Zeitzeugen
Съвременничката Е.Зюферт
Изцеление от астма в Мюнхен
Една съседка ме срещна с г-н Грьонинг в Мюнхен. Тя знаеше, че аз от около 14 години страдах от тежка астма и че често ме бе напускал куража да живея.
Бях приета мило. Бруно Грьонинг седеше зад едно писалище, аз – пред него, без да кръстосвам ръцете и краката си. Той ме накара да дишам дълбоко и спокойно. Направихме това двамата, което ми се стори странно и смешно. Вдишване . . . издишване . . . вдишване . . . издишване. После усетих, че в краката ми стана горещо. Г-н Грьонинг заговори за добре зарасналата ми операция. Преди това не бях казала ни дума за нея. Той ми обясни, че усеща всичко в себе си и така получава знанието. Знаеше за прекараната от мен преди време вирусна жълтеница, за това, че често ми се налагаше да ставам нощем по малка нужда и че редовно ми се случваше дни наред да не мога да се изходя. Бруно Грьонинг просто знаеше всичко. Сега вече съвсем не ми беше до смях. Той ме караше да продължавам да дишам. После получих лош пристъп и имах чувството, че върху мен има скален блок. Г-н Грьонинг дишаше точно тъй шумно, както и аз. Изведнъж, малко преди да се задуша, усетих как през тялото ми протича много енергия, сякаш минава от главата към корема. След това можех вече да дишам добре, свободно. През нощта спах толкова спокойно, че съпругът ми ме събуди. Искал да види дали съм още жива. Преди прекарвах повече време седнала в леглото, вместо легнала. Чувах свистящото си дишане, сякаш дизелов локомотив навлиза в мюнхенската централна гара.
При срещата усетих Бруно Грьонинг като много вглъбен. Преживях някакво духовно свързване, тръгващо от него към мен. Той ми даде три станиолови плочки, които трябваше да слагам на гърдите и корема си. Каза, че след това ще мога да дишам добре. Така и направих. След това никога повече не съм получавала пристъпи.
Гласове за Бруно Грьонинг
Изтъкнати личности вземат отношение към личността на Бруно Грьонинг
|
|
„Грьонинг е уникално явление, не се вмества в никакви психотерапевтични или психологични учения. Смятам, че той бе дълбокорелигиозен човек. Скромен, вярващ, добронамерен, готов да помогне човек.” Хелмут Киндлер, издател |
|
|
"Изхождайки от съпреживяното и от дълбокото вникване в учението на Бруно Грьонинг, от станалите чрез него изцеления, от знанието му, изпълнено с мъдрост, имайки предвид неговото отдадено на Бога същество, личността му, излъчваща сила и увереност, си позволявам да дам следната преценка: Колкото е дребен на ръст, толкова неизмеримо велик е той, тъй като посвещава цялата си воля и уникалните си възможности и знания за благото на човечеството." Ани Фрайин Ебнер фон Ешенбах |
|
|
„Установи се, че г-н Грьонинг не преглежда никой, който идва при него. Не ми е известен случай, в който Грьонинг да е докоснал физически пациента. Не ми е известен нито един случай, в който той да кара болния да се откаже от помощта на традиционната медицина. Той също така не предписваше лекарства(...). Не ми е известен нито един случай, в който г-н Грьонинг да иска пари от хората (...). Аз не съм го смятал за шарлатанин. (...) За мен нямаше съмнение, че от него излизаха сили, които предизвикваха изцеление у хората.“ Епископ д-р Херман Кунст |
|
|
"Грьонинг е изключително явление, необяснимо със средствата на науката (...) Може да бъде сравнен със Сократ, Жана д’Арк, Ганди и Алберт Швайцер, тъй като и той се жертва изцяло за общото благо. (...) Неговите успехи, граничещи с чудеса, са толкова уникални, че Грьонинг вече достига ръста на историческа личност. Идните поколения ще се занимават с него и с делото му." Йозеф Хоман, директор на средно училище, историк и учен по гранични науки |
