"Феноменът Грьонинг" и науката

Медицинският изпит в Хайделберг трябва да завърши с писмен сертификат

През този Херфордски период медицинските сътрудници на списание Ревю, започват да проверяват успешните изцеления на Грьонинг. Маргбургският психолог и лекар проф. д-р Х. Г. Фишер заминава с извънреден щаб от кореспонденти за Херфорд. Там той провежда разговори с изцелени и изненадан установява, че "методът" на Грьонинг действително е успешен. Вследствие на това Ревю, взема решение да помогне за изясняването на "Феномена Грьонинг". В Хайделбергската университетска клиника е трябвало да бъде изследван "лечебният метод" на „Чудодейния доктор”.

Бруно Грьонинг приема предложенията на Фишер, защото той му обещава при добри резултати да му издаде положителен сертификат. Грьонинг се надявал, че се е отворил път за свободна дейност.

Изцеления пред очите на лекарите – „Бруно Грьонинг не е шарлатанин”

Изследванията започват на 27 юли. Хората, върху които той е трябвало да докаже своите способности, били избрани от онези болни, които му били писали в над 80 000 писма, за да го молят за помощ. Към тях били добавени и няколко пациента на Хайделбергската клиника Лудолф Крел. Те всички били внимателно изследвани предварително и им били поставени точни диагнози. Накрая те дошли при Грьонинг, който задействал "своя метод" върху тях. Постоянно присъствали лекари. Те стават свидетели на това как в някои случаи болестите изчезват спонтанно. Проведените в клиниката контролни прегледи потвърждават изцеленията. Дори нелечими заболявания като болестта на Бехтерев са изчезнали.

В една отпечатана в Ревю предварителна експертиза проф. д-р Фишер заявява категорично, че Бруно Грьонинг не е шарлатанин, а надарен от природата лекар по душевни болести. По този начин той прави опит да обясни от своя гледна точка "Феномена Грьонинг", без да го e осъзнал напълно.

Грьонинг отказва сделки

Окончателният сертификат следвало да се издаде след оценка на всички резултати. Уверили са Бруно Грьонинг, че пътят за неговата по-нататъшна дейност ще бъде окончателно освободен. В промеждутъка между двата документа професорите Фишер и фон Вайцзекер (под чийто „чадър” било цялото мероприятие) направили на Бруно Грьонинг следното предложение. Те искатли да открият лечебници, в които той да работи заедно с лекарите. Ръководството и подбора на пациентите обаче запазили за себе си.

На това Бруно Грьонинг отговаря: "Поставените ми в тази връзка от господин професор Ф. финансови условия и пр. бяха такива, че за мене бяха неприемливи. Естествено за това бяха водени много разговори, също и с господата, които искаха да финансирам това дело. Не можех да се съглася с предложенията на г-н проф. Ф. и ги отхвърлих, защото: 1. не разполагах с нито един пфених пари, заради това не можех да поема спрямо него никакви финансови задължения, които не бих могъл да изпълня; 2. никога не съм мислел, да правя бизнес от тази работа. Поради това всичко за мене бе едно неизпълнимо изискване. Освен това исках да правя само това, което ми е дадено чрез моето призвание: Да помагам на търсещите помощ и да се поставям на разположение на лекари, като например психотерапевти, но никога да не правя сделка с това нещо."

Лишаване от сертификат и потенциален конфликт със закона

Отказът на Бруно Грьонинг кара професорите да загубят интереса си към него. Обещаният сертификат не бе издаден никога. Вместо да му предоставят свобода на действие, бяха му поставени само нови камъни по пътя. В хода на изследванията неговият "метод на лечение" бе наречен с понятия като "манипулация", "пациенти" и т.н. и оценен като медицинска дейност. С това бе предварително планиран конфликт със закона за лечителската практика.

1949 г.– във фокуса на общественото внимание

Дейността на Бруно Грьонинг в Херфорд

Хиляди болни и търсещи помощ обграждат Грьонинг

Деветгодишният Хюлсман от дълго време бил на легло. Той страдал от прогресивна дистрофия на мускулите и никой от потърсените лекари и професори не можел да му помогне. След като Бруно Грьонинг се заема с момчето, то отново прохожда. Инженер Хюлсман – впечатлен от спонтанното изцеление на своя син – моли госта си да остане. Искал е да покани и други болни, на които „Чудотворецът”, както се изразява Хюлсман, да помогне.

Бруно Грьонинг приема предложението и от ден на ден идват все повече търсещи помощ. Все повече хора научават за чудодейните събития около Грьонинг. Не минава много време и всички заговарят за него. Вестниците съобщават за "Чудодейния доктор", а в Британската зона той се превръща в тема на деня. Хиляди прииждат на Вилхелмсплатц, тълпи от хора обграждат къщата.

