Изцеление от дългогодишна наркомания

А. М. (42г.), Велс (Австрия)

Тази приветлива покана от така наречените приятели беше последвана от други, на които ние с удоволствие откликвахме. Капанът бе поставен и ние се бяхме хванали, както и много други преди нас и след нас. Не след дълго започнахме сами да си купуваме хашиш, който първоначално консумирахме само в събота и неделя.

Коварно пристрастяване

След около два-три месеца ние вече пушехме всяка вечер, а след около половин година и през деня. Дори когато тръгвах на работа, никога не излизах от къщи "трезвена". Не можех да контролирам добре колко грама вземам на ден, тъй като рядко пушех сама, смятам че бяха около 3 грама, вероятно са били и повече. Консумацията на хашиш стана неразделна част от живота ни. С капки за зачервени очи можех да скрия доста добре външните признаци от употребата на наркотици.

Диапазонът се разширява

Спектърът на замъгляващите съзнанието средства е огромен и аз опитвах всичко възможно: Така скоро приемах всичко, до което можех да се добера: LSD, Speed, кокаин, халюциногенни гъби, таблетки (Lexotanil, Rohypnol и т.н.) и алкохол. Понякога вземах няколко таблетки, пиех с тях най-често текила и бира, докато не чувствах вече нищо – и, разбира се, хероин!

Когато сега поглеждам назад, не бях трезвена нито един ден. Всичко стана така подмолно, в крайна сметка всичките ни познати бяха хора, които също вземаха наркотици. По това време си мислех, че държа всичко под контрол, но отдавна вече не беше така. Когато бях на 29 години, съпругът ми почина при пътна катастрофа.

Загубих всякаква опора

От този момент нататък всичко тръгна надолу. Загубих всякаква опора в живота и не бях в състояние да ходя редовно на работа. За да намаля душевната болка и да забравя, аз започвах от сутринта да си инжектирам хероин. Последваха най-лошите шест години в живота ми. В зависимост от качеството имах нужда ежедневно от ок. 1-2 грама хероин и вземах всичко, което в момента бе на разположение.

Без хероин вече не бях способна на нищо, не можех нито да ям, нито да пия. Дори глътка вода не оставаше в стомаха ми, следваха повръщане, диария, втрисане, крампи, студ и болка в цялото тяло. Състоянието ми бе толкова лошо, че си пожелавах само да умра. Когато отново вземех хероин, всички болки изчезваха, можех отново да ям и да пия и се чувствах добре.

Добавиха се и страховете от полицията, тъй като без да търгуваме помежду си с наркотици, не можеше. Аз продадох всичките си ценности и имах големи дългове към банката. При моята височина от 1,68м бях отслабнала до 45 кг и физически бях развалина.

Понякога исках само да умра

За да спестя на родителите си болката от външншя ми вид, аз прекъснах контактите с моето семейство. В това време нямах никакви контакти с "нормални" хора. Въпреки това, родителите ми и семейството ми никога не се отказаха от мен. От майка ми знам, че тя се е молила за мен през всичките тези години. Сестра ми и съпругът й често ми помагаха при опитите да спра, което обаче никога не успявах.

Благодарение на един лекар, познат на майка ми, аз влизах в болницата четири пъти, където получавах на всеки 12 часа 10 Codidol 120 мг за детоксикация.

Въпреки лекарствата, имах болки по цялото тяло, невъзможно беше да спя. Нито веднъж не успях да издържа физическата детоксикация. Затова исках от един приятел да ми носи хероин в болницата. И се връщах всеки път без никакво реално подобрение у дома. Често нямах вече пари за хероин, гълтах макови капсули и всичко възможно, за да издържа. В този период често исках само да умра, вече не виждах никакъв изход.

Дипляната посочва пътя

Когато влязох в Приятелския кръг на Бруно Грьонинг, зад себе си имах 18 години наркомания, включително повече от седем години, в които хероинът ме бе сграбчил здраво. При един лекар намерих дипляна с покана за доклад с лекар, на който ме придружи брат ми. Тук също не дойдох трезвена.

Като пътувахме с брат ми към къщи, ми дойде мисълта: "Сега ще спреш с пушенето на хашиш." Брат ми не ми повярва, тъй като преди това твърде често го бях казвала. За твърдите наркотици като хероин в този момент изобщо не помислих. От тази вечер, беше 22 октомври 1998 г., до днес, юни 2006 г., никога повече не съм вземала хероин, кокаин, Speed и т.н. За учудване е, че изобщо нямах никаква абстиненция. Нуждата от дрога просто беше изчезнала. След около два месеца взех още веднъж хашиш в продължение на две седмици, но след това окончателно приключих и с това.

От ноември същата година посещавам редовно сбирките на общността и следвам учението на Бруно Грьонинг. Отново изпитвам голяма радост от живота и имам отново много добри контакти със семейството ми. Всяка сутрин се радвам, че още съм жива. Теглото ми се нормализира и аз отново мога да работя по професията си. От 20-те ми „приятели” от наркоманския ми период днес са живи само пет, затова оценявам високо, че мога да водя нормален живот, изпълнен със здраве.

Психологична експертиза

По нейни собствени сведения г-жа М. е приемала повече от 18 години незаконни наркотици, от които в продължение на седем години е била силно пристрастена към хероина. Тя е започнала на 17 години с хашиш и бързо е преминала към редовна консумация, прибавили са се LSD, Speed, кокаин, хероин, халюциногенни гъби, както и различни психоактивни медикаменти в комбинация с алкохол. След смъртта на съпруга си, г-жа М. окончателно загубила контрола при употребата на наркотици и е била силно пристрастена към хероин (един до два грама на ден).

Обичайните тежки последствия при абстиненция (повръщане, диария, втрисане, и т.н.) непрекъснато са пречили на успешната детоксикация. Дори след четири болнични престоя тя не е успяла да издържи. След интензивна употреба на наркотици в продължение на 18 години г-жа М. физически е била развалина, затънала в дългове и оплетена в свързаната с наркотиците престъпност. След доклад с лекар на Приятелския кръг на Бруно Грьонинг на 22.10.1998г. във Велс / Горна Австрия тя спонтанно е освободена от наркотиците, без физически симптоми на абстиненция. Това е така до днес, юни, 2006г. Животът й отново е поел в нормални коловози.

От психологическа гледна точка такова спонтанно изцеление нито може да се обясни, нито да се обоснове. Обикновено такива дългогодишни наркомани след детоксикация и последващо лечение в 90% от случаите най-късно след две години получават рецидив. Г-жа М. обаче не е получила физическа детоксикация, камо ли терапия. За мен това спонтанно изцеление граничи с чудо, което е станало само по духовен път чрез учението на Бруно Грьонинг.