|
|
"Ако Бруно Грьонинг бе напълно непризнат и изцяло оклеветен от определени кръгове, това се случи не на последно място поради факта, че той бе представен на съвременниците си твърде едностранчиво като чудодеен лечител. Неговата чистосърдечна любов към хората беше изключително очебийна и засенчваше истинската му и много специфична същност: християнина, вестителя и пропагандатора на новото. Същината на живота и на стремежите му бяха познати само на малцина, на твърде ограничен кръг хора." Хела Емрих, лекарка |
|
|
"Феноменът Грьонинг ме заинтригува като лекар до такава степен, че от много седмици насам прекарвах доста дни, а и много нощи редом с Грьонинг. (...) Той задава гатанки на нас, лекарите: Първо може да лекува за кратко време чрез личен контакт и оптимална концентрация болни с най-тежки страдания – сред тях дори и слепи – сам бях свидетел на това, или поне да им даде облекчение. Второ – успяваше да постигне същите резултати чрез така нареченото от него “изцеление от разстояние”, т.е. пълно изцеление или поне значително подобрение. Бях свидетел и на изцеления от разстояние. Ние, лекарите, можем и трябва много да се учим от г-н Грьонинг, защото в стотици случаи той е доказал категорично, че малкият Грьонинг помага и напълно изцелява там, където науката и лекарските възможности са безсилни" д-р мед. Цети, практикуващ лекар |
|
|
"Никой не може да отрече, че Бруно Грьонинг е излекувал вече много болни, смятани дотогава за безнадеждни случаи. Школската мъдрост бърза да заяви, че това не било нищо необикновено, доколкото ставало въпрос за заболявания, чиито причини са заложени в душата. Защо обаче традиционната медицина досега е имала толкова малък успех в тази терапевтична насока – това не се казва. Или пък тези случаи са тъй малобройни, че предпочитат изобщо да ги премълчат? Във всеки случай “новият лечебен метод” в Херфорд си заслужава шума, който се вдига около него." д-р по философия A. Kaул |
Съвременничката Ани Фрайин Ебнер фон Ешенбах
„Сякаш лекарят трябваше най-напред да свикне с вида на здравата си съпруга.”
През 1950/51 Бруно Грьонинг дълго време е изнасял доклади в общежитието за чужденци Вайкерсхайм в Грефелинг. Ани Фрайин Ебнер фон Ешенбах е посетила някои от тези доклади и писмено е описала различни случки. Ето един пример:
„Веднъж една млада жена със снежнобяло лице бе внесена на инвалидна количка. По време на доклада тя изгуби съзнание и изглеждаше, че е умряла. Бруно Грьонинг хвърли само бегъл поглед към нея и успокои присъстващите около нея, които се бяха притеснили, особено съпруга й, който седеше до нея.
След около половин час тя се събуди, протегна се, имаше червени бузи, слезе от инвалидната количка и тръгна към Грьонинг, все още несигурно, но със сияещо, учудено изражение в очите.
„Хубаво е, добра госпожо, когато човек отново може да стои на собствените си крака и сърчицето да бие отново в нормален ритъм! Но не наваксвайте веднага загубените години – бавно въвеждайте тялото си към задълженията му!”
Когато жената искаше да благодари, Грьонинг й каза: „Благодарете на Бог! Аз съм само негов малък помощник, докажете сега, че сте истинско Божие дете!”
Съпругът, който я доведе, стана и заговори с развълнуван глас: „Г-н Грьонинг, аз съм неин съпруг и съм лекар, за мен съпругата ми бе нелечимо болна, въпреки че опитах много неща. Но тя имаше само едно желание, да дойде при Вас. Аз бях убеден, че тя още по пътя насам ще умре, защото бе тежко сърдечноболна и всяко движение бе свързано с опасност за живота й. Аз съм потресен от това чудо и не мога още да го повярвам!”