Манфред Лютгенхорст от ежедневника Мюнхенер Меркур на 24 юни 1949 г. пише следното: "Когато в 10,30 часа предиобед пристигнах в Херфорд, пред малката двуетажна къща на Вилхелмсплатц имаше около хиляда души. Това бе една неописуема картина на нищетата. Безброй парализирани в инвалидни колички, други, носени от своите близки, слепи, глухонеми, майки с ненормални и парализирани деца, стари бабички и млади мъже се тълпяха и стенеха. Почти сто коли, камиони и автобуси бяха паркирани на площада и всички идваха отдалече”.

Парализи, язви на стомаха, слепота: „Г-н Грьонинг ме погледна и сега съм отново напълно здрав.”

Манфред Лютгенхорст продължава: „,Вярвате ли, че ще се излекувате? ‘, питах болните. Те кимаха.‚Вчера трябваше да сте тук‘, ми каза един човек. ‚Господин Грьонинг бе във Фирзен в Райнланд, докато тук, в двора, петима парализирани се изправиха и си тръгнаха здрави за вкъщи. Изцеление от разстояние – дворът им помогна да оздравеят‘. Другите болни потвърдиха това.

Продължих да вървя през множеството и стенографирах техните странни разкази. Само те стигаха да се напълни цяла книга. Докато си палих цигара, един млад мъж до мене каза: ‚Моля, продайте ми една!‘ Той носеше шинел и изглеждаше като завърнал се от руски плен. Дадох му цигара. Той я запали и каза уверено: ‚Вижте, сега мога да върша отново всичко сам.‘ При това той раздвижи дясната си ръка с пръстите и десния си крак. ‚ Вие също ли сте изцелен от Грьонинг? ‘ попитах аз. ‚Да, в Русия получих парализа на дясната страна. Господин Грьонинг ме погледна и сега съм отново напълно здрав, все още не мога да го повярвам. ‘ Той движеше щастлив своите крайници.

Насочих се към една група, която се трупаше около една белокоса, около четиридесетгодишна жена. ‚Разбира се‘, чух да казва жената, ‚аз също съм изцелена от господин Грьонинг. Имах огромни язви в стомаха, отслабвах все повече и от болки вече не можех да спя. Едновременно бяхме дванадесет души при Грьонинг. [...] Той ме погледна и тогава ми се стори, че язвите паднаха като камъни на земята. Оттогава вече нямам никакви болки, постоянно наддавам на килограми, а рентгеновите снимки, които направих, показват без съмнение изчезването на язвите. Отидох на изследвания пред лекарска комисия. И да Ви кажа, те бяха смаяни!‘

Жената продължи: ‚Но това е нищо. Миналата седмица тук в двора стоеше един млад сляп мъж. Той беше чакал без прекъсване няколко дни и нощи. Понеже често идвам тук, той ми направи впечатление. Съжалих го и го поканих да похапне. "Не", отговори той. "Не бива да пропускам момента, когато господин Грьонинг ще излезе." Тогава му занесох хлебчета и му казах, че ще се погрижа да бъде закаран до гарата. ‚Нямам нужда от никого, тъй като ще мога сам да отида до гарата. ‘ И след това го видях със собствените си очи. Господин Грьонинг дойде и младият мъж извика: ,Аз виждам отново!‘

Действително булото пред очите му бе изчезнало. Той ми описа каква чанта нося в ръката си. Каза: ‚Там се движи една кола, а ето там е табелката с номера‘, и сам намери пътя до гарата. Всички наоколо плачеха от радост."

Забрана за лечение от страна на институциите и лекарското съсловие

Не минава много време и институциите – преди всичко здравните власти – се заемат със случая. Образувана е комисия за проверка и Бруно Грьонинг получава забрана да лекува. Някои влиятелни лекари са негови отявлени врагове. Те полагат всички усилия, за да забранят неговото дело и настояват той да подложи на проверка способността си да лекува. Какъв замисъл се крие зад забраната, става ясно от следното изказване на ангажираните лекари: „Грьонинг може да доказва каквото си иска, но няма да получи разрешение за лекуване." „Недопустимо е за професионалната ни чест да се занимаваме с Грьонинг.” В края на юни той трябва окончателно да напусне Херфорд. Всички усилия да получи разрешително за лечение, били осуетени.

