Изцеление от тежка депресия и посттравматична обремененост (PTBS)
Р. Ц. (43г.) Meлбърн (Aвстралия)
Още като дете имах депресия. Баща ми често упражняваше спрямо мен насилие. Аз винаги бях много тиха, страхлива и спях лошо. Когато станах на 9 години, бях изнасилена. Семейството ми знаеше за това, но не предприе никакви мерки. Когато станах на 16 години, опитах да се самоубия като взех голямо количество таблетки – „неуспешно“. В училище пропадах по всички предмети. По този начин се намразих още повече и смятах, че за нищо не ставам. Когато станах на 18 години, се изнесох от къщи. От 22 години бях лекувана от психиатър в продължение на четири години. Не приемах никакви лекарства поради страничните им действия. Бракът ми след три години се разпадна и лекуващият психиатър ми каза, че не е в състояние да направи нещо повече за мен. Минах през цяла одисея от психолози, психиатри, лекари, болници, духовни лечители и билкари. При всеки спомен за миналото ми тялото ми реагираше. Аз се криех и получавах тежки панически атаки, сякаш получавах сърдечен инфаркт. След това с часове изпадах в безсъзнание. Държах вратите заключени и плачех с години в съня си. Депресията, страховете и паническите атаки много се влошиха и през 2003 г. бях откарана в психиатрична болница. След изследванията ми предписаха медикаменти (Cipramil, по-късно Avanza = Mirtazepam), които ми помогнаха. Мислех си, че вече всичко е наред, но все още имаше нещо в душата ми, което силно крещеше. През 2005 г. се опитах с помощта на психиатър да оставя лекарствата. Когато намалих дозировката на една таблетка (30 mg), започна абстиненция. Потях се силно, имах болки, страх, тресях се, гадеше ми се и имах клаустрофобия. Реших да продължа лекарствата. Предписаха ми таблетки срещу безсъние и валиум срещу абстиненция, но когато увеличих дозировката на 60 mg Avanza, симптомите на абстиненция изчезнаха. Това беше голямо разочарование за мен, защото сега виждах, че съм много зависима от този медикамент. Имах чувството, че ще прекарам остатъка от живота си в лечение при лекарите. Депресията ми беше толкова лоша, че продължавах да плача много, имах болки навсякъде и исках да приключа с живота си. Бях решила да се самоубия на 1. юли 2007 г.
Накрая остана само Божията помощ
В петък, 29. юни.2007 г., паднах на колене на един мост в оживена част на Мелбърн и помолих Бог за помощ. Ако не получех някакъв знак, исках в неделя, 1. юли 2007г., да се самоубия. На другия ден ми се обади една приятелка, която нямаше никаква представа за проблемите ми. Тя ме попита дали може да се видим на кафе и там ми разказа за един филм за някакъв лечител. Аз помолих Бог да ми покаже правилния път и гледах филма на 1. юли 2007 г.
Спасението
По време на филма „Феноменът Бруно Грьонинг“ плачех непрекъснато. Сърцето ми бе отворено и аз почувствах топлина и любов. Един съвременник разказваше във филма за изцелението си от рак на стомаха и говореше за освобождение. Това много ме развълнува. Усещах как Heilstrom* се движи в тялото ми. В края на филма бях радостна и усещах енергията. В този момент все още не осъзнавах, че съм получила изцеление, но бях благодарна, че Бог е чул молбите ми. От този ден се почувствах по-добре. Отново започнах да спортувам. След известно време лекарствата започнаха да ми оказват противоположно действие, т.е. след като ги вземах, се депресирах. След като посетих една конференция на Приятелския кръг в Сидни през април 2008 г., получих силни Regelungen*, имах нужда от повече сън и ме болеше глава. След Regelungen нямах вече депресия и абстиненция. Страхът и паническите атаки бяха изчезнали. Ходех също така редовно на сбирки* и оттогава редовно се настройвам два пъти дневно за Heilstrom. Бях освободена и сега нямам болки, зависимости, лечебни процедури, лекари и усещането, че съм изтерзана. Благодаря на Бог и на нашия приятел Бруно Грьонинг, че получих отново живота си.
Коментар на психолог
Г-жа Ценел е развила още в младежка възраст рецидивиращо депресивно увреждане със склонност към самоубийство, както и хронично посттравматично увреждане с отстраняване на лошите спомени и едновременно психопатологически рецидивиращи спомени, дисоциация, страхове, стресиране и нарушение на съня. Нито различните психотерапевтични, нито психофармакологичните лечебни методи са довели до трайно подобрение на състоянието й. Затова внезапната промяна по отношение на жизнеността и взаимоотношенията й след контакта с учението на Бруно Грьонинг от психологична гледна точка към момента е необяснима и необичайна. Тук може да се касае единствено за изцеление по духовен път.
Р. Б., лиц. фил. психолог
