Изцеление от синдром на хронична умора (ME, миалгичен енцефаломиелит)
М. Kьокьок, Принзенланд (Нидерландия)
Преди да се разболея, бях много активна. Винаги съм имала натоварен график. Активната работа ме изпълваше, аз бях щастлива и можех да се настройвам положително. През март 1994 г. домашният ми лекар диагностицира жлезиста треска. Бях постоянно изтощена и спях много, но не се чувствах отпочинала. Трябваше да напусна работата си като учителка на пълен работен ден, а два месеца по-късно ме освидетелстваха като нетрудоспособна.
В добри дни ставах около 11 часа от леглото и след това гледах телевизия. Не можех вече да упражнявам моите хобита като майсторене и четене. Около 13 часа отново си лягах и спях до вечерта, а след вечеря си лягах отново. Не можех вече да се разхождам, тъй като след 50 метра бях напълно преуморена. Нямах сили в краката си. Не можех да стоя дълго, а понякога краката просто отказваха. Имах болки във врата, така че не можех да държа главата си изправена. Очите ме боляха и чувствах налягане в орбитите. При четене не можех да фиксирам очите си в една точка. При разговори имах проблеми с намирането на думи. Понякога имах висока температура със силно изпотяване и повръщане. Домакинството и покупките се вършеха от съпруга ми, родителите ми и една домашна помощничка. Моят социален живот беше в застой. Дори телефонните обаждания ме уморяваха.
Не се примирих и продължих да се боря
От ноември 1994 г. аз се опитах да работя по един час два пъти седмично. Междувременно един лекар по вътрешни болести ми постави диагноза синдром на хроничната умора. Той каза, че това е нелечимо и аз трябва да живея с това. Той каза, че е тежка форма на хронична умора и ми препоръча да потърся помощ в алтернативната медицина. Не се примирих и продължих да се боря като увеличавах работното време до октомври 1995 г. на етапи до три предиобяда седмично. Въпреки това, когато се прибирах вкъщи след работа, аз бях винаги изтощена. След бурен рецидив бях прикована вкъщи до месец март 1997г. Всички посочени по-горе симптоми се върнаха с пълна сила. В този период аз потърсих помощ от лекар за биорезонанс и от един енерготерапевт. Те също не успяха да ме излекуват, но аз се научих да се възползвам от силата на позитивното мислене. Това подобри състоянието ми малко и през март 1997г. бях отново в състояние да се върна постепенно в работния процес, но имах нужда от почивен ден между работните дни, защото в противен случай симптомите се връщаха с пълна сила.
Една мисъл държах здраво: "Ако продълавам да работя, ще победя болестта." Така продължих да се боря. Въпреки това, един нов рецидив през ноември 2007 г. спря моите добри намерения. Лекарят ми забрани да ходя на работа. Сега ставах само за закуска от леглото. Съпругът ми се грижеше за двете ни деца и за всичко останало.
Мислено се разделих от болестта и се чувствах все по-добре
През януари 2008 г. ми се обади по телефона майката на една приятелка от училище. Тя ми разказа за учението на Бруно Грьонинг. Разбрах, че въпреки волята си, сама съм прекалено слаба, за да победя болестта. Така се доверих, изпълнена с надежда, на Бог и на Бруно Грьонинг. Мислено се разделих от болестта. От този момент нататък аз се чувствах все по-добре. През април посетих моята първа сбирка на общността *. След това всичко тръгна много бързо нагоре. Чрез ежедневното приемане на Heilstrom * вечните приливи и отливи в здравословното ми състояние се промениха като доброто ми състояние продължаваше по-дълго, а влошаванията не бяха толкова лоши. През юли 2008 г. аз отново можех да работя ден и половина седмично, а от септември всички ограничения изчезнаха. От този момент аз съм здрава, вече не съм изтощена и сутрин съм отпочинала. Отново пазарувам сама, приготвям храната, грижа се за децата и мога отново да майсторя и да чета. Всички болки изчезнаха и аз мога отново добре да се концентрирам. Отново имам социален живот, отново карам колело и се радвам на живота. Чувствам се по-добре, отколкото съм се чувствала преди. Благодарна съм на Бог и на Бруно Грьонинг за изцелението.