Плачейки от радост той изтласка празната инвалидна количка навън и седна с жена си на столовете, после изслуша с нея двучасовия доклад. Често той въпросително поглеждаше жена си, сякаш най-напред искаше да свикне с вида на своята здрава и щастлива жена.”
Съвременничката Г.Клаузен
Изцеление от дългогодишни болки в краката
През петдесетте години живеех до авиобазата в Ютерзен. Един ден Бруно Грьонинг мина край нашия прозорец и децата ми го показаха. Познавахме г-н Грьонинг от вестника. В момента, когато го видяхме от прозореца, си помислих: "Къде ли отива?" Като видях, че влиза у съседката ми, изтичах след него и почуках. Научих, че тя е сестра на Бруно Грьонинг. Заведоха ме в кухнята и ме поканиха да седна на масата срещу него. Сестра му седна между нас на широката страна на масата. Бруно Грьонинг ме помоли да седя съвсем спокойно, без да кръстосвам ръцете и краката си, и да обърна внимание на онова, което усещам. Той каза: "Поемете толкова ток, колкото можете!" Тогава за свое учудване – защото той седеше на другата страна на масата – усетих в ръцете си нещо като вятър, сякаш някой духаше в шепата ми. Мога да свидетелствам за това. След това сестра му изведнъж неочаквано почувства болки в крака и извика: "Ау, ау, ау!"
Помислих си: "Това са моите болки, които винаги са ме тормозили." По онова време имах усещането, от години, сякаш кракът ми вече не е моят, сякаш е само залепен за мен. Лекарската помощ също не успя да ме освободи от тези пристъпи на болка.
Възкликнах на глас: "Това са моите болки, винаги имам такива болки!" Бруно Грьонинг изрече в отговор само две думи: "Имали сте!" В този момент болките на сестра му изчезнаха и аз отново усетих крака си напълно нормален. Бях свободна, нямах вече болки, кракът ми си беше пак моят и оттогава нататък спрях да куцам. Сега бях здрава и останах такава.
Бруно Грьонинг не поиска пари, напротив, той ми даде още и едно листче станиол, на което бе написано: "Бог да благослови всичките Ви пътища!" Гостуването продължи половин час и след него се върнах напълно здрава в своето жилище.
Съвременникът Готфрид Калц
„Новината „Тя може да ходи!” се разпространи като пожар!”
Майката на мой колега бе прикована към инвалидната количка вече 25 години. Когато стана дума за Бруно Грьонинг аз казах: "Опитай, покани човека да дойде . . " Мисля, че това бе през 1956 г. Те се свързаха с Бруно Грьонинг и той се съгласи да ги посети един предиобед.
Когато се появи, неколцина познати на семейство В. също бяха дошли от любопитство. Вдигнаха възрастната г-жа В. от леглото и я поставиха в инвалидната количка в хола, пред Бруно Грьонинг. Никой не биваше да остава в стаята, всички трябваше да излезем.
Там останаха само възрастната г-жа В. и г-н Грьонинг. Ние останалите, напрягахме слух пред вратата на хола, дали ще успеем да доловим нещо. Изведнъж чухме силно и ясно думите на Бруно Грьонинг: "Стани и ходи . . ." Мога да се закълна, че възрастната жена преди не можеше да направи и крачка! След тези думи нищо вече не бе в състояние да ни задържи пред вратата. Отворихме я веднага и видяхме, че възрастната г-жа В. сега можеше да върви. Съпругата на колегата ми искаше да помогне на свекърва си като й държи ръката, но Бруно Грьонинг каза, че г-жа В. може да ходи сама. Тя наистина бе станала и проходила, свободно, съвсем сама! Очите на всички ни бяха насълзени, не беше за вярване, но ние го преживяхме и видяхме със собствените си очи!
Бруно Грьонинг не бе хипнотизирал възрастната г-жа В., дори не бе я докоснал, нищо подобно. Само я бе гледал настойчиво в очите и бе й казал: "Стани . . ." И ето че тя проходи.
