Изцеление от наркотична зависимост (разнородни субстанции)

С.В. (22г.), Базел (Швейцария)

Започнах да пуша цигари на 12 годишна възраст. По това време родителите ми се разделиха. По-късно се сприятелих с човек, който пушеше трева всеки ден. В един момент и аз опитах, исках да разбера как се чувства той, докато пуши. Скоро започнах да пуша хашиш всеки ден, а през уикендите приемах и алкохол. Когато бях на 15, моя приятелка донесе амфетамини на едно парти. Попита ме дали искам да пробвам. И тук също много скоро започнах да усещам, че имам нужда от този наркотик всеки ден. Две седмици по-късно приех екстази за първи път на техно-парти. Скоро започнах да приемам наркотици всяка сутрин, също и в обедната почивка, а вечер така и така вземах. Понякога не спях по цяла седмица, хранех се само с малко хляб. За кратък период отслабнах с близо 10 кг. Бях бледа и недохранена.

Приемах всичко освен хероин

Още в самото начало се изнесох от къщи, за да избегна нежелани въпроси. В смисъл на живота ми се превърнаха наркотиците и купоните, така все повече и повече пренебрегвах приятелите и семейството си. Чрез наркотиците получавах чувство, сходно на щастие. Постепенно загубих всички задръжки относно наркотиците, през уикендите вземах всичко наведнъж – смесвах амфетамини, екстази и алкохол, а понякога и през седмицата в професионалното училище. Приемах всичко „модерно“. Въздържах се да приемам единствено хероин. Въпреки това успях да завърша обучението си за продавачка на обувки. Първоначално работех в един склад. След това често сменях работата си и редовно отсъствах от работа. Все повече изпадах в депресия, бях агресивна и раздразнителна.

Вече нямаше значение дали бях трезва или под въздействието на наркотици, нещата се влошаваха все повече и повече. Сутрин ставах и просто започвах да плача. Осъзнах, че така не можеше да продължава. След четири години на пристрастяване, говорих с баща ми за първи път по въпроса и го помолих за помощ. Започнах да посещавам център за консултация на зависими, реших да ходя и на извънболнична терапия. Веднъж седмично отивах на разговор. През този период постигнах напредък и спрях да приемам наркотици, но често получавах усещане за вътрешен тремор и бях нервна. Всички мои мисли се въртяха около наркотиците. Имах усещането, че се нуждая от нещо, и се чудех къде да се сдобия с него. Нещо в мен обаче непрекъснато ми пречеше да го направя. Когато терапевтът ми замина на четириседмична почивка, получих рецидив. Исках непременно да отида на парти. Когато помолих приятелят си да си тръгнем в 2 часа през нощта, той ми каза, че се сдобил отново с дрога. Когато се прибрах вкъщи, не можах да устоя повече. След това не исках повече да ходя на терапията и я прекратих. Приемах по-малко наркотици, отколкото преди,не всеки ден, но въпреки всичко доста редовно.

Изцеление по време на прожекция на документален филм за Бруно Грьонинг

На 13 ноември. 2005 г., посетих прожекция на документалния филм „Феноменът Бруно Грьонинг“ с баща ми. Баща ми разбираше значимостта на филма за мен, заради ситуацията, в която се намирах. Преди винаги проявявах скептицизъм, когато той говореше за Бруно Грьонинг, подигравах се, защото не вярвах в Господ. В деня преди прожекцията приех наркотици за последен път.

Когато филмът започна, усетих мравучкане по цялото си тяло. Темата на филма ме развълнува дълбоко и когато приключи, бях дълбоко вглъбена в мислите си. От този ден не съм приемала никакви наркотици. Не получих предишните симптоми на абстинениция като треперене и нервност. Най-странен и нов за мен бе фактът, че изобщо не мислех за наркотици. Сякаш мислите за тях бяха изтрити, тях просто вече ги нямаше. Днес изпитвам радост от живота, която никога преди не съм изживявала. Всичко се обърна към добро.

Коментар на психолог:

С. В. е започнала да приема различни наркотици на 15 годишна възраст. В рамките на кратък период тя е станала зависима. В продължение на четири години мислите, чувствата и действията й са били съсредоточени върху приемането и пристрастяването. Въпреки че терапията е довела до временно въздържание от наркотиците, желанието е останало непроменено и е довело до рецидив. През ноември 2005 г. тя е посетила прожекция на документален филм за Бруно Грьонинг и е получила спонтанно освобождение от желанието да приема наркотици. Животът й се е променил към по-добро в много аспекти. До днес тя води спокоен и свободен от наркотици живот. От психологична гледна точка подобно спонтанно изцеление е необяснимо и противоречи на клиничния опит.
Р.Б., Психоложка