Развитие и решаващи събития в живота

Подготовка за по-късната му дейност

Наложени по чужда воля и прекратени години на обучение

След като ходи на училище до пети клас, Бруно Грьонинг започва да се учи за търговец. Но след две години и половина се налага да прекъсне по настояване на баща си. Старшият зидар иска синът му също да усвои строителен занаят. Праща го да учи за дърводелец, но и тук не се стига до завършване. Усложнената икономика в следвоенния период не позволява това. Три месеца преди да приключи времето на чиракуването му, фирмата в която се подготвя професионално, принудително прекратява дейността си, поради липса на поръчки. После той живее, изкарвайки прехраната си по различен начин. Егон Артур Шмид пише за този период:

След като ходи на училище до пети клас, Бруно Грьонинг започва да се учи за търговец. Но след две години и половина се налага да прекъсне по настояване на баща си. Старшият зидар иска синът му също да усвои строителен занаят. Праща го да учи за дърводелец, но и тук не се стига до завършване. Усложнената икономика в следвоенния период не позволява това. Три месеца преди да приключи времето на чиракуването му, фирмата в която се подготвя професионално, принудително прекратява дейността си, поради липса на поръчки. После той живее, изкарвайки прехраната си по различен начин. Егон Артур Шмид пише за този период:

„Той се справяше с всяка работа, която захванеше”

"За работата му са ми разказвали най-различни колеги, посочвайки като особена черта това, че всяко нещо, с което се е захващал, му се удавало леко, независимо дали е поправка на часовници, радиоапарати или пък шлосерски дейности. Особено му прилягали техническите работи. Никога не се е плашил и от най-грубата и тежка физическа работа. Като пристанищен работник е вършел всичко като останалите си другари. Не се е хвалил с това, та нали то е било част от пътя му, който го превежда през низините, за да достигне до върховете. Една стара китайска поговорка гласи: “Който никога не е минавал през блато, не може да стане светец.” Има доста свидетелства от бивши негови колеги, едно от които ми попадна наскоро, и там откровено, просто и ясно се казва, че разказващият си спомня за Бруно Грьонинг от едногодишната им работа заедно, като за възможно най-добрия и най-почтения другар, който някога е имал."

Женитба и удари на съдбата

На двадесет и една година той се оженва. Обаче съпругата му не го разбира. Тя иска да го затвори в стените на дребнобуржоазния семеен живот и отхвърля изцеленията като “странни фантазии”. Синовете им Харалд и Гюнтер, родени през 1931 г. и 1939 г. умират по на девет години. Въпреки, че безброй хора са получили изцеление чрез Бруно Грьонинг, Гертруд Грьонинг не вярвала в целебната сила на мъжа си. Не поверила децата на него, а на лекарите. Обаче научната медицина не могла да им помогне. И двете деца почиват в болницата: Харалд през 1939г. в Данциг, а Гюнтер през 1949 г. в Диленбург. За Бруно Грьонинг това са тежки удари на съдбата. Дори много години след това очите му се насълзявали, когато говорел за синовете си.

Така времето между двете войни за него е подготовка за по-сетнешната му дейност. Трябвало е да натрупа горчив личен опит, за да може да разбира хората във всички житейски ситуации и да съчувства на нещастията им.

Помага вместо да стреля – на фронта и във военнопленничеството

През Втората световна война (1943г.) той е мобилизиран във Вермахта. Там се стига до неприятности с висшестоящите. Заради отказа му да стреля по хора, го заплашват с военен съд. В края на краищата все пак е трябвало да замине на фронта. Бива ранен, попада в руски плен и в края на 1945 г. заминава за Западна Германия като прокуден от Отечеството си.

Поведението на Бруно Грьонинг през войната е пропито от желанието му да помага. Дори на фронта той използва всеки удобен случай да се застъпва за другарите си или за цивилното население.

В едно руско село осигурява достъп на застрашените от гладна смърт хора до запасите с храна на армията. Във военнопленническия лагер издейства за другарите си по-добро облекло, по-питателна храна и по-сносни битови условия. Помага на безброй страдащи от отоци вследствие на глад да оздравеят. В ужаса на войната той не убива нито един човек, но помага на стотици.

Разтрогване на брака и насочване към всички хора

През декември 1945 г. е освободен от плен, установява се в Диленбург, провинция Хесен и прибира семейството при себе си. Но след като и вторият им син умира и съпругата му иска да му забрани всякаква дейност да помага на хората, той се разделя с нея. Чувства се задължен да направи достъпни за всички хора лечебните сили, с които разполага. Той казва: "Аз не принадлежа на отделни хора, принадлежа на човечеството."

В началото на 1949 г. пътят му го отвежда в Рурската област. Благодарение на разказите на неколцина изцелени, все повече хора научават за Бруно Грьонинг. Той обикаля от къща на къща, винаги там, където се нуждаят от него, където болни го молят за помощ. Така дейността му е ограничена в малък кръг от хора, докато през март 1949 г. приема поканата на един инженер от Херфорд да посети сина му.

Детство и юношество

Бит, подиграван, неразбран, приет – едно дете, различно от останалите

Бягство от безсърдечното обкръжение сред природата: „Тук чувствах Бог”

Бруно Грьонинг е роден на 30. май 1906 г. в Данциг-Олива като четвърто от седемте деца на семейство Аугуст и Маргарете Грьонинг. Родителите му забелязват още отрано необикновените способности на сина си, напр. смятаните за страхливи животни зайци и сърни идват спонтанно при него и се оставят да ги гали без да се страхуват.

