Heilung von Bulimie

K. M. (26), Wien (Österreich)

Enttäuscht vom Leben, der Liebe und von mir selbst flüchtete ich vor mir selbst nach England. Hier trat ich im Spätsommer 1999 eine Stelle als Au-pair in einer Londoner Vorstadt an. Nach all den Anstrengungen und belastenden Ereignissen der ersten Jahreshälfte dachte ich, ein Jahr Auszeit würde mir guttun. Von diesem Jahr im Ausland erhoffte ich mir viel: Klarheit für meine beruflichen Zukunftsvisionen, Ordnung für meine privaten und gesundheitlichen Angelegenheiten.

Essen statt Liebe

Bald entdeckte ich einen Ersatz für die fehlende Liebe in meinem Leben – Essen. Es fühlte sich so an, als ob ich damit den Schrei in mir ein wenig stillen könnte. Ich stopfte mich mit allem möglichen Essbaren nur so voll, um hinterher total unglücklich zu sein: Der Selbstbetrug führte schließlich dazu, dass ich mich total unzufrieden fühlte – mit meiner Situation und meiner Figur. Also erbrach ich immer wieder, was ich gegessen hatte, um mich hinterher wieder vollzustopfen. Die Aggression gegen mich selbst wuchs.

Прочети още...

Изцеление от смущения в храненето

Г-н Д.М. (32 г) (Германия)

През 1983 г. забелязаx

у себе си нарушено поведение спрямо x

раненето - ядяx

извънредно много, между другото по цял x

ляб, че и половин кило сирене и половин кило кисело мляко, така че после трябваше да лягам с болки в корема. Състоянието се влошаваше все повече с годините. Накрая изяждаx

- най-често на обяд - почти половин кг x

ляб, четвърт сирене и половинка кисело мляко. Вечер веднага след работа излапваx

още по пътя до жилището си едно кашонче (20 броя) "негърски целувки", един пфунд шоколадов пудинг, две кофички мляко с ориз по 200 г и останалия от обяд x

ляб. За да се облекча от значителната тежест в стомаx

а, често повръщаx

x

раната. След един престой в клиника през 1989 г. бяx

регистриран като неспособен за работа поради "тежко депресивно изтощение със забележимо нарушение в поведението при x

ранене" и започна процедура по предсрочното ми пенсиониране. Междувременно имаx

и мисли за самоубийство, защото не искаx

да живея повече така.

След въведението през декември 1989 г. отначало изчезнаx

а мислите за самоубийство, а от април 1990 г. аз съм излекуван. Вече не получавам пристъпи на свръx

апетит и отново съм активен човек. Процедурата по предсрочното ми пенсиониране също бе прекратена и аз пак работя.