Изцеление от мигрени, фибромиалгия, хронични болки в раменете (периартрит), синдром на карпалния тунел в дясната ръка и фибромиалгия

Лилиан Джонсон (65г.), Римини (Италия)

Би отнело твърде много време да опиша в подробности развитието на многото болести, които имах преди да бъда напълно освободена)по един чудесен начин посредством приемането на Хайлщром.

Мигрени

Главоболията, подобни на мигрена, ме измъчваха от началото на 80-те. Два или три пъти месечно бях поразявана от главоболия, придружени от тежко гадене. Не можех да понасям никаква светлина. Често се налагаше колегите ми да ме водят вкъщи, където понякога оставах в леглото за три или дори четири дни – в мрак и пълна тишина. Взимах различни лекарства, като Синфлекс и Магнезии; те ми носеха облекчение, но не премахваха болката напълно, въпреки че на ден взимах по 4-5 таблетки.

Ишиас

Но това не беше всичко. Десет години по-късно започнах да получавам силни болки в десния крак. Лечението с нагряване не помогна – напротив, болката се изостри. Тогава кракът ми изтръпна и можех само да вървя с накуцване. Лекарят ми диагностицира дискова херния. Оперираха ме, но скоро след това болката се възвърна. Опитах всичко: различни лекарства, електротерапия, упражнения, лазерна терапия, акупунктура и масаж. Но не можех нито да сядам, нито да се навеждам, отнемаше ми много усилия да се изправя от леглото. След втората операция през 1996 г. получих облекчение, но болката никога не изчезна напълно. Освен това, след тази операция гърбът ми бе винаги скован.

Хронична болка в раменете

През 1991 г. започнаха болки в гръбначния стълб, както и силни болки в раменете - първо в лявото, а след което и в дясното рамо. Лекарите ми говореха за възпаление на раменете (периартрит). Болкоуспокояващите не действаха и по цели нощи не можех да мигна от болки. Получавах известно облекчение след инжекциите, но това състояние не ми даваше покой.

Синдром на карпалния тунел

Но не се приключи единствено с тази болка. Скоро се появи болка и нарастваща безчувственост в дясната ми ръка, която усещах най-вече през нощта. Тогава ръката ми напълно изтръпна. Поради това не можех да държа нищо в тази ръка, дори и чашата си с кафе сутрин. През деня изтръпването понамаляваше, но през нощта се възвръщаше. Не можех вече да правя нищо с дясната си ръка, и дума не можеше да става за деликатна работа като бродерия. Според електромиографията, нервния тракт в китката ми се стесняваше. Неврологът ми ме диагностицира със синдром на карпалния тунел.

Фибромиалгия

Накрая, не мога да кажа кога с точност, се появи болка в мускулите и меките тъкани на тялото ми. Болката се разпростираше в различни части на тялото ми. На бедрата ми, например, се усещаше така, сякаш някой прокарваше запалена клечка кибрит под кожата ми. Диагнозата – фибромиалгия.

Душевно се намирах на дъното и не виждах никакъв изход. След години наред лишаване от сън, се чувствах уморена и напълно изтощена. Посетих безброй специалисти в различни градове. Потърсих помощта на лечител и на хиропрактор, опитах кинезиология. Понякога получавах временно облекчение, понякога не. Бях толкова обезкуражена, че повече не следвах внимателно лекарските напътствия. Започнах да се примирявам със заболяването и да смятам, че винаги ще живея по този начин, без надежда за живот без болка. Бях много уплашена.

Връзка с учението на Бруно Грьонинг

През 1999 г. посетих интернационална конференция в Белария, на която бяха докладвани изцеления по духовен път, чрез учението на Бруно Грьонинг. Поради това, че бях изпълнена със съмнения, не посетих Приятелския кръг до 2002 г. Тогава започнах да приемам редовно Хайлщром и да посещавам сбирките на общността.

Скоро осъзнах, че въпреки болките, силното ми недоверие ми пречеше да постигна изцеление. Чрез посещаването на сбирките на общността и редовното приемане на Хайлщром разбрах, че трябва да вярвам в изцелението си, а не да го изисквам. Мислено отдадох всичките си проблеми на Бруно Грьонинг. След което нещата започнаха да се подобряват.

Човек трябва да вярва

Няколко месеца по-късно, през 2002 г. болката в гръбнака ми напълно изчезна. В момента живея в планинска местност, покрита със зняг през цялата зима и мога – това е чудо – да рина сняг както преди години, когато живеех в Швеция. Болката никога не се върна.

Острите болки в раменете ми постепенно отслабнаха. През лятото на 2002 г. напълно изчезнаха. Сега чувствам раменете си напълно освободени и мога свободно да движа ръцете си. Мога да се обличам сама, да реша косата си, и най-вече, да се наслаждавам на радостта от пълноценния нощен сън.

Дясната ми ръка е също добре от 2002 г. насам. Не ми се наложи да се подлагам на операция заради синдрома на капралния тунел. Не изпитвам проблеми да държа чаша в ръка или друг предмет, мога да се занимавам с ръкоделие без да правя грешки. Освен това мога отново да си играя шастливо и ентусиазирано с прекрасната ми внучка и да я държа в ръце – нещо невъзможно преди, дори когато тя бе новородено бебе.

През 2003 г., не мога да кажа точно кога, мигрените изчезнаха напълно, заедно с всички симптоми на гадене и светлочувствителност. Същата година изчезнаха и болките в мускулите и меките тъкани, които толкова много ме мъчеха.

Отчаянието, което ме бе обхванало, сега е само лош спомен. Чувствам се силна и вече не се боя от утрешния ден. Щастлива съм и благодарна на Господ, за това че ми показа пътя към учението на Бруно Грьонинг, и съм Му изключително благодарна за изцеленията, с които ме дари.

Медицински коментар:

Тук са представени множество болести, придружавани от болки: дългогодишни хронични болки в гърба, предизвикани от два хернитизирани диска в лумбалния гръбнак, облекчени единствено от две операции; хронично възпаление в двете рамена; типичен случай на синдром на карпалния тунел, потвърден от невролог; остри мигрени; и накрая напълно развита фибромиалгия.

От медицинско гледище изцелението е било невъзможно. За мен, като лекар, трайното освобождение от тези хронични заболявания, след съзнателното усвояване на Хайлщром, е много впечатляващо и убедително.