – е при човека. Ако приемем, че тялото е каната, болестта – вкиснатото, а здравето – хубавото мляко, то тогава човек първо в мислите си трябва да се отдели от болестта – да излее разваленото мляко. След това тялото бива почистено от "мръсотията" на болестта – това са Regelungen. Едва в изчистения съд може да се налее прясното мляко – здравето навлиза в човека.

В друг образен пример той сравнява човека с фруктиера: "Вземете един съд, който е пълен все едно с какво, хайде да речем – с плодове, които са стояли няколко дни, т.е. никой не ги е поглеждал, не се е погрижил за тях и те са се развалили. Вие повече не можете да се насладите на тези плодове. И ако сега дойде някой и иска да Ви даде нови, здрави плодове, би било голяма глупост да сложите новите, здравите плодове върху развалените, защото и хубавите ще преминат скоро в същото състояние, в което вече са лошите. Ако искате да запазите здравите плодове, тогава първо трябва да изхвърлите лошите, нездравите, които вече не стават за ядене; но не само това, необходимо е още да се почисти тази фруктиера, като такава и тогава да приеме здравото. Сравнете това – фруктиерата, със своето тяло, плодовете – с Вашите болни органи, а здравото е онова, което се надявате да получите, обаче е невъзможно, ако не можете да изхвърлите лошото, т.е. в този случай – ако се занимавате с болестта си."

„Einstellen“

Правилно положение на тялото и духа за приемане на божествения Heilstrom

Бруно Грьонинг наричаше Heilstrom духовната сила, която задейства изцелението. Как обаче човек може да приема в себе си Heilstrom, как да се отвори за Божията сила? Бруно Грьонинг препоръчваше на търсещите помощ следната поза при седене: да не се кръстосват ръцете и краката, а дланите, отворени нагоре,.да се поставят върху бедрата. Наред с тази външна страна е важно, да се изключат всички притесняващи мисли и да се концентрираме изцяло върху онова, което става в тялото. Една отворена, продиктувана от вярата духовна нагласа е основната предпоставка. По този начин човек може да се отвори за навлизането на благотволящата сила. Бруно Грьонинг казваше: "Бог ни дава всичко добро, ние трябва само да приемем в нас всичко това Негово, това, което Той ни изпраща. Хайде, направете го!"

Защо положението на тялото е толкова важно, обяснява по следния начин: "Онези, които имат все още напълно подвижно тяло, толкова обичат често да го сгъват неестествено, а това също е сила – силата на навика. Крак върху крак, сигурно понякога може да заеме по-свободна, неприлична поза, т.е. от време на време да поопъне тялото си, но нека това не бъде, когато иска да приема доброто, Божието. Тогава би трябвало да е свободен, с отворени длани, със свободни ръце, трябва да седи или да стои!"

Курт Трампер (изцелен, временно сътрудник на Бруно Грьонинг, журналист и автор на книги) пише в книгата си Великият обрат:"Наред с вътрешната подготовка е важна [. . .] и една наглед малка, но въпреки това доста значима външна нагласа. Човек трябва да седне със свободен гръб и да не кръстосва нито краката, нито ръцете си. Допирането една в друга на ръцете предизвиква, според схващането на Бруно Грьонинг, късо съединение на жизнения ток в горната част на тялото, допирането на краката или пък кръстосването им води до същата неприятност в долната му част. Който прави по навик такива грешки, би могъл, погледнато в по-далечна перспектива, да си навлече доста неприятни болести."

Да се наблюдава какво е усещането в собственото тяло

Съзнателното приемане на силата Бруно Грьонинг нарича "настройване". Човекът "се настройва" за приемането на благотворящия ток. Къде и кога става това, не е от решаващо значение. Важното е само той да има покой, да изключи всички притесняващи го мисли и да наблюдава прецизно, какво се случва в тялото му. Бруно Грьонинг постоянно е питал своите слушатели го какво усещат.

"Трябва само да се настройвате за това, да приемете истинското, Божественото излъчване, по-добре казано: да го достигате. Как да достигнете това излъчване, ще установите сами. Но пак ще Ви кажа, то ще стане едва тогава, когато се отнесете с истинско уважение към тялото си, когато внимавате, какво става в него, не толкова около него, а сомо в него, във Вашето собствено тяло.е върху случващото се в собственото Ви тяло."

Всеки човек може да почувства Heilstrom в собственото си тяло. Един усеща мравучкане, друг студен или топъл душ. Трети пък движи ръцете или краката си, четвърти се тресе. Така Heilstrom предизвиква у отделните хора най-различни реакции.