Тогава си помислих: "Дали наистина има Бог?" В стаята нямаше нито един, който да не плаче от радост. Беше просто вълнуващо преживяване. После Бруно Грьонинг каза: "Сега можете да ходите."
Г-жа В. стана главна тема на разговорите в квартала. Това бе сензация. Новината се разнесе наоколо като пожар: "Тя може да ходи!" За доста кратък период надойдоха около 200 души и искаха да видят как г-жа В. върви самостоятелно. Тя се разходи нагоре и надолу по улицата и показа на хората.
Бруно Грьонинг не поиска пари за идването си. Мога да кажа за него само добри неща, той имаше много особено излъчване. Изцелението на г-жа В. остана трайно.
Съвременничката Криста Хинц
Инвалид от войната скача през оградата
От една позната чух за дейността на Бруно Грьонинг в Траберхоф. После и аз заминах за два дни там. При пристигането ми в конезавода имаше най-малко десетина-двадесет хиляди души. Бруно Грьонинг още не се виждаше. Чакахме го няколко часа.
После той дойде и заговори на хората от балкона. Аз усетих наелектризиране и вибриране, мравучкане по цялото си тяло. Други хора също се движеха, крайниците им здравата подскачаха. Не бих могла да повярвам, че е възможно такова нещо, ако не бях го преживяла лично. Някои присъстващи започнаха да викат: "Не ми трябва вече бастун!" и: "Аз отново мога да ходя!"
Тълпата бе много гъста, но въпреки това си запробивах път през нея, защото онова, което ставаше тук, ме заинтригува изключително много.
Червенокръстци помагаха на един мъж да се изправи, защото той лежеше на груби дъски. Вдигаше ръце, търсейки помощ, пот се стичаше по цялото му тяло. Запитах го какво му е, а той отвърна: "Инвалид съм от войната." По-късно този човек се изправи в цял ръст до мястото, където бе лежал.
После видях да плаче един дядо, който бе там с осемгодишното си внуче. Момченцето не можело да ходи. Бяха сковали количка, от обикновени дъски, за да докарат детето тук, в Траберхоф, при Бруно Грьонинг. Старецът ми разказваше през сълзи, че внукът му отново може да ходи.
Друг човек прескочи през оградата и аз му казах: "Е, май не попаднахте където трябва!" На това той отговори: "В неделя все още бях сакат, ходех с патерици." Пет дни по-късно същият този човек прескачаше огради! Той излъчваше огромно щастие и ми показа документа си за инвалид от войната.
На това място срещнах и един възрастен човек. Беше в инвалидна количка. Бе загубил изцелението си. Хората твърдели, че изцеленията нямало да са трайни и че Грьонинг бил шарлатанин. Той беше повярвал на тези думи.
Хората стояха там денем и нощем. През цялото време, прекарано в конезавода, не усетих никакъв глад. Тълпата не изпадаше в истерия, всички вярваха и се надяваха да оздравеят. Като видях тези люде там, легнали на голи дъски или подпрени на патерици, бях толкова потресена, че не намирах думи и ме беше страх да гледам към тях.
Вярвах, че Бруно Грьонинг бе свързан по особен начин с Бога. Струваше ми се жалко, че не можех да го виждам по-често. И днес си спомням често за преживяното.
Разказ на съвременник-свидетел
Изцеление от запек и от емболия – „Случилото се стана тема за разговор в селото“
Докато търсещите помощ очакваха Бруно Грьонинг на Вилхелмсплатц, на друго място се разиграваха сцени като тази например:
Лекарите бяха отписали майката на нашия свидетел. Шест седмици тя не бе ходила по голяма нужда. Всички медицински средства като клизма, пургативи и т.н. не бяха дали никакъв резултат. Към това се бе добавила и емболия.
