Изцеление от мигрена

Агнес Шилаги (58г.), Печ (Унгария)

От 13-тата си година, т.е. от около 45 години, страдах от мигрена. Ежемесечните пристъпи (продължаващи най-малко 11-12 дни) се съпътстваха от силно главоболие, повръщане и проблеми с концентрацията. По време на кризите всички сетивни органи ставаха още по-чувствителни, всеки шум ме изнервяше, дори светлината ми причиняваше болка. Беше ужасно, почти непоносимо. Независимо от телесната слабост, повръщането се усилваше. Опитвах се да облекча пристъпите с алгопирин, демалгон и безброй други медикаменти, но, за съжаление, нищо не помагаше.

Да живея с болестта?

Работех като медицинска сестра и сама отглеждах двете си деца. Беше много тежко с тези чудовищни болки да издържам на работа и вкъщи. По време на пристъпите трябваше силно да се концентрирам, за да мога да изпълнявам задачите си. Това поглъщаше цялата ми енергия, едва издържах. Примирих се с това състояние – това е, явно трябва да живея с обременеността си.

Търсейки изцеление

Вярвах в Бог, но вероятно не допусках истински, че някога тази чудовищна болка ще премине. Издирвах много лечители, изучавах алтернативни лечебни методи. През 1996 г. на пазара излезе един много скъп медикамент, дериват (Заб. на ред.: дериват = извлечено вещество с подобна структура) на досегашния медикамент суматрипан (наречен: имигран), който беше създаден точно за мигрена. Дори този много силен медикамент помагаше само тогава, когато го вземех своевременно. Едновременно с това имаше недостатъка, че причиняваше опасни странични явления като например стесняване на съдовете. Като медицинска сестра тези последствия ми бяха известни и с удоволствие бих се отказала от този медикамент, но положението ми се влошаваше все повече.

Последната надежда

Междувременно не можех да работя по време на пристъпите и трябваше да лягам. Занимавах се вече и с рейки, тъй като между 2002 и 2008г. дори нормалните ежедневни житейски дейности ми костваха голямо усилие. Това състояние често продължаваше приблизително седмица, след това имах няколко спокойни дни и отново всичко започваше отначало. Аз непрекъснато търсех в интернет решение за страданието си. Към края на 2007 г. прочетох в едно месечно издание на име „Списание за лечители” за Бруно Грьонинг. Малко по-късно открих там статия за прожекция на документалния филм „Феноменът Бруно Грьонинг”. Веднага имах усещането, че трябва да видя този филм. През април 2008 г. отпътувах един ден преди прожекцията за Kечкемет. Отседнах в един хотел и срещнах при входа един млад човек, с когото се заговорихме. За моя голяма изненада той ми разказа, че вече е гледал филма и се е освободил от една обремененост. Това потвърди усещането ми и аз помолих Бог и аз да получа тази милост да получа изцеление, докато гледам филма.

Сила от словото

По време на прожекцията усетих непреживявана досега сила да тече през тялото ми. Главата ме болеше още около седмица след това със същата интензивност. След това всички болки изчезнаха. Оттогава мъчителните и ограничаващи ме в голяма степен пристъпи на мигрена, които продължиха около 45 години, наистина престанаха. Днес нямам никакви оплаквания, мога отново, изпълнена с радост, да слушам песента на птичките и да се радвам на яркото слънце. Шумовете вече не ми пречат и с работата се справям без затруднения. Много съм благодарна на Господ Бог и на Бруно Грьонинг, че ме освободиха от тази обремененост.