Изцеление от венозна недостатъчност (разширени вени)

Жан Вантурну (79 г.), Лил (Франция)

Започна се още на 12 годишна възраст с болки в краката. Това се случваше особено когато трябваше да стоя прав по-дълго време. С течение на годините симптомите се влошиха. И накрая краката се подуваха, когато стоях прав дълго време, а по-късно дори когато седях.

На 45-годишна възраст глезените ми бяха подути след няколко часа работа в офиса. Краката ме боляха и трябваше да се изправя и да повървя, за да облекча болката. Лекарите диагностицираха венозна недостатъчност (варикозни вени). Дадоха ми компресионни чорапи, които винаги ми носеха облекчение. Всяка сутрин ги слагах със ставането. Лекарят ме посъветваха възможно най-често да вдигам краката си и да избягвам продължителностоене. Той ми предписа също така лекарства за подобряване на циркулацията на кръвта в краката.

Нищо не помогна за болката

През 1993 г. бях опериран. Вената на десния крак беше отстранена. Но нито тази операция, нито поддържащите чорапи и лекарства можаха да предотвратят прогресирането на болестта. През годините стана толкова лошо, че когато трябваше да стоя във влака например, можех да издържа само до 15 минути. Тогава болката и напрежението в краката ми ставаха толкова силни, че трябваше да седна. Но дори седнал не можех да издържам след известно време. Например след няколко часа шофиране получавах крампи в краката. Прасците ми се сковаваха толкова много, че трябваше да спра. Неразположенията в летните жеги бяха особено лоши. Накрая болката беше постоянна, увеличаваше се, когато стоях прав или седнал продължително време – облекчаваше се, когато вдигах краката си. Дори ходенето стана мъчително - след 50 метра вече не издържах от болка. Карането на велосипед и спортуването бяха немислими за мен. Когато се изкачвах по стълбите, трябваше да правя много почивки. На 57-годишна възраст ме пенсионираха преждевременно по болест. Бях се примирил с болките в краката.

Изцелението настъпва

През февруари 2003 г. прочетох в едно списание за Бруно Грьонинг и неговото учение. Думите "изцеление по духовен път" и "няма нищо нелечимо" събудиха любопитството ми. През април посетих лекарски доклад. От този момент нататък аз се настройвах за приемането на божествения ток. Отначало нищо не се промени. От октомври 2003 г. редовно присъствах на сбирките на общността на Приятелския кръг. През юли 2004 г. мечатата ми се сбъдна: цялата болка изчезна.

За пръв път в живота си успях да участвам на една излетна седмица в Австрия. Там ходех много километри без оплаквания. Дори можех да спра, за да се насладя на прекрасната гледка - без болка! Беше средата на лятото и беше много горещо и въпреки това нито едно от предишните оплаквания не се появи! Сега можех да спра да използвам компресионни чорапи и медикаменти. Дали някой може да разбере какво означава да бъдеш освободен от болки сега, в напреднала възраст, след един живот, изпълнен с болка?

Медицински коментар:

В продължение на почти 65 години г-н Вантурну страда от особено симптоматична венозна недостатъчност, придружена от болка в краката в изправено положение, както и оток в глезените, които се влошават при напрягане и се увеличават с годините. Изцелението на венозната недостатъчност се случва след приемане на силата според учението на Бруно Грьонинг. Това изцеление е напълно необичайно и необяснимо, тъй като по принцип се очаква състоянието да се влоши с времето, особено ако е в толкова напреднала фаза, както е описано по-горе.
В продължение на почти 65 години г-н Вантурну страда от особено симптоматична венозна недостатъчност, придружена от болка в краката в изправено положение, както и оток в глезените, които се влошават при напрягане и се увеличават с годините. Изцелението на венозната недостатъчност се случва след приемане на силата според учението на Бруно Грьонинг. Това изцеление е напълно необичайно и необяснимо, тъй като по принцип се очаква състоянието да се влоши с времето, особено ако е в толкова напреднала фаза, както е описано по-горе.