Свидетелят: "Ние, т.е. всички членове на нашето семейство, бяхме напълно сломени. Хващахме се за всяка сламка, за да намерим все пак помощ и спасение за майка ни. В тази ситуация чухме, че Бруно Грьонинг е тук, в Херфорд, на ул. "Витекинд", при някакъв тежко болен. Запътих се нататък. Там вече бяха двадесетина души, които също търсеха помощ,. Когато се поздравихме, Бруно Грьонинг ми рече: "Влезте в кухнята. Довечера ще дойда с Вас при майка Ви." Откъде знаеше той, че бях дошъл при него заради майка си, нямам понятие. Нищо не бях му казал.
Докато чаках, в кухнята преживях следното: Междувременно дойде една майка с дете. То имаше ужасна магарешка кашлица. Бяхме чули мъчителната кашлица още отдалеч. Детето бе доведено с майка си при нас, в кухнята. Бруно Грьонинг го погали с обич по косичката. Обърнат към майката каза: "Наблюдавайте детето си, защото след четвърт час ще повърне жълт секрет." След това Бруно Грьонинг излезе от кухнята, за да обърне отново внимание на другите. Изведнъж на детето започна да му се повдига. Едва успях да го хвана и да го надвеся над сандъка с въглища, където повърна. Не бях виждал през живота си такова повръщане. По-късно Бруно Грьонинг рече на майката: "Детето е здраво . . ." Сетне тя си тръгна и момиченцето вече не кашляше.
През нощта в 24 часа тръгнахме за Билефелд при майка ми. Докато пътувахме, Бруно Грьонинг отбеляза, че не бива да се безпокоя, понеже благотворящата сила идвала от Бога. Че човек само трябвало да вярва в доброто. Бруно Грьонинг сподели още с мен, че сега – по време на пътуването, той вече се занимава с майка ми, че духовно насочва вътрешния си локатор към нея.
Когато влязохме в спалнята на майка ми, Бруно Грьонинг седна до нея на леглото. За своя голяма радост видях, че очите й бяха вече значително по-бистри. Но коремът й, разбира се, беше все още подут като бъчва. После Бруно Грьонинг поговори с нея, а аз наблюдавах как жизнерадостта се завръщаше отново у майка ми. Сърцето й бе отворено за Бруно Грьонинг. Тя бе повярвала в него. Той поиска чаша вода за мама и каза, че това щяло да й се отрази добре. Донесох прясна вода от помпата на двора и майка ми я изпи. Обръщайки се към баща ми, Бруно Грьонинг каза: "Обърнете внимание на изпражненията и урината на жена си. Ще видите и ще се чудите, как всичко се изчиства от шлаката и какви неща ще излязат." Баща ми попита Бруно Грьонинг какво му дължи, какво трябва да му заплати. Бруно Грьонинг обаче отвърна само: "Трябва да благодарим на Бога и под формата на благодарствено писмо да разкажем какво сме преживяли."
На другия ден започна шумотевицата в корема на майка ми. Татко каза, че е успяла да се освободи, напълвайки седем подлоги. След два дни мама стана от леглото, напълно излекувана. От тогава изчезнаха без лекарска помощ и раните по краката й, и разширените вени. Лекуващият лекар изгуби ума и дума. Случката се разказваше из цялото село.
Когато погледнах Бруно Грьонинг в очите, разбрах: Пред мен стои вярващ човек! Той имаше неповторимо излъчване. Ако някой би ми разказал за подобно преживяване преди, щях да си помисля: "Ооо, този ме баламосва!" Обаче човек трябва да е присъствал лично на такова нещо, за да може да го повярва. Тази случка остана за мен неповторимо преживяване."
Съвременничка Л.Шлютер
Изцеление от глухота, слепота, парализи в Херфорд – излъчването на Грьонинг говореше повече от хиляди думи
Херфорд във Вестфалия бе мястото, където започва дейността на Бруно Грьонинг в голям мащаб. Пресата също го забелязва и съобщава за това. Хиляди търсещи помощ се стичат от близо и далеч, за да преживеят тук помощ и изцеление. Сред многото хора е била г-жа Шлютер със сляпата си свекърва. Тя била доста немощна и постоянно имала нужда от помощ, както при обличане, така и при ежедневния тоалет и т.н. Г-жа Шлютер разказва следното: "Благодарение на едно илюстровано списание научих за многото изцеления. Между другото имаше и снимки, които отразяваха случилото се в Херфорд. Рекох си: "Там трябва да отидеш със свекърва си!"
