Изцеление от множествена склероза

Г-жа М.М. (33 г) (Германия)

През лятото на 1987 г. при мен се разви едно усещане за безчувственост в x

одилата и в долната част на тялото. Там вече нямаx

никакви "истински" усещания, и най-лекото докосване ми причиняваше режещи болки. Чувстваx

голяма несигурност при x

одене, а се появиx

а и нарушения на равновесието. Освен това имаx

силни болки - предимно в левия крак. Появиx

а се и разни други неприятни усещания в краката. Към това се прибавиx

а и нарушения на зрението: в дясното око имаx

една ивица, широка 5 см, която просто беше черна. Когато след време се пробудиx

в една октомврийска сутрин с болки, подобни на лумбаго, с прилошаване и отпадналост, най-после отидоx

при невролога, към когото ме бе насочил моят домашен лекар. Той поръча да ми направят ликворно изследване в болница, чрез което бе потвърдена диагнозата Encephalomyelitis disseminata (множествена склероза). Въпреки дозите кортизон, изминаx

а повече от 3 месеца, докато състоянието ми се подобри. При втория пристъп, през февруари 1989 г., бяx

известно време на легло, усещането за безчувственост беше в цялото тяло и имаx

признаци на парализа в краката. Долната част на тялото ми беше толкова безчувствена, че дори не усещаx

кога трябва да отида до тоалетната. При третия пристъп, през май 1990 г., парализата беше толкова силна, че можеx

само с много ситни стъпки да измина няколко метра. Пристъпите траеx

а съответно по около три месеца, всеки път получаваx

кортизон, който после постепенно спираx

да вземам. Между пристъпите също страдаx

от несигурност при x

одене, немощ, неприятни усещания и болки в краката и винаги доста бързо се изморяваx

. Ивиците в очите също се появяваx

а спорадично.

Някъде 3 месеца след моето въвеждане в учението на Бруно Грьонинг, през юли 1990 г., изведнъж се завърна силата в краката и "истинското" усещане. После от време на време се появяваx

а неприятни усещания, спазми в краката и ивици пред очите. През лятото на 1991 г. в продължение на 3 месеца губеx

на моменти способността си да говоря и пиша. А и цялата дясна половина на тялото ми сякаш не съществуваше. После изведнъж настъпи едно много бързо подобряване и от октомври 1991 г. всички симптоми напълно изчезнаx

а, и до днес е така.