Колкото повече растял Бруно Грьонинг, толкова по-чуждо му се струвало обкръжението му. Грьонинг разказвал, че понякога в къщи са го биели до посиняване. Казвал, че тялото му не го е боляло от ударите, но се е чувствал неразбран.

Отблъснат от коравосърдечието на околните, малкият Бруно се спасявал с бягство сред природата. Животните, дърветата и храстите го привличали повече, отколкото някои хора. Често изчезвал в близката гора с часове.

"Тук чувствах Бог. Във всеки храст, във всяко дърво, във всяко животно, та дори и в камъните. Навсякъде можех да стоя и да размишлявам с часове - всъщност нямах никаква представа за време -, и винаги съм имал усещането, сякаш целият ми вътрешен живот се разширява до безкрайност."

В жестоките сбивания на връстниците си той никога не е участвал. Така често е бил обект на злобни подигравки и е отнасял побои и наказания заради своята различност.

Добре приети изцеления при хора и животни

С времето в личността на Бруно Грьонинг започва да се откроява онзи аспект, който по-късно го отвежда в светлината на прожекторите на обществеността: В негово присъствие хора и животни оздравяват. Особено по време на Първата световна война той често навестявал лазарета, където го посрещали с радост. Ранените се чувствали добре, когато бил там, а мнозина оздравявали. Болни изпращали близките си да повикат майка му като молели да отиде при тях с малкия Бруно. В семейството и сред познатите му способността на момчето да лекува била охотно възприемана.

Стремеж към самостоятелност

Бруно Грьонинг пише в автобиографията си: "Още когато бях малък в мое присъствие болни хора се избавяха от оплакванията си, а деца и възрастни при силно безпокойство или при скандал утихваха напълно като им кажех няколко думи. Като дете имах възможност да установя, че зверчета, които обикновено са смятани за плашливи или хищни, към мен бяха добродушни и кротки. Поради това отношението ми към родителския дом беше особено и напрегнато. Скоро започнах да се стремя към пълна самостоятелност, за да се измъкна от средата и „неразбирането” на семейството ми”.

Бруно Грьонинг (1906-1959г.)

Един необикновен човек в обществен сблъсък

През 1949 година за един ден името Бруно Грьонинг застана в центъра на вниманието на немската общественост. Пресата, радиото и списанията съобщават за него. В продължение на месеци събитията около “Чудодейния доктор”, както той скоро бе наречен, държаха младата република със затаен дъх. Бе заснет филм, свикани бяха научно- изследователски комисии, а и властите, до най-високите инстанции се занимаваха със случая Бруно Грьонинг. Социалният министър на провинция Северен Рейн – Вестфалия се разпореди Бруно Грьонинг да отговаря за нарушение на Закона за лечителската практика, в противовес на това министър-председателят на Бавария заяви, че едно такова “изключително явление” като Грьонинг не бива да бъде възпрепятствано заради параграфите. Баварското вътрешно министерство окачестви дейността на Грьонинг като "свободна практика, извършвана от любов".

Във всички слоеве на населението бе дискутиран бурно и неспирно случаят Бруно Грьонинг. Емоционалните вълни бушуват нависоко. Духовници, лекари, журналисти, юристи, политици и психолози: всички говорят за Бруно Грьонинг. Неговите чудодейни изцеления за едни са милостиви дарове на една висша сила, а за други шарлатанство. Но фактологията на изцеленията е доказана с медицински изследвания.

Голям световен интерес към един обикновен работник

Бруно Грьонинг, роден през 1906г. в Данциг и емигрирал след войната в Западна Германия, прогонен от родното си място, бе един обикновен работник. Преживявал е от различни дейности, бил е дърводелец, работник във фабрика и пристанищен работник. И изведнъж застава в центъра на обществения интерес. Вестта за неговите чудодейни изцеления се разпространява по целия свят. От всички страни идват болни, писма с молби и предложения. Десетки хиляди търсещи изцеление се стичат към местата, където той действа. Започва революция в медицината.

В хватката на забрани, съдебни дела и алчни за печалба сътрудници

Обаче и противниковите сили са на линия. Те мобилизират всичко, за да възпрепятстват дейността на Бруно Грьонинг. Преследват го забрани за лекуване, инспирирани са съдебни процеси. Пропадат всички усилия делото му да се вкара в нормални рамки. От една страна, поради съпротивата на влиятелни обществени сили, от друга, поради неспособността или алчността за печалби на неговите сътрудници. Когато през 1959 г. Бруно Грьонинг умира в Париж, последният процес срещу него е в пълен ход. Делото е прекратено, никога не е произнесена присъда. Но много въпроси остават открити.