Притиснати плътно отвсякъде, като сардели, стояхме там сред множеството хора на Вилхелмсплатц, пред дом №7. Вдясно от нас имаше около тридесет души, седящи в инвалидни колички. Всички ние чакахме и чакахме. Никой не говореше. Всички бяха в напрежение и гледаха нагоре към балкона, на който трябваше да се появи Бруно Грьонинг. Беше вече доста късно вечерта. Тогава на балкона се появи някой, за да ни утеши. Каза, че Бруно Грьонинг е още при други търсещи помощ. "Имайте търпение! Бруно Грьонинг със сигурност ще дойде!" И така изтраяхме три дни и три нощи.
Изведнъж Бруно Грьонинг застана там, всички се зарадваха. Той говореше, че всички ние търсим помощ и изцеление и че Бог е най-великият лекар на всички хора. После призова парализираните да станат от инвалидните колички. "Вие можете да ходите! Станете!" Никой не го направи. Бруно Грьонинг отново окуражи сакатите, да имат доверие в Бога и да станат. "Повярвайте, че го можете, станете!"
Тогава те един след друг започнаха да се изправят. Можеха да ходят! Никой не бе в състояние да го проумее. Всички бяха онемели. Хората плачеха при тази гледка. Тогава Бруно Грьонинг рече: "Моля слепите и глухонемите да дойдат при входа на къщата." Тогава отидох там с незрящата ми свекърва, където той, между другото, разговаря и с нея. Там, до входа на сградата, Бруно Грьонинг взе едно около двегодишно глухонямо дете от ръцете на майка му. Помилва го и разговаря с него. По-късно той постави камертон до ухото на детето. То обърна главата си. Съвсем ясно можеше да се види, че сега детето можеше да чува. Друго дете прогледна. Това бяха най-покъртителните сцени, които някога бях виждала в живота си.
Сетне си отидохме отново у дома. Свекърва ми възвърна зрението си дотолкова, че можеше да се движи свободно и сама из къщата. Нейното общо състояние се подобри, така че тя вече нямаше нужда от помощ при обличането и при правенето на ежедневния тоалет.
Бруно Грьонинг бе облечен просто и непретенциозно, като всички. Но въпреки това той излъчваше любов, както никой друг. Човек можеше веднага да му се довери. Просто излъчването му говореше много повече от хиляди думи."
Свидетел-съвременник Х.Щойрер
Бруно Грьонинг помага на един ранен във войната
Бруно Грьонинг често пътуваше с влак при търсещите помощ. По време на едно пътуване се случва следното:
Х.Щойрер: "Влакът, в който седеше Бруно Грьонинг, навлезе в гарата на Инсбрук. Там имаше кратък престой. Бруно Грьонинг свали прозореца на купето си и надникна навън. По същото време аз чаках на този коловоз. Имах силни болки.
За Бруно Грьонинг и неговото въздействие върху страдащите хора бях узнал от статиите по вестниците. Насреща ми бе бързият влак, от който се подаваше Бруно Грьонинг. Тогава отидох при него и помолих да ми помогне, защото много ме болеше. Той влезе за малко в купето и после ми подаде през прозореца едно станиолово топче. Каза, че трябва да го поставя на болезненото място и да се помоля. След това влакът му потегли.
Болките бяха вследствие на експлодирала мина и причинени от отломките наранявания. Тогава загубих дясното си око и едната си ръка. Веднага последвах съвета на Бруно Грьонинг и поставих топчето. За съвсем кратко време болките изчезнаха. Не се появиха никога повече. Още от първия момент г-н Грьонинг ми направи някакво особено и много приятно впечатление. Имах чувството, че е човек, който наистина може да помага. Той не поиска пари за топчето, а просто ми помогна